Преди 58 години надали е имало някой, който не си спомня ужаса от Втората световна война. Надали е имало някой, който да би искал такова нещо да се повтори, въпреки че вече е започнала една друга война (но не в цяла Европа), студена, която дори е по-зловеща, но това е друга тема. Точно тогава една част от Европа, а именно западната, точно там, където хората много ясно са осъзнали последиците от току що свършилата война, се амбицират и запретват ръкави да изградят наново своя дом. Един нов, мирен, стабилен и проспериращ дом.
Имало е обаче един човек, който е имал идеи за нещо много повече от мир и стабилност. Един човек, гениален държавник, който е имал качеството не десетилетия, а векове напред да гледа. Един изключително прозорлив човек, който слага началото на нещо еретично, странно, но и възможно. Нещо, единствено и уникално по рода си, не само за онези времена, но и до наши дни. Този човек се решава да приложи на практика формулата „сумата от съставните части на едно цяло е не просто сбор, а тяхното произведение”. Това е човекът, който дава идеята на Шарл де Гол да протегне ръка към Германия, въпреки че два пъти е воювал с нея. Името му е Жан Моне.
На този ден през 1950г. Робер Шуман, министър на външните работи в правителството на Шарл де Гол прочита пред медиите т. нар. Декларация Шуман. Най-важното от нея е:
„Френското правителство предлага цялостното френско-германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под властта на един общ Върховен орган в рамките на организация, отворена за участие и на други страни от Европа.”
От тук насетне всичко се развива по своя естествен път. За да се стигне до наши дни, когато в един съюз са обединени 27 държави, 23 официални езика и близо половин милиард жители.
За тези 58 години ние българите не видяхме полза от този съюз. Но определено загубихме от един друг съюз. Дали Европейският съюз ще продължава да се развива така успешно и дали този проект ще се окаже от историческа и икономическа гледна точка изгоден е все още неясно. Времето ще покаже. Но за разлика от други форми на обединение и управление, които сме преживяли и все още им жънем неуспехите, принципите, идеите и намеренията на този проект, са справедливи, морални и икономически обосновани и реални. И най-важното са в полза на личността. Но тогава, когато тази личност работи не само за своето благо, но и за това на обществото като цяло. А благото на отделната личност е в правопропорционална зависимост именно от ... общото благо.
Имало е обаче един човек, който е имал идеи за нещо много повече от мир и стабилност. Един човек, гениален държавник, който е имал качеството не десетилетия, а векове напред да гледа. Един изключително прозорлив човек, който слага началото на нещо еретично, странно, но и възможно. Нещо, единствено и уникално по рода си, не само за онези времена, но и до наши дни. Този човек се решава да приложи на практика формулата „сумата от съставните части на едно цяло е не просто сбор, а тяхното произведение”. Това е човекът, който дава идеята на Шарл де Гол да протегне ръка към Германия, въпреки че два пъти е воювал с нея. Името му е Жан Моне.
На този ден през 1950г. Робер Шуман, министър на външните работи в правителството на Шарл де Гол прочита пред медиите т. нар. Декларация Шуман. Най-важното от нея е:
„Френското правителство предлага цялостното френско-германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под властта на един общ Върховен орган в рамките на организация, отворена за участие и на други страни от Европа.”
От тук насетне всичко се развива по своя естествен път. За да се стигне до наши дни, когато в един съюз са обединени 27 държави, 23 официални езика и близо половин милиард жители.
За тези 58 години ние българите не видяхме полза от този съюз. Но определено загубихме от един друг съюз. Дали Европейският съюз ще продължава да се развива така успешно и дали този проект ще се окаже от историческа и икономическа гледна точка изгоден е все още неясно. Времето ще покаже. Но за разлика от други форми на обединение и управление, които сме преживяли и все още им жънем неуспехите, принципите, идеите и намеренията на този проект, са справедливи, морални и икономически обосновани и реални. И най-важното са в полза на личността. Но тогава, когато тази личност работи не само за своето благо, но и за това на обществото като цяло. А благото на отделната личност е в правопропорционална зависимост именно от ... общото благо.
