Българинът и неутолимата му жажда да пие и шофира

Quo vadis Bulgare съм се питал винаги, но напоследък го правя все често и със все по-тъжно чувство. И то не във връзка със събития от политиката, проявите на нашенските „VIP” среди или типичните социално-битови ежедневни крамоли. Става дума за войната по пътищата. Точно така, войната. По българските пътища, защото по западноевропейските пътища не се води война – там има инциденти. Не разбирам защо, но българинът наистина толкова мрази държавата си, че в желанието си да и отмъсти (незнайно защо точно на нея), неспазвайки правилата, предписани от държавата, за това, което са му „причинили” е готов да жертва не само чуждия живот, но и своя собствен. Да защитаваш живота на другия е нещо висше, което малцина в тази страна умеят. Но за много от хората да опазиш и себе си, се оказва непосилно.

Каква е ситуацията по родните пътища? Трагична. Четох мнения, че в Ирак загиват по-малко отколкото по нашите пътища, което е просто смешно. За сведение, атентатите в Ирак са средно около 150 на ден, а жертвите са средно по около 1500. На ден. Но и другата крайност не е вярна, че „тенденциозно предавате фактите толкова черни”. У нас по пътищата загиват по около 1000 души. За сега на година. За сравнение в Германия загиват около 5000 души на година. Тези, които още не са разбрали, че България има много голям проблем с катастрофите ще кажат: „Е какво пък толкова. Стига сте гледали негативно. Ето че и там загиват”. Но Германия е с население около 82 милиона (а България е с около 7.9) и е транзитна страна номер едно в Европа. Нещо от което ние сме далече. Слава на Бога.

Наскоро една „VIP” персона уби 23 годишно момче, а момиче на подобна вазраст още бере душа. Но на тази персона ще отделя отделно място. Заслужава го. Преди няколко дни една пияна кокона на 27 уби баща на средна възраст на тротора. Забележете в 07.30 сутринта. Вие преценете дали дамата е станала в 06.30 и за един час се е натряскала порядъчно или .... е пила цяла нощ и се е прибирала пияна след запоя. Третата (с малка вероятност) възможност е да се е събудила пияна и да е яхнала возилото. За онази "майка" от перник няма смисъл да пиша. Вчера тържествено и с медиен интерес бе открит след ремонт бул. „Цариградско шосе”. Но този път не от любимеца на цяла България (пардон на Вселената) Бати БоБо, (вероятно защото е бил на предизборна кампания в някое село) а от инцидент, отнел живота на две момчета на по 24 и 25 години. (По новините ги нарекоха гордо мъже и не съобщиха на каква вазраст са. Та трябва ли.). Забили се в кротко намиращия се на пътя камион, който си вършел работата. Може би И сега дупките са виновни. Или Костов дори. Пардон Софиянски.

Листата може и ще продължи с все по-черни даннни. Една голяма част от загиналите са младежи на по 20-25 години. Страната губи своето бъдеще. Кратко и ясно. И най-интересното е, че всички цъкат с език, ахкат и охкат, много плачат, но ..... напредък никакъв. Дори по-зле. Колите се увеличават и положението става все по-сериозно. Виновни за тази война са само и единствено (в 90% от случаите) шофьорите. А една от причините е алкохолът. Напоследък жертвите от кататрофи с шофьори, употребили алкохол растат правопропорционално на кампаниите против шофиране с алкохол. Нормално ще кажете, за тези географски ширини. За мен обаче не е нормално. Според мен България има сериозен проблем с алкохола и това естетвено все още не се осъзнава. Вземете не само катастрофите, но дори целта на голяма част от туристите, идващи на нашето черноморие. Не казвам да се въведе сух режим, а да се наказват употребилите алкохол доста по-сурово.

За този проблем с алкохола мисля да отделя друг път повече внимание, но мисля, че е крайно време самите ние, хората, които ходиме, пресичаме, караме коли да се замислиме и не да си кажем „Абе .... да не ми се случи. За това по-добре да са леки наказанията, та утре и аз ако съм в такава ситуация, да се размина”. А да си кажем: „Да си получи възможно най-голямото наказание, защото утре може моето дете или аз да съм на това място. Но не като извършител, а като жертва”. Ако голяма част от хората си кажат така, тогава депутатите ще направят хубави закони, полицаите няма да пощадят никого, магистратите ще дадат поне полагащото се наказание, а медиите не само ще отразят подобно събитие, но и ше заемат позиция, коментирайки го. Всички те са от групата на давашите пример. А ние, гражданите, просто ще бъдем съвестни и ще изпълняваме това, което зависи от нас. Много е просто. Тогава практиката ще се превърне в изключение и войната ще се превърне в инциденти. Защо упорито отказваме да пробваме нещо ново, спирайки да се избиваме? Защото освен воля и засягайки и личните си интереси, ще трябва и много ... работа. Не е ли по-лесно да налепим някакви лепенки и да вземем някоя известна мутра като „лице” за кампанията или новата идея да насложим плазми в КАТ, показвайки кадри от катастрофи. Да по-лесно е. Ама няма ефект! Е, голяма работа! „На мен няма да ми се случи”, си казват повечето от участниците. Но на мен ще ми се случи. При това, заради някое селянче на 18 години, което след запой се е качил в джипа на мама. Той не иска да живее. Но аз искам. И искам да имама деца, които спокойно да живеят. В България де.

Mr. Mahony®

"Ние пак сме тук!"

Вижда се, че не съм се „мяркал” цели 7 месеца, но днес просто ей тъй реших да драсна нещо.
Под „мяркане” имам в предвид писалищна дейност и то в моя блог. Защото .... по разни чужди места ... няма начин да пропусна да понапиша нещо. Причините за отсъствието ми са от личен характер, но се надявам от сега нататък да имам възможността, времето и не на последно място желанието (него винаги го имам) да драсвам по нещичко по-често.

Уж е лято и едно такова отпускарско време пък темите за коментар а още повече и самите коментатори (такива като мен, които само знаят да дърдорят) като че ли се увеличават правопропорционално на температурите. Като чета разсъжденията на голяма част от хората най-вече по темите „Максим и правото да убива” или „Горд съм, че моят президент лъже”, както и „БоБо не обича „Чалга-Бухалките” ..... направо тръпки ме побиват.

Самите медии пък като че ли са заели позиция на го играят позитивно и вечно придават по-положителен и оптимистичен привкус на фактите. Прави ми впечатление например, че когато става дума за жертви, нашите медии съобщават цифрата така някакси приблизително. Около 400 деца били заразени, около 500 били загинали в Перу, докато за чуждите издания и един човешки живот е важен и те са максималко точни, когато съобщават бройката. Да не говорим за Ирак. По нашите новини ако съобщят за 2-3 жертви на седмица, добре. Далеч съм от идеята новините да бъдат представяни само в черно, но мисля, че когато става дума за човешки живот е редно да бъдем по-внимателни.

Дали заради наближаващите избори или поради някакви други причини, но материал за коментиране – бол, както се казва. Особено пък в България. Но за разлика от другите страни, които се опитват от случките да извлекат поука, при нас, (както почти всичко) е наопаки. В нашето общество колкото повече се говори по даден проблем, толкова повече тои набъбва. Справка: корупцията и прозрачността в лицето на държавата; връзката между алкохола и войната по пътищата; безочието и липсата на морал от страна на тези, които в нормалните страни са за пример (политици, световни шампиони, шефове на големи фирми и др.); избиране на по-добри управници и т.н. и т.н..

Та значи .... ако сега, макар и със закъснение се появи нещо тук, по вече отминала и типично по нашенски – забравена тема, то това е така, защото чак сега се включвам в надпреварата.

Mr. Mahony®