ДА на мутрите и Чалгата!

Е, отминаха и тези избори, ние пак загубихме, което не ме и учудва. Ще преживея и тази загуба, пък някой ден може и да си избереме някой интелигентен и амбициозен човек. Случвало се е все пак. Казвам, че не ме учудва, понеже като гледам как моят роден град е залят с хора, които само говорят за новия си роден дом, но когато имат възможността да направят нещо за него – те просто дезертират. Както техни идол, лидер или както искате Го наречете.

Какво ме впечатли?

- Ниската избирателна активност, разбира се. Не смятам за нормално това, че на трима, двама не се интересуват от проблемите на своя град. А те са много. Много. И големи при това. Да, тези двама ще кажат, че са били заети, че са били за гъби, че е нямало подходящи кандидати и куп други детски, наивни оправдания. Истината е обаче, че болшинството просто не иска да делегира отговорност на никой, за да не носи и после отговорността.

По стар български обичай след избори хората са недоволни, а политиците – доволни. И има защо. Последните са избрани, а първите се чувстват „измамени”. Най-недоволни обаче са точно негласувалите. Именно те най-тръбят, че не е трябвало да печели този, който е спечелил. Въпреки, че те почти сигурно е, че са били за него. Но яевно не са събрали кураж. За да не се изложат може би. Дори и моят кандидат да не е спечелил, аз пак съм доволен, понеже съм сигурен, че не съм сбъркал.

- „Грандиозната победа на Бойко борисов”. Грандиозна – 202 508 гласа. Да, не са малко, но все пак в София живеят около 2 млн. и все си мисля обаче, че ако дон БоБо е толкова обичан (че да се движи с 4-5 души охрана и 2 коли), то повече биха излезли да гласуват за него. Това са по-малко от гласувалите за Него през 2005 на втория тур. Е къде е увеличението, поне в София? Нали е направил много за София?

Какво не ме впечатли?

- Ниската избирателна активност, рабира се. Как няма да е ниска. Кой живее в София? Хора, които са дошли тук (в най-добрия случай) през последните 18-20 г., защото системата позволи (против софийското жителство съм) да изнемогват и да не виждат шанс по родните си места. Друг е въпросът какво точно значи шанс. Където и да отида да работя (във фирми с над 100 души), колегите, родени в София са не повече от пет. Мен лично вече ме е срам (понякога и страх) да кажа, че съм роден тук. Не си и помислям да споменавам, че бащата на дядо ми е бил всяка седмица на вечеря при княза, по-късно цар Фердинанд (като областен управител на разлизни области), преди около 100 години и горе долу от тогава сме в София). Казвам всичко това, защото се питам къде са хората, които най-искрено милеят за този град? Това са тези, които са родени тук, спомнят си какво е било преди и виждат сега какво е. Именно те могат най-добре да преценят, кое е най-доброто за София, правейки паралел между времената. Ами няма ги тези хора. Извън България са повечето. Другите са тук и гласуваха. Разбира се, за когото трябва. Няма нищо лошо в това, кой кога от къде е дошъл и какво прави. Аз съдя за хората по качествата и действията им. Лошото е, когато такива хора, с бездействието диктуват съдбата на моя град.

- Победата на Дон БоБо. Интересно кой ли да спечели? Човек, който обещава да махне колите от тротоарите и използва колело за транспорт? Човек, който е категорично ЗА сметосъбиране, да не говорим за компостиране (което за мнозина може би означава правене на компоти)? Човек живял и учил в големи европейски градове. Човек със дипломи, езици, потекло и възпитание. Не, не ме учудва, че победи една Мутра, пожарникар, Чалгар и бандит. Бивш бодигард на убиец и партньор на най-големите бандити в страната. Човек необразован, арогантен, невъзпитан и такъв на който и арменският поп Му е виновен. Човек, който използва 2 коли за да се придвижва (разбира се с тъмни стукла и 3 вида сигнални лампи) и 4-5 души охрана. Човек, който си позволява на конгрес на партията си да заплашва делегатите, ако не му се подчиняват. Нормално е да спечели такова нещо, след като самите „софиянци” са такива. Всеки си заслужава управляващите.

От друга страна съм и малко доволен. Доволен, защото пожарникарят получи мнозинство в общиския парламент и сега ще трябва да търси други оправдания за некадърността си. И ще ги намери, сигурен съм. Проблемите обаче не само няма да намалеят, те се увеличават. Ето започва се с някакви дреболии, като Гранд хотел България и зала България, (в която Чалгарят може и да не е влизал), ново летище, евентуални задължителни застраховки и др. А старите проблеми няма да се решат, защото няма визия за тях, решавайки се на парче и най-важното – няма воля за промяна.

От тук насетне виждам два варианта за Негово Превъзходителство. След две години ще трябва избира кого да предаде – софиянци (като абдикира от кметското кресло и стане премиер) или всички българи, гласували за него (като даде на коалиционните си партньори, комунистите да издигнат кмет). В първия вариант има шанс да докаже все пак нещо (като партия), докато във втория Го очаква същата съдба, като на Царо. За това, кого да предаде Генералът, ще определят и голяма част от хората след две години. И в двата случая обаче, светлина в тунела не се вижда. Единствената утеха е, че все още има хора, които са готови да се борят за своя град. И не са малко.

Да, знам, че някой ще кажат .... много се паля, или ми плащат. Не. Просто съм работил в тази сфера, гласувам от 12 години и съм видял повече загуби, отколкото победи. Но и видях, че за всички положението е по-добро, след победа. Видях също, че наистина всичко зависи от нас. Само да мрънкаме не става. Както и само с писане по блогове и форуми. Затова и аз се боря. Но най-важно си остава желанието и волята за промяна. Единственото, което искам е да направим мястото, където живеем и живота си по-хубав, по-весел и по-приятен. Нищо друго. Аз мисля, че хората толкова са свикнали с заобикалящата ги мизерия, че те не вярват, че може да стане по-хубаво. А може, убеден съм. Остава само да го направим.

Mr. Mahony®

АЗ обичам София!

Защо трябва да се гласува?

Ето няколко аргумента. Да, това са моите аргументи, но Вие ги сравнете с Вашите (дай Боже да имате такива) и дано да се разходите до урните и гласувате ... разумно.

Ще гласувам:

- защото обичам своя роден град, интересувам се от бъдещето му и не ми е безразлично какво става с него. Защото искам хората, с които живея и общувам да бъдат щастливи, усмихнати и доброжелателни. А това се постига и чрез добра среда. Искам да живея в чист, спокоен и красив град;

- защото за да имам претенции и изисквания, трябва да съм делегирал права и отговорности. Ако не искам аз да бъда лидер и да се боря за останалите, трябва да се доверя на някого. Клишета от типа „Всички са маскари” са за тези, които ги мързи да си изберат кандидат, мислят, че и останалите са като тях или ги е страх да поемат отговорност. Отговорност за своето бъдещето, но и предимно това на собствените си деца;

- защото не ме е страх, камо ли пък срам, да поема отговорност за последствията от управлението на избраните от мен. Така както в последните 12 години не сбърках в избора си, така и сега няма да сбъркам. Защото знам какво искам и по-важното кой е способен да го изпълни. Дори и да сбъркам, ще си призная и другият път просто няма да избера отново същия. Но бъркат (в избора си) тези, които не знаят какво искат, имат прекалено големи очаквания или просто забравят от къде са тръгнали, къде са били преди време;

- защото за да има развитие и просперитет, трите най-необходими и важни неща са: воля, идеи и човешки ресурс. Но и от нас, избирателите се изискват тези три неща: воля за да променим ситуацията, идеи за да знаем какво точно искаме и човешки ресурс – да изберем правилния човек;

- защото това е най-малкото, което аз, най-малката единица в това общество мога да направя. Ще отделя само половин до един час, но ще имам самочувствието, че и аз участвам в развитието на моя град, че съм част от едно гражданско общество и съответно да имам изисквания или да отправям критики. Клишета от типа: „Изборите не променят нищо. Ако го правеха, щяха да ги забранят” са за наивните хора, тези, които си мислят, че от тях нищо не зависи и тези, които в мислите и чувствата си са се предали. Затова и такива хора няма да щастливи;

- защото избирам да направя това, което е по-трудно, а именно да гласувам, отколкото като другите само да мрънкам и да пиша напред назад, критикувайки другите;

- и защото ако аз не гласувам, ще победят тези, на които им се плаща за да гласуват. А такива има доста. Това са бедните, неморалните и тези, които продават бъдещето и волята си за един стек цигари.

Ето защо апелирам към всички, особено младите, да отделят 30 минути (и на балотажа 30) и да се разходят до урните. Да гласуват за да имат самочувствие, че са направили нещо или поне са се опитали.

За кого трябва да се гласува?

Трите най-важни качества, които трява да има един лидер, в случая кмет са: морал, професионализъм и отговорност. Тъй като първото не може да се докаже, а и има различни измерения, остават второто и третото, като за третото е необходимо време, което да го е потвърдило. При 47 кандидати за София, да не може да направи някой своя избор – е това е вече несериозно, дори го приемам за майтап, граничещ с психични отклонения. Това може да бъде само някой, който не милее за този град, все му е тая къде и как живее и може да гледа, и мисли за не повече от 1 година напред. Това може да бъде само някой, който е дошъл наскоро в София, не му се живее (но живее) тук, вечно мрънка, без да прави нищо и от 5 години казва „Аз всеки момент напускам България”. Хора, които са чували за Софиянски, но за тези преди него, не са и чували, камо ли да ги изброят.

Защо трябва за Мартин Заимов да се гласува?

Защото Мартин е правилният избор.

Да, има недостатъци, но то само комунистите нямат такива. Да, може би (може би!) дядо му е бил шпионин. На коя власт обаче? Да, роден е в Женева и баща му е чужденец (за някои това е голяма трагедия). Да, Костов (този, който „съсипа България”) го подкрепя. Да, и СДС (тези, които докараха България до „просешка тояга”) го подкрепя. Да, големи са му ушите. Други недостатъци? Със сигурност ще бъдат извадени. От кого? От тези, които са вечно „Против”. От тези, които не могат да изпъкнат с нещо положително и затова показват на конкурените си нещо, дърпащо ги надолу. Знаете вица за казана в ада и българите в него. А сега помислете, колко (и кои) от тези „недостатъци” биха му попречили да бъде добър кмет. Кои от тези „недостатъци” противоречат с идеите, думите и мислите му?

Но има и положителни черти. И те не са малко. Доказан професионалист с няколко дипломи, владеещ няколко езика. С добро потекло, възпитание култура и потенциал. Прадядо му е опълченец (дано сте наясно какво означава това), участвал (преди 100 години) в изграждането на най-големите забележителности на София. Живял в чужбина и имащ зад гърба си безупречна кариера. Има 4 деца, използва велосипед за транспорт, говори за екология, използва модерни методи за предизборна агитация. Може би единственият който не води антикампания, не оплюва опонентите си и не гледа в „паницата” на другите, говорейки за София, за проблемите и за бъдещето. Единственият, който изтъква положителните черти, красотата и потенциала на този град. Единственият, който казва, оценява и моли всички за помощ при справяне с проблемите. Помощ от нас, гражданите. Този, който поставя като приоритет хората пред колите, градинките и тротоарите пред трудното придвижване, екологията и спокойствието пред шума и хаоса. И най-важното: усмихнатите лица на своите съграждани. И не на последно място: политически е необременен, въпреки получената подкрепа.

А сега помислете колко (и кои) от тези положителни качества биха му попречили да бъде добър кмет. Кои от тях противоречат с идеите, думите и мислите му? А с Вашите?

Да го сравнявам с другите? Ами да го сравним. Конкуренти са му: мутра, застаряващ шпионин, спортист, манекенка, бандит, който е и фашист на всичкото отгоре. Има и една достойна жена, която не виждам как ще управлява двумилионен град. Половината от гореописаните са мутри, чалгари, бандити, въобще хора, без възпитание, култура, а дори и образование. За чужди езици да не говорим. Пожарникар, собственик на Чалга, стриптиз и мутренска бърлога, човек, работейки срещу България, донасяйки за околните и помогнал за сваляне на първото демократично правителство. Хора, които освен със силата (някои и с красотата), алчността и лъжите си, с друго не са се доказали. Как да се довериш на такива? Аз лично не бих посмял да рускувам.

Дали е важно да се гласува. Да важно е. Дали е важно за кого ще се гласува. Да, още по-важно дори. Но може би най-важното е, всички ние да поискаме да направиме нашия град хубав, чист и спокоен. А това става като всеки от нас положи някакви усилия и дори се откаже от нещо. Но то ще е в името на всички, включително и в на отказалия се. Нека да изберем правилния човек и заедно му помогнем да направи София един приветлив, приятен и удобен за живеене европейски град.

Да гласуваме за Мартин и кажем ДА на София. ДА на свободните тротоари, ДА на чистотата и ДА на професионализма. В противен случай ще се налага след две години наново да си търсим кмет. Което определено не ми се нрави.

Mr. Mahony®

Да кажем ДА на София!

Вчера, след като разпратих призива на Мартин Заимов до всички мои приятели, получих следния коментар:

„Няма да гласувам изобщо, защото първо трябва да се промени изборната система! Защото думите „чест и морал” толкова се обезличиха в последните 10-15 години, че сега са с тежестта на мръсни думи. В момента, в който чуя за самоубил се, заради гафовете си политик и аз ще започна да разпращам, подобни на твоя E-mail-и ще съм пръв за гласуване още от 07.00 ч.”

Мисля да оставя това без коментар. „Разочаровани” в България са почти всички. Това са тези, които гледат в чуждата паница и тези, които имаха много големи очаквания. Има и една група, които забравиха откъде тръгнаха. Затова такива хора се (и ще се) чувстват винаги разочаровани и излъгани.

Аз лично винаги съм гласувал и съм бил най-мотивиран точно в моменти на кризи или когато другите „не виждат светлина в тунела”. Правя го, защото да гласувам е най-малкото, което мога да направя. И то не само за себе си. А за обществото или както казва Тодор Балабанов: "Работи за обществото, за да намериш себе си".

Трудно е, когато около теб се шири беднотия, отчаяние и нервни и намръщени хора да се бориш за някакви благородни цели и да се опитваш да накараш тези около теб да се усмихнат. Трудно е, когато всеки около теб се хвали, че след като е изпълнил мечтата си да стане „софиянец” и сега идва ред на втората му, а именно да си купи Golf III, да говориш за колело като транспорт, екология, компостиране или празни тротоари. Трудно е, но не е невъзможно.

След няколко дни има местни избори и после балотаж, поне за София. Повечето мои познати казват „Не искам да гласувам за партия, а за личност”, но ето че сега има над 40 кандидати и много хора не могат да си изберат. Сега имаме шанс да гласуваме за личност и за нашия град. За мястото, за което всички говорим, но малко искат да направят нещо. Не искат да направят, защото знаят, че за да получат това, което искат, то трябва и всеки един от нас да помогне с нещо.

За първи път имаме кандидат за кмет, който е не само на идеи професионалист. Такъв е и с потеклото си, и с биографията, и с мислите си. Не може всепризнатият за най-добър кмет на София да е бил инженер, завършил в Мюнхен, а сегашният да е мутра и пожарникар по образование. На град с 2 млн. души му трябва лидер. Мениджър. Открит, усмихнат и енергичен.

Как да повярвам на сегашния кмет, че ще махне колите от тротоарите, след като самият той се придвижва с две коли, една от които е охрана. Кой кмет ходи с охрана? Как ще махне колите, като точно под прозорците си дон БоБо направи стряха за колите, които са върху тротоара. Как да повярвам, че е за чист и хубав град, след като точно преди година обеща, че ще „изхвърли” онези клошари антиквари пред символа на София, понеже им изтичали договорите? Не само не ги изхвърли, но един от тях дори спи там в колата си, без да раздига сергията си.

Да, трудно е, когато тези около теб мислят предимно за Чалга, ракия, коли и „скатаване”, а други, които са с „приоритет” и взимат по 300.00 лв. да говориш за дипломи, специализации, бодър дух, чистота и куп други чужди на такива хора неща, и да ги убедиш да не се предават и да гласуват. Трудно е, но не и невъзможно.

Нека всички, които милеем за София, обичаме я и считаме този град за „нашия град” да подкрепим Мартин и кажем ДА на София. Нека не разсъждаваме „аз съм отдалиеко и съм за малку”, а погледам в перспектива. Ако искаме да живеем в един чист, подреден, спокоен и красив град да направим това, което зависи от нас. А именно: да гласуваме за Мартин и да му помогнем да осъществи идеите си. Зашото без наша помош, не БоБо, не Н.В. Симеон II, но никой няма да ни „оправи”.

А ето и молбата на Мартин:

„На предизборния щаб много им допадна обръщението към читателите на моя блог и предложиха своя версия с апел всеки да направи своя кампания. Казаха, че би било добре всеки, който подкрепя моята кампания, да го разпрати или публикува. И тъй като идеята все пак тръгна от блога, ето го и самият апел. Пратете го, последвайте го:

„Ако наистина ти е писнало да гледаш София зарината в боклуци, парковете й запуснати и тротоарите претъпкани с коли, ако вече не можеш да понасяш мъглата, в която тъне управлението на града, сега е моментът, в който може да направиш нещо. Ако ти пука за София и си решил да гласуваш за Мартин, направи своя кампания в оставащите предизборни дни. Обърни се към приятели и роднини, към онези, които са се отказали да гласуват и им кажи: „Този път има за кого да гласуваш. И има за какво да гласуваш.”

Обади им се по телефона, пиши им имейл, пусни им писмо в пощенската кутия, покани ги на кафе или на бира и им разкажи за кандидатурата на Мартин. Малко хора четат предизборни програми. Ако си я прочел, разкажи им я, обясни как могат да се решат проблемите на София, как градът ще се разчисти, а парите му ще се управляват добре и прозрачно, как парковете ще се възродят и градският транспорт ще стане удобен и приятен. Направи своя малка кампания за Мартин, за София и за себе си. Вдигни телефона. Пиши. Не отлагай. Намери трима избиратели, които са загубили надежда, и ги убеди, че промяната зависи от тях. Защото този път наистина съдбата на града е в наши ръце.”

Ако всеки го изпрати на своите познати и ако направи своята малка кампания, може би ще привлечем част от обезверените в политиката и управлението. Ние не бива да бъдем постоянно негативни. Промяната наистина зависи от нас, от нашите малки стъпки и от увереността ни, че можем да променим, ако не света, то поне един град. Градът, в който живеем и обичаме. Наистина си струва!”

Stand Up Speak Out

Над 38.8 милиона от 110 държави се изправиха и казаха НЕ на бедността. С това бе подобрен миналогодишният рекорд от 23.5 милиона, които заедно в рамките на 24 часа по целия свят изразиха желанието си да се борят срещу бедността. Това се случи на 17 октомври, когато България за първи път се включи в инициативата. Имах честта и удоволствието да присъствам, и да бъда един от тези 38.8 милиона, заставайки зад тази благородна кауза.

„Целите на хилядолетието за развитие” - осем стъпки чието осъществяване би довело до край на бедността до 2015 г.. Една кампания, която тепърва добива популярност и скорост, и която има за цел да припомни на политиците, че бедността не е порок, така както богатството не е добродетел.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, който бе начело на Stand up кампанията в главната квартира на ООН заяви: „Днес десетки милиони издигат своя глас като се изправят и говорят срещу бедността, и застават зад „Целите на хилядолетието за развитие”. Те изпращат посланията си до своите лидери, напомняйки им да спазват обещанията си и призовават своите съграждани да обединят усилията си заедно с правителствата в развиващите се и развитите страни, демонстрирайки политическа воля за справяне с това бедствие веднъж завинаги.

More info: www.standagainstpoverty.org

Мускили в Кремъл

От изток идват (както винаги) все по-тревожни сигнали. Дали ще е в сферата на човешките права, агресията на бившата, сега газова номенклатура или военните технологии е без значение.

Днес в телевизионно предаване (с въпроси и отговори с граждани) Владимир Путин обяви планове за „голямо” превъоръражаване на неговата страна. „Русия работи по нова технология за ядрено оръжие. Ние имаме не големи, а грандиозни планове и те са напълно реалистични! Ще разработим ракетна технология, включително една напълно нова ядрена система. Напълно нова!” Въоръжените сили щели да бъдат компактни и ефективни, за да гарантират сигурността на Русия.

Това идва след наскоро приключилото посещение на руския президент в Иран, където освен, че се срещна с Махмуд Ахмадинеджад, го и покани да посети Москва. Последният разбира се прие и благодари.

Дали днешното изявление на бившия агент от КГБ е резултат от реакциите на Буш относно въпросната среща или са закъсняло мнение относно Протизащитния щит остава загадка. А реакциите пък отвъд океана също не закъсняха. Джордж Буш реши да отвърне на удара (срещата) с все по-агресивен тон: „Който иска да избегне трета световна война трябва да попречи на режима на моллите да развие ядрено оръжие!”. На пресконференция (малко преди най-новите думи на Путин), ръководителят на Белия дом заявява:

„Световните политически лидери трябва да се противопоставят на опита на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, ако искат да предотвратят трета световна война. Имаме един ръководител в Иран, който открито заявява, че иска да унищожи Израел. И ако те разполагаха с такова оръжие, това би било заплаха за световния мир. А аз знам, че имат и възможността и потенциала да се сдобият с такова, но и че светът има интерес това да не бъде допуснато!”

Очевидно диктаторите не само не намаляват, напротив увеличават се. Да, те се различават от предишните най-вече по това, че не трупат в сметките си голямо количество пари. Но и си приличат. Ограничават правата на хората, съсредоточават властта в своите ръце, заплашват и най-вече се опитват да наложат своята идеология, култура и начин на живот, ако може по цялата земя.
На всички ни е ясно, че ще има война. Въпросът е каква ще е тя: световна (ядрена), студена (политическа) или междуличностна. От третия вид все още се води една.

НАЦИонализмът възкръсва

Според изследване на Forsa, по поръчка на Stern, положително отношение към наци епохата има една не малка част от германците. 25% от анкетираните отговарят положително на въпрос дали националсоциализмът е имал и хубави страни, като например строеж на магистрали и подкрепа за семействата. Разбира се това мнение е твърде разпространено предимно из гражданите с нисък образователен ценз, както и сред по-възрастните (37%). Но дори и младите (44% от гимназистите и 12% от абитуриентите), виждат доста положителни страни на Хитлер и неговата диктатура. През призмата на политическите убеждения положението не е учудващо: при демократите, с положително мнение са 28%, социалдемократите 25, левите едва 7 и либералите – 20%. От западна Германия са 26%, а от източна 20.

Интересно е какви ще са резултатите ако въпросът е за отношението на хората към огледалния на националсоциалистически режим, а именно червената диктатура. Или така наречената „твърда ръка”, което е надали нещо много по-различно.

Правейки паралел с България ситуацията е не по-различна. Напоследък се забелязва подкрепа на подобен род идеи, които за късмет не увеличават масово поддръжниците си, но все пак в една или друга форма набират скорост. Че голяма част от българите ги гони носталгия по миналото, при това най-много от останалите бивши соцстрани не е нещо ново. Но понеже им е ясно, че връщане назад няма и затова този тип хора като че ли търсят отдушник за несполуките и начина си на живот. Те са от армията на вечно недоволните и в почти всяка ситуация са „против”. Не знам нещо, за което да са ЗА. Разбира се, което да е в името на общото благо. Само на теория са за общо благо.

Такъв тип хора биват лесно манипулирани, особено от политиците. Обещаваш им 800 дни или 1500-2000 лв. средна заплата (от които 1000 необлагаеми) и куп други глупости. И простият човек лесно се хваща на въдицата и после .... на следващите избори в знак на протест или избира още по-голям глупак и лъжец от предишния, за който е гласувал, или отива за гъби.

И сега в тази кампания отново се вижда кой кой е. То отдавна се знае, но за този който има къса памет всичко, което хвърчи се яде. Затова трябва да внимаваме кого си избираме за кмет. Разбира се най-важното е да се гласува. Защото после този, който не е гласувал не трябва да има претенции и да мрънка.

Джаджи за .... гъзари и нетолкова гъзари

Има предмети и предмети. Има хора, които служат на предметите и предмети, които служат на хората. Има и такива, които можем да кръстим с човешки имена, да има се радваме и въобще те да излъчват радост, карайки ни да се усмихваме, докато ни служат. А има и такива, които са по-скоро лачени и натруфени, отколкото полезни. С тях новобогаташите обичат да се кичат и да парадират. Изборът на един такъв предмет е освен въпрос на възможности и на вкус. Точно това е и разликата между хората – не толкова финансите, колкото качеството, наречено вкус. Защото милионерите може се увеличават с всяка изминала година, но правопропорционално на това намаляват хората с вкус и усет към качественото и истински ценното. Аз залагам на първите три продукта и оставям избора на Вас.

More info: http://usb.brando.com.hk/

Колелото, колелото ...

Често се питам дали ресурсите или възможностите са по-важни за развитието на една фирма, държава, град или съответно за щастието и удовлетвореността от живота при хората. Аз лично съм от тези, които твърдят, че парите далеч не са най-важното нещо в живота. Винаги съм бил привърженик на максимата „Каквито са ти мислите, такива са ти делата. Каквито са ти делата, такава ти е съдбата!” и парите (включително тяхното количество) не играят съществена роля в живота ми. Знам, и 3-те най-важни неща за управлението на каквото и да е (включително и на град), а именно: воля, програма и човешки ресурс. Парите идват на четвърто място, защото имаме ли поне две от горните неща, то и парите ще дойдат. Това обаче е друга тема, за друг път.

Сетих се за всички тези неща, защото току що прочетох едно великолепно интервю с Март Лаар, наричан „Златното момче на естонската политика” и там той завършва: „Щастието е в нещата, които стоят извън парите. Във възможността да правиш каквото искаш, възможността да успеещ в личния си живот. Мисля, че комбинацията от тези неща прави човека щастлив!”

Искам с няколко думи да засегна горната тема в контекста на нещо съвсем различно, а именно – начинът на придвижване в София. Повръхностно погледнато нямат връзка двете неща, но всъщност имат. Та придвижването е част от нашето ежедневие и съответно също влиза в „измерването” на удовлетвореността от живота.

Тези, които са чували за „Закон за задръстванията” знаят как проблемите в град като София биха (подчертавам: биха) се решили. Несъмнено една от мерките, без значение дали ни се иска или не е възприемане на теорията: НЕ градът да се съобразява с колите, а колите да се съобразяват с града. Знам, че този проблем става все по-дискутиран и се води ожесточена защита на автомобилите, но аз бих заложил на новите, модерните и екологичните алтернативи, една от които е велосипедът.

Всички казват: „Не карам колело, понеже няма условия”. Изключвам хора с манталитет от сорта на „Само баламурниците карат колело”. Дали обаче ако има условия хората биха се възползвали? Ако растежът на столицата ни продължава с тези темпове и няма и капка промяна в манталитета ни, сме на път да изместиме една друга столица – Рим (http://e-vestnik.bg/1783). В Италия са опитвани какви ли не мерки за намаляване броя на автомобилите и придвивването с тях, но без резултат. Това се дължи най-вече на културата, според мен. От друга страна имаме държави като Холандия, Белгия и Швеция, в които над 30% от гражданите ходят с велосипед на работа. В Италия тази цифра е 85%. За Германия няма да споменавам. Само ще кажа, че има 50 000 км. велосипедни алеи, при 38 000 км. ж.п. линии и 12 400 км. аутобани (от общо 231 500 км. пътища). Правя това сравнение, защото от него можем да заключим, че за Германия велосипедът е приоритет. (При сравнението на дължините от км. да не забравяме, че Германия е известна с традициите и качеството си в ж.п. транспорта и аутобаните. Все пак е и страна-транзит номер 1 в Европа).

Всичко това показва, че велосипедът е не само изгоден, екологично-приятелски настроен, но и най-вече спестява време, доста често и нерви. А аз лично го намирам и за модерно превозно средство, което има бъдеще. Разбира се, за да има развитие този метод на придвижване зависи кой е кмет на София.

Ако Мартин Заимов стане кмет, дай Боже, то вярвам, че той също ще заложи на велосипеда. А ако дон БоБо си остане кмет за следващите две години (понеже после ще стане премиер), то бих го помоли да сложи тук таме из София малко знаци, за велосипедистите де. А единият знак е специално за наскороремонтираното „Цариградско шосе”.

Mr. Mahony®

За пешеходните пътеки, шофьорите и ... Господ.

Не е тайна, че пешеходните пътеки в София са доста малко на брой и са все още една екзотична прищявка на някой районен кмет (или от който зависи да ги има) дръзнал да защити гражданите пред автомобилите. За голяма част от шофьорите пък (особено за гостите на столицата, било то постоянно пребиваващи тук) те си остават елемент от фантастиката, мираж, (когато карат пияни), размазана зебра на платното или .... просто безсрамно (разбира се и с елемент на корупция) хабене на боя. Спорно е кое е повече на брой – пешеходните пътеки или хората зад волана, които си позволяват лукса и риска да спрат на тях.

Има пешеходни пътеки, на които голяма част от шофьорите спират. Разбира се те не спират защото им е ясно, че се спира, а защото са налични следните фактори: има постоянен поток от хора, колата няма възможност да набере силна скорост и най-често има задръстване. Такива са местата пред СУ, НАТФИЗ, и донякъде завоя на „Г. С. Раковски” (между Славейков и I-ва Градска). Но има и такива, и то в най-централните части на София, на които колите спират само ако най-безцеремонно премине бездомно куче (спират от страх трупът му да не изцапа каляските им), някой заблуден пешеходец с раница и карта в ръка (очевидно чужденец) и ... моя милост. Напоследък обаче бездомните кучета се интегрираха към столичния живот доста по-бързо, отколкото събратята им, хората от провинцията. Тоест, борещите се за правата на пешеходците оставаме аз и тук таме някой чужденец. Разбира се и дон БоБо, който по дефиниция се бори.

Едно от неспоменатите места, което е като трибуни на рали е точно пред хотел „Даунтаун”, (бул. „Васил Левски” и ул. „6-ти септември”). Там спират единствено ако някоя мутра излиза от хотела и се шмугва в един от двата си джипа, които маневрирайки блокират от части движението. Тогава е и шансът за омърлушените и уплашени пешеходци да преминат. Подобна е и ситуацията при гранд хотел „България”.

Друго такова място е пак един ъгъл, но доста по-скромен. Това е ул. „проф. Н. Михайлов” и бул. „Евлоги Гергиев”. Там има едно малко китно мостче, по което аз редовно минавам и много обичам, но за „софиянци” не е толкова известно. Та минавам си аз вчера от там и естествено се започва едно надлъгване със селските такрикати, опитващи се да ми отнемат предимството, въпреки, че има знак за пешеходна пътека. Аз обаче съм от това поколение, чито родители са дошли в София, когато каруците са се брояли на пръсти, а софийският боклук се е изхвърлял на площта преди сегашния (вече бивш) ресторант Ропотамо. С това искам да кажа, че тарикатчетата, които обвиняват дон БоБо и въобще властта за изхабената боя, и демонстративно неспиращи на пешеходните пътеки са ми до болка познати. Отделни съм израстнал в най-централните части на София и съм така да се каже кален. Разбира се, гаранция за живота на човек няма.

Една такава кокона успя вчера на въпросното място да не спре и да не ми даде предимство, правейки завой надясно пред мен. Тя беше в средното платно и за нейн късмет нямаше никой в дясно. Такъв късмет обаче нямаше този който беше в ляво. Тя успя да ме „прецака”, „надхитри” и въобще да покаже превъзходство. Аз си продължих бавно (бях спрял, иначе щеше да ме блъсне) и видях въпросния от ляво, но една идея по-назад. Той обаче (явно виждайки какво се случва) спря и аз съвсен галантно си преминах и се качих на тревната площ. Е да де, ама младежът, зад този, който съвсем учтиво „ме пусна”, нямаше шанс. Той просто с типичната градска скорост (между другото валеше) се натресе в този пред него. И не само това. Явно опитвайки се да се „отърве” сух, той зави наляво и се качи на бордюра, където обаче за негово нещастие бе .... самият знак за пешеходна пътека. Така той се удари двойно, веднъж в колегата си отпред и веднъж в самия знак, указваш, задължаващ дори, че се спира. Първата ми мисъл беше: „Това е Господ!”

Учудващо на 40-50 метра след „мястото” имаше паркирала полицейска кола с двама „патрулиращи”. Та слизат значи манекените (аз така ги наричам милиционерите тук) и се насочват „на работа”. Единият ми викна „Господине”, аз се обърнах, но той нищо повече не каза. Продължих си, но той пак викна и аз схванах, че се отнася за мен. Очаквах скандал с шофьорите, но те ме отсвириха. Единственото, което ми каза чичко милиционер бе ”Господине, видяхте ли с Вашето неразумно пресичане какво предизвикахте?”. Аз му казах: „Моля? С моето неразумно пресичане???”. Той повече не ме погледна и аз си тръгнах.

Да направим разбор:

Виновните, според младежа ще са: Иван Костов (виновникът за всичко, поне така е чул от баща си); Софиянски (за лошите пътища и тези проклети пътеки); моя милост (за това, че не му давам предимство), колегата пред него (дръзнал да пусне мизерник като мен); двамата полицаи (как е възможно, точно в този дъжд те да са там) и не на последно място цялата система и живот, довела до всичко това, за което той ще отделя от хляба си, за да плати щетите. А той самият? О Боже, ама той каква вина да има?

За невинния колега, който има доблестта да ме пусне ще има допълнителни ядове с новодошлите пишлемета, които не само не знаят правилата, но и си мислят, че са си на село, където такива знаци все още няма. На горкия човек ще му стане и допълнително мъчно (за пореден път), че за да живееш съвестно, честно и отговорно в тази държава, трябва да заплатиш и то солидно. Често с живота си.

За полицаите .... за тях това е рутина. Дори им е смешно, защото такава им е културата. Ще си кажат: „Да се избиват”.

Наоколо минаващите: Те ще цъкат с език, ще кажат „кой им дава книжка на тези, бе? Ащлаци!”. Ще се обърнат назад към детето си и ще кажат: „Видя ли татиното. Майка ти ще те кара на училище, че гледай какви има” и ще продължи с мръсна газ на косъм ще хванат червеното.

За мен: Няма виновни. Не обичам тази дума. Има правила в живота, които ако не спазва човек, Господ ще го накаже. Самата природа, ако искате ще го накаже. Ето това се случи вчера. Аз държа на символиката и видимите неща от случките. Този бързащият се опита „да се измъкне”, но не успя. Господ го заби не случайно в знака. Дали ще продължава. Сигурно. Но аз вярвам в доброто и мисля, че след третия ремонт на каручката си, ше му присветне Нещо. Да, някои се отървават ненаказани и напускат бойното поле без да си платят. Но, не забравяйте един лаф, който наскоро беше на мода: Не сте сами! И те имат родители, жени и деца. А природата не прощава. Там няма Мутри, „добре облечени бизнесмени”, Чалга-Бухалки или спортисти. Там всички сме равни. И всички ще стигнем, когато му дойде времето. Разбира се, който бърза, може и по-рано! Но, не го пожелавам на никого, бил съм наблизо и Вервайте Ми, не е много уютно. Изводът .... жалко за знака, ще си седи още дълго огънат.

Mr. Mahony®

Lautari & Klezmer Music – за ценители!

В началото на 2001 на едно парти в Берлин пуснаха едно парче, което разтърси всички. То беше с балкански мотиви, много весело и ритмично, а германците направо полудяха. Не, това определено не беше Чалга. Естествено отидох да се уведомя що за музилка е това, тъй като бях убеден, че това е българска музика. Оказа се, че е клезмер музика, която аз за моите скромни 24 годни не бях и чувал. От тогава е и интересът ми към етно-джаз-а и всякаквите му там вариации. Започнах скромно с Йълдъз Ибрахимова, автентични ориенталски, еврейски и ромски ритми и други не толкова известни стилове и групи, докато стигнах и до полската група Лаутари, която вчера даде безплатен концерт в НДК.

Концертът бе представяне на новият им втори албум Азаран, който е от тази година. В него са включени композиции, вдъхновени предимно от арменската музика, но има и също и с византийски, сръбски и дори едно парче с български мотиви. Да чуеш така музика на живо е просто едно изключително преживяване, което освен, че зарежда човек с енергия, му предоставя нови хоризонти и въобще го прави по-толерантен и щироко скроен. Самата музика оставам без коментар, а за четиримата музиканти – те са съвсем скромни обикновени хора, без лачени маркови костюми, дори единият свири бос на сцената. Изпълненията им бяха изпълнени професионално и публиката на два пъти стана на крака и ги изпрати на бис.

Радвам се, че най-сетне в България все повече хора започват да ценят хубавата музика, защото именно тя е връзката между света на ангелите и света на хората, както казва Дънов. Също така се и надявам в България да идват все повече некомерсиални и нестандартни групи, защото освен Чалгата и нейните привърженици – тук вирее и качествена музика с нейните пък подръжници.

More info:

http://lautari.art.pl/
http://en.wikipedia.org/wiki/Lautari
http://www.capital.bg/show.php?storyid=381504

С любов към животните

Днес е международен ден за защита на животните. Нека не забравяме, че на тази планета живеем не само ние хората, но и тези мили същества – животните. Нека ако си взимаме домашен любимец, то да е не защото е на мода да се грижиш за някой, а защото така искаме. От сърцето си го искаме. За да ни радва нас, но и ние него да го радваме. Като го гледаме, разхождаме и най-вече обичаме. А не като го оставяме само затворено в панелката всекидневно по 10 часа, бием го и/или изхвърлим на улицата малките му. Към дивите животни също да се отнасяме с уважение и милосърдие, като участваме (пряко или косвено) не в тяхното избиване, а в запазване на изчезващите видове. Но най-много ше сме ангажирани, тогава, когато даваме пример, когато можем с лична инициатива, когато не, с финансова подкрепа. Защото така както се отнасяме към животните и природата като цяло, така ще се отнасяме и към децата си. Защото и двете са нашето бъдеще.

Ето малко снимки, които да внесат топлина в сърцата ни:

http://view.stern.de/v2/category/2/
http://view.stern.de/v2/gallery/0/?r=2
http://www.babyanimalz.com/

Baccara - Eins Plus Eins Ist Eins ('79)

Има една група, която адски много обичам. Една от най-известната им песни е от годината в която съм роден, въобще това е края на 70-те и началото на 80-те, когато тези две грации са били доста популярни. Винаги когато ги видя и чуя ми става не само много приятно и весело, но и смешно. Песните им ме карат да се усмихвам и ме зареждат с положителна енергия поне за един ден напред. А това, което най-ме кефи у тях е акцентът им на английски. Просто е уникален, дори смея да кажа леко перверзен. Поне на мен така ми въздейства. А ето, че открих и една тяхна песен, но ... на немски. И тук акцентът е просто ... брутален, както казва мой приятел. Но все пак ми се вижда по-добър от английския им. Или поне не се усеща толкова. Виж за френския им не мога за съжаление да се изкажа ... :-)

„Ауспуси „Vito” – с най-добрия звук!”

Вчера ходих в Банкя, родното място на „софиянеца” дон БоБо. Неговата крепост, така да се каже. Аз като кореняк софиянец рядко излизам от София и в това село не бях ходил никога. Не знам от кога този лечебен център се води квартал на столицата, но определено не си личи, да е част от нея. Това, което ми направи най-голямо впечатление бе рекламата по-горе, която беше точно под гръмките табели сочещи посоката към „Банкя Палас СПА Хотел”. Защо са нужни две големи табели (въпреки надписът и на латиница) не ми стана ясно, но това са подробности. Естествено това е в самото начало не на коя да е улица, а на „Св.Св.Кирил и Методий”. Пак подробности. Че централата на ГЕРБ е точно на центъра не ме учуди. Че само в 2 заведения НЕ гърмеше Чалга също не ме учуди. За спортното облекло и мутренско-селският вид на „софиянци” няма да споменавам.

Минавайки по облагороденото кръгово чух майка да казва на 4-5 годишното си момиченце: „Гледай Бате Бойко какво е направил!”. Мислех да и кажа .... „Ами изберете си Го за кмет на Банкя тогава, а не на столицата”, ама с привърженици на АТАКА и ГЕРБ(П)(Г) се отказах вече да споря.

Та думата ми беше за този вид реклами. От всякъде се чуват съвети „инвестирайте в образование и хора”. От всякъде се чува „Ние учим бъдещото поколение на България. Искаме достойно заплащане”. В същото време по всички телевизии правят реклама и възхваляват Чалгата, Мутрите и престъпниците. Въобще неморалните неща заемат превес. От националните телевизии деца на по 4-5 годни пеят „Карай бясно на червено. Да пием и да се пребием” или „Напипай го, опипай го”. На въпрос пък „Каква мечтаеш да станеш” се отговаря с „манекенка” за момичетата и „охранител” за момчетата. На половината от стълбовете по улиците висят плакати и реклами с голи жени. При това реклами не само на стриптийз клубове (като този, собственост на един кандидат кмет), но и такива на напитки, акумулатори или ... ауспуси.

Да, държавата е абдикирала и не прави почти нищо. Но ние като родители и възпитатели какво правим? Ние като граждани какво правим и как помагаме на тази държава? А На децата си? Като избираме мутри за кметове? Или собственици на Чалга и стриптийз клубове? Като ги изчакаме да навършат пълнолетие и после ги „изгоним” на Запад? Аз съм сигурен, че ако най-добрият кмет дон БоБо види тази реклама ще намери начин да я отстрани, а собствениците и да нашляпа. Защото Той обича децата и защитава онеправданите! Но Той не я вижда, както и голяма част от проблемите на София не вижда. Няма да ги види, като се вози зад тъмните стъкла а отзад го гони охраната Му и често се изравнява до Него. По-лошото е, че няма и кой да Му ги покаже. Защото и другите не ги виждат. А и да ги видят си казват ..... „Това не зависи от мен”. Интересно от кой ли зависи?

Mr. Mahony®