В българия през последните години една нова тема стана доста актуална. Бих казал дори прекалено актуална и близкото бъдеще ще го докаже. Ето, дори и аз реших да драсна нещо.
Това е темата за имотите. Знаете сентенцията „В България всички разбират от политика и от футбол”. Е ... аз бих добавил и от имоти. Надали има друга тема, която да е толкова дискутирана. Надали има толкова мнения (относно броя на мненията ние българите също сме известни) изказани из офисите (разбира се в работно време) и изписани по форумите (разбира се пак в работно време). И надали има толкова фирми, брокери и спекуланти, изкарващи „прехраната си” с тази тема. Българите станахме милионери, обръщайки имотите си в пари. Всеки мислено наследява, продава, купува, препродава, заменя, смята, пресмята, инвестира, мечтае ... О имот! Свещена дума. „Мурукът” (наричан още „”дъртия”) още не е погребан, но „благодарни” деца са се погрижили да му вземат това, за което той е мечтал, някои дори са се блъскали здраво за него, а трети са го получи още от дедите си. То не са сметки за голф игрища, СПА центрове, молове, огромно РЗП ... всеки не само ще извади данни и факти, но и ще докаже, че именно неговата земя, респ. актив е безценна. Не, тя не е безценна, но е мноооогооооо скъпа. Абе ... за един живот ще ми стигнат парите. Надали има в икономиката и по света друг актив, освен имотите в България, чиято цена да е само във възходяща посока. Няма инфлация, няма обезценка, няма търсене, няма предлагане. Нашите имоти са като социалистическа държава – движат се само и единствено нагоре.
Защо толкова много обичаме имотите? Психология, казват по-мъдрите. Българите държали на това да имат покрив над главата си. Как после ще го изплащат, поддържат и евентуално използват (да не говоря при дарение или завещание ... „Където има имот – няма род”, казва баща ми) ... това е друга тема. Важно е да го имам. А ако нямам пари за парно – значи правителството краде и затова е скъпо парното. А не че аз нямам пари. Въпреки това една голяма част от населението си има собствен имот. Но един не стига. Сега младите идват в София и ... онзи на село ... зарежи го него. Още един тук, в затворените модерни гета. Там е елитът. Там ще бъда и аз. Ще ям пръжки с мас, понеже имам кредит за колата, апартамента, мебелите, плазмата, ботушите на принцесата, мобифоните .... . Дали ще ми останат пари и за ... пръжки с мас? Е .. ако не ... мама и тате ще пратят от село. Те и да нямат, не им трябват пари. На младите им трябват.
Детайл от темата за имотите е и понятието лукс, което у нас е тотално сбъркано. За „нашенецо, дошъл от село” лукс е всичко това, което е зад, отвътре моята врата. А това отвън – Дон БоБо да се оправя. Оправдавам ги, милите. Знаейки от къде идват и в каква среда са били до преди някоя и друга година, не ме учудва, че за тях лукс е да имаш климатик (поради липсата на друга алтернатива), PVC дограма и вградени лампички по тавана (боядисан в розаво или светло синьо), въпреки липсата на канализация, път (по който да стигнеш до собствения си дом) и свестни съседи. Нали имам блиндирана врата? Какво ме интересуват другите. Климатикътът ми капел по тротоара и вчера една баба си счупила крака, поради заледяване. Какво ми пука, бе. Моето дете е от колата – право у нас. Разбира се и луксозната каляска, гарирана отпред забравих. Най-често джип и комби за жената. Черешката на тортата.
Ориентирайки се за конюнктурата на пазара по въпросната тема, някъде из форумите ми попадна това по-долу стихотворение. Като автор бе посочено „Колчо слепецът”, но който и да е ... мисля, че много правилно и хубаво го е казал.
Оставям ви със собствените си мисли, сметки и мечти по темата имоти и това хубаво стихотворение:
Аз съм българче щастливо - купих си апартамент!
Това е темата за имотите. Знаете сентенцията „В България всички разбират от политика и от футбол”. Е ... аз бих добавил и от имоти. Надали има друга тема, която да е толкова дискутирана. Надали има толкова мнения (относно броя на мненията ние българите също сме известни) изказани из офисите (разбира се в работно време) и изписани по форумите (разбира се пак в работно време). И надали има толкова фирми, брокери и спекуланти, изкарващи „прехраната си” с тази тема. Българите станахме милионери, обръщайки имотите си в пари. Всеки мислено наследява, продава, купува, препродава, заменя, смята, пресмята, инвестира, мечтае ... О имот! Свещена дума. „Мурукът” (наричан още „”дъртия”) още не е погребан, но „благодарни” деца са се погрижили да му вземат това, за което той е мечтал, някои дори са се блъскали здраво за него, а трети са го получи още от дедите си. То не са сметки за голф игрища, СПА центрове, молове, огромно РЗП ... всеки не само ще извади данни и факти, но и ще докаже, че именно неговата земя, респ. актив е безценна. Не, тя не е безценна, но е мноооогооооо скъпа. Абе ... за един живот ще ми стигнат парите. Надали има в икономиката и по света друг актив, освен имотите в България, чиято цена да е само във възходяща посока. Няма инфлация, няма обезценка, няма търсене, няма предлагане. Нашите имоти са като социалистическа държава – движат се само и единствено нагоре.
Защо толкова много обичаме имотите? Психология, казват по-мъдрите. Българите държали на това да имат покрив над главата си. Как после ще го изплащат, поддържат и евентуално използват (да не говоря при дарение или завещание ... „Където има имот – няма род”, казва баща ми) ... това е друга тема. Важно е да го имам. А ако нямам пари за парно – значи правителството краде и затова е скъпо парното. А не че аз нямам пари. Въпреки това една голяма част от населението си има собствен имот. Но един не стига. Сега младите идват в София и ... онзи на село ... зарежи го него. Още един тук, в затворените модерни гета. Там е елитът. Там ще бъда и аз. Ще ям пръжки с мас, понеже имам кредит за колата, апартамента, мебелите, плазмата, ботушите на принцесата, мобифоните .... . Дали ще ми останат пари и за ... пръжки с мас? Е .. ако не ... мама и тате ще пратят от село. Те и да нямат, не им трябват пари. На младите им трябват.
Детайл от темата за имотите е и понятието лукс, което у нас е тотално сбъркано. За „нашенецо, дошъл от село” лукс е всичко това, което е зад, отвътре моята врата. А това отвън – Дон БоБо да се оправя. Оправдавам ги, милите. Знаейки от къде идват и в каква среда са били до преди някоя и друга година, не ме учудва, че за тях лукс е да имаш климатик (поради липсата на друга алтернатива), PVC дограма и вградени лампички по тавана (боядисан в розаво или светло синьо), въпреки липсата на канализация, път (по който да стигнеш до собствения си дом) и свестни съседи. Нали имам блиндирана врата? Какво ме интересуват другите. Климатикътът ми капел по тротоара и вчера една баба си счупила крака, поради заледяване. Какво ми пука, бе. Моето дете е от колата – право у нас. Разбира се и луксозната каляска, гарирана отпред забравих. Най-често джип и комби за жената. Черешката на тортата.
Ориентирайки се за конюнктурата на пазара по въпросната тема, някъде из форумите ми попадна това по-долу стихотворение. Като автор бе посочено „Колчо слепецът”, но който и да е ... мисля, че много правилно и хубаво го е казал.
Оставям ви със собствените си мисли, сметки и мечти по темата имоти и това хубаво стихотворение:
Аз съм българче щастливо - купих си апартамент!
Май стените са накриво, но нали си е за мен!
Кредита е първа стъпка - почваш с банката борба.
То си е голяма тръпка, ако жив си след това.
Чакаш смело кота било. с други думи - груб строеж.
И ти става много мило, сякаш с болка ти растеш.
После идва дограмата - пее твоето сърце.
Кондензира по стената, но си имаш PVC.
Ето майсторите сръчно ще шпакловат две стени.
Обясняват ти научно всички нови кривини.
После плочки, гипс-картони, майстор нов и нов късмет -
пренарежда без фасони уж прекрасния паркет.
Иде шкаф, след него втори - тук очукан, там сгрешен.
Но със майстор не се спори - той е майстор, ти кретен.
И накрая, без съмнение, си щастливец, ако ток,
след година закъснение, има в новия ти блок ...
Ех ти българче щастливо пак си стъпило накриво.
Туй че майстор те люлее в мрежата си и ти пее
- то е песен безобидна. Виж кво става, рожбо свидна,
щом банкерът те налази. Нека Господ да те пази
от горещия му дъх във къдриците ти черни! Помислите му са скверни
и туй дето ти убива, докат в скута му седиш,
не е на майстора теслата, ни е кирка, ни лопата.
То е друг вид инструмент - кредит за апартамент.
1 коментар:
имотите в България поредния балон който се наду и след това яко спука :)
Публикуване на коментар