Жена в колата!

Нямам самочувствие (за разлика от голяма част от българите), че попадам в категорията най-добър шофьор. И затова избягвам да карам кола. Разбира се това е малко пресилено, защото когато карам, то го правя съвестно. Тоест имам самочувствие, че (за разлика от болшинството българи) спазвам правилата. И в буквален и в преносен смисъл.

Принципно не съм привърженик на теорията, че жените не могат и (камо ли пък) не бива да карат коли. Възхищавам се обаче на жени, които не само карат автомобили, които не са за тях (не защото има такива, а защото просто нямат достатъчно опит за такъв тип автомобили), но и въпреки ежедневните си проблеми с това чудо на техниката, те упорито продължават да се борят.

Ето тук по-долу ще видите как една дама (всъщност после пред полицая застанаха три и самите те спориха коя е била зад волана) се пребори с конкурентите си в Бизнес парка.

Коментарите и анализите оставям на вас, както и предположения за това, как и какво точно се е случило.

Забелязва се как и другите „шофьори са паркирали”. По нашенски.

P.S: Благодаря на г-н Банов за снимките и видеото. Както и на Боян, комуто принадлежат правата ;-)

Елешница

На около 35-40 км. от София има един не толкова известен манастир (всъщност от самия манастир не е останало кой знае какво), който си струва да се види.

Манастирът Свето Успение Богородично или както е по-известен Елешнишки манастир, се намира малко преди Елин Пелин и е на има няма един час път с кола. Пътят не е перфектен, но пък това е чарът на природата. Това, което си струва да се види е църквата, която освен че е доста стара е и много интересна. Ще ви посрещне охраната (той е и единственият обитател), който е изключително интелигентен и приятен човек. С най-голямо желание ще ви разкаже за историята, както и за околността. А има какво да се разкаже, понеже църквата е от 1499г.

На връщане (5 мин. с кола) можете да спрете на някой от полянките и да си направите пикник. Те са в подножието до една малка рекичка и са перфектно място за почивка и въобще откъсване от сивото ежедневие.

На отиване от магистралата за Варна отбивате за Яня и след село Елешница след моста вляво. Ако изпуснете отбивката за Яна, то вземете тази за Жерково и после вляво (има табела за Елин Пелин). След село Потоп пред моста вдясно.

Феноменът Garbarek

Необятност, тишина, чистота, природа, хоризонт, традиции, индивидуалност .... всичко това и още обвързано с музика. Ето това се почувства вчера на концерта на един от феномените в наши дни, в областта на музиката.

Много са чували за Ян Гарбарек и може би толкова го слушат. И аз си го бях слушал, в къщи. Друго е на живо. Нещо грандиозно е. Силата на музиката те завладява дотолкова, че направо забравяш къде си. Седиш вцепенен на стола и се чудиш дали да гледаш този гений или да осмисляш това, което чуваш. Не ... мисля, че въобще не можеш да мислиш.

Заедно с Райнер Брюнингхаус (пиано), Юри Даниел (бас) и специалното участие на Ману Катче (ударни) Ян Гарбарек доказа вчера, че е виртуоз не само в изпълнението на саксофон, а въобще в музиката.

За Ману Катче .... просто без коментар. Такова изпълнение на барабани не бях виждал никога. Излеждаше като някакава стоножка от анимационен фил, която свири на барабани. Как не си оплете ръцете, за които се колебаеш дали са две или четири, направо не знам.

Благодарности за фирмата организатор и слава на Бога, че има хора в България, които да оценят феномена Гарбарек.

In Varietate Concordia

Преди 58 години надали е имало някой, който не си спомня ужаса от Втората световна война. Надали е имало някой, който да би искал такова нещо да се повтори, въпреки че вече е започнала една друга война (но не в цяла Европа), студена, която дори е по-зловеща, но това е друга тема. Точно тогава една част от Европа, а именно западната, точно там, където хората много ясно са осъзнали последиците от току що свършилата война, се амбицират и запретват ръкави да изградят наново своя дом. Един нов, мирен, стабилен и проспериращ дом.

Имало е обаче един човек, който е имал идеи за нещо много повече от мир и стабилност. Един човек, гениален държавник, който е имал качеството не десетилетия, а векове напред да гледа. Един изключително прозорлив човек, който слага началото на нещо еретично, странно, но и възможно. Нещо, единствено и уникално по рода си, не само за онези времена, но и до наши дни. Този човек се решава да приложи на практика формулата „сумата от съставните части на едно цяло е не просто сбор, а тяхното произведение”. Това е човекът, който дава идеята на Шарл де Гол да протегне ръка към Германия, въпреки че два пъти е воювал с нея. Името му е Жан Моне.

На този ден през 1950г. Робер Шуман, министър на външните работи в правителството на Шарл де Гол прочита пред медиите т. нар. Декларация Шуман. Най-важното от нея е:

„Френското правителство предлага цялостното френско-германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под властта на един общ Върховен орган в рамките на организация, отворена за участие и на други страни от Европа.”

От тук насетне всичко се развива по своя естествен път. За да се стигне до наши дни, когато в един съюз са обединени 27 държави, 23 официални езика и близо половин милиард жители.

За тези 58 години ние българите не видяхме полза от този съюз. Но определено загубихме от един друг съюз. Дали Европейският съюз ще продължава да се развива така успешно и дали този проект ще се окаже от историческа и икономическа гледна точка изгоден е все още неясно. Времето ще покаже. Но за разлика от други форми на обединение и управление, които сме преживяли и все още им жънем неуспехите, принципите, идеите и намеренията на този проект, са справедливи, морални и икономически обосновани и реални. И най-важното са в полза на личността. Но тогава, когато тази личност работи не само за своето благо, но и за това на обществото като цяло. А благото на отделната личност е в правопропорционална зависимост именно от ... общото благо.

One Europe, Nations United Eternally