Антоновден & Mr. Mahony®

Днес освен, че имам имен ден, на всичкото отгоре ставам и на 30 години. Дали са много или не - относително. За мен са също и много, според преживяното, и малко, според това колко много е нужно на природата за да промени каквото и да било. С всяка изминала година скоростта на ежедневието ни се увеличава и последните 10 години минаха за мен като вихър.

Аз си направих една съвсем кратка ретроспекция, за по-важните неща, които научих, преживях, изпуснах и въобще всичко това, което ме изгради като човек и благодарение на което съм такъв, какъвто съм сега. За една голяма част от качествата си дължа благодарности на родителите и прародителите си, тъй като както казва Кастанеда “Човек се ражда с биографията си!”, а за останалите – на живота, който, въпреки че бе доста труден, съм щастлив, че ми поднесе всичко това.

През тези 30 години успях да науча доста неща, но не можах да създам някакви материални такива. Веднага след падането на Берлинската стена видях загнилия Капитализъм, наблюдавах и преживявах българския “Преход”, но чак наскоро осъзнах защо нещата тук все не вървят и защо в чужбина си имат едно наум за нас. Пътувах и живях в чужбина и мога да сравня двата проекта – Европейски Съюз и Червена диктатура. Успях да взема диплома за висше образование от УНСС, работих ..... о Боже ... какво ли не бе. Печелих веднъж 12 долара, после 1000 марки, за месец, в България, както и 1500 Евро на месец в Германия, бях и беден и богат, и весел и щастлив, също много нещастен .... въобще все неща от живота. Най-ценното качество, което доусъвършенствах, бе скромността и уважението към родителите. Не само към моите, а въобще към всички възрастни хора. Осъзнах колко е важно да обичаш някой и да се грижиш за него. Възстанових прекъснатата връзка с брат си, и станахме близки приятели. Разбрах кои са истинските ми приятели, кои са просто приятели и кои ... познати. Научих се от кого да имам и от кого да нямам респект, кого да уважавам и с кого да другарувам. Да ценя хубавото и да го отличавам от лошото. Да чета качествена преса и да гледам хубави филми. Музиката няма да споменавам, тъй като тя е била винаги в мен. Интересувам се от 17 години от политика, половината от които работих в тази сфера и се обучих да познавам истинските (колкото и да са малко) политици от фалшивите такива и от популистите. Научих какво е дарение и много често помагам, според възможностите си. Разбрах какво е разделно събиране на боклука и защо е нужно това нещо. Както и какво ще стане, ако всяко селянче си купи кола и реши да дойде в София, и за това карам колело

Не успях, а ми се искаше да се бях оженил вече и да се е родило наскоро второто ни дете. E ... жената срещнах, остават децата. Сега тепърва ще се опитам да наваксам това. Не можах да си купя плазмен телевизор, още съм с един мобилен апарат, както и да сложа теракота, алуминиева дограма и изолация в апартамента си. Не се отучих да мрънкам, да съм капризен и понякога прекалено взискателен. Все още понякога в разговор прекъсвам хората и влизам в разни политически или подобни дискусии с хора, чиято силна страна е не тази тема. Не си купих джип с черни стъкла, както и не превърнах последната си гънка в мускул. Не съм взел кредит от банка и не дължа никому нищо. Дори на държавата. Имам един акт за 100,00 лв. и като 10% от българите, ще си го платя. Не можах да изкарам втора специалност в УНСС, както и магистратура и не се възползвах от Европейските програми за “обмен” на студенти.

Списъкът може още дълго да бъде продължен. Нещата, които научих, преживях и спечелих, са доста, както и тези, които не научих или загубих. Най-често съм се учил от другите хора, както и от ситуациите, в които съм попадал. Човешкият живот е определено доста кратък и затова си отиваме ненаучени. А аз лично още колко имам да уча ... от живота .... не ми се мисли. Каквото и да е обаче, едно мога да заявя и това е, че съм щастлив. А съм щастлив, защото успях да се обградя с много добри приятели, мили колеги и всички те са щастливи. А точно това ме прави и мен щастлив. Защото както казва Конфуций "Каква полза от това, че светът е широк, след като обувката ми е тясна!". Ще завърша с думите на д-р Константин Стоилов, които избрах за мой девиз: “Аз трябва да се старая да изпълнявам дълга си и да създавам колкото се може повече добро, а останалото ще дойде от самосебе си!”

Mr. Mahony®

Поредната доза Чалга

Вчера в предаването на Нова телевизия „Господари на ефира” бе излъчен откъс от „Кой е по-по-най”, което е от портфолиото на btv. Самото заглавие на предаването няма да коментирам, но това, което според мен премина всякакви граници, беше поредното фаворизиране на Чалгата и то от едно 4-5 годишно момиченце. В ефира на национална телевизия. За пореден път.

На сцената се появи момиченце (естествено цялото в розово), което започна да изпълнява „своя номер”. Номерът беше изпълнение на песен от небезизвестния репертоар на Иванка, или както се казва там. Тази песен (както и почти всички от този интелигентен жанр), която символизира действителността в България, манталитета на болшинството и техните мечти и идеали. С голяма гордост и приповдигнато настроение детето започна да пее: „Карай бясно и минавай на червено, направи за мене нещо откачено, да се напием и да се пребием …..” !!! Какъв прекрасен текст. Поредният. На водещия Бате Енчо отначало въобще не му направи впечатление над какво се е подготвяло това мило дете (най-вероятно и той е от „жанра”, пък и нали са колеги с Колю Гюбека), но след великолепното изпълнение, той реши да се направи на загрижен за културно-възпитателното и морално израстване на новото българско поколение. С шеговит тон попита детето дали знае какво пее и откъде е научило тези брилянтни слова. 100% уверено в себе си детето заяви, че осъзнава много добре какво пее е и че е научило това от …. майка си, която забележете ….. възпитава децата в 70-та детска градина в София !!!

Изразявам своите искрени уважения и се прекланям пред тази майка (както и пред хилядите от тази същата клика), която така благородно възпитава детето си. Която го учи да пее „Карай бясно и минавай на червено, направи за мене нещо откачено, да се напием и да се пребием …..” или там както е текста и която сигурно по същия начин и със същото майчино чувство учи и другите деца. Готов съм да изразя благодарността си и от името на другите родители, че докато те работят за просперитета на България (недай си Боже да са като нея), децата им са в ръцете на толкова добри, квалифицирани и загрижени майки и педагози, като въпросната.

Прекланям се и пред националната телевизия btv, че за пореден път дава поле за изява на такива даровити деца, (дори някой отстрани live свиреше този балсам за душата) и по този начин възпитава не само строителите на бъдеща България, но и останалите зрители. За това, че с поведението си не само не се противопоставят на този покварен, бездарен, антиморален и без всякаква стойност музикален стил, тази ушна кал Чалгата, а дори затвърждават позициите и, канейки всякакви Чалга-Бухалки и Мутри, излъчвайки техните „шедьоври” и разпространявайки ги из цялата страна.

Непрекъснато се говори, че един от главните проблеми на България е образованието и че държавата трябва да инвестира в потенциала си. Всеизвестно е, че държавата, това сме ние и затова трябва всеки един от нас да поеме своята отговорност, защото тези деца утре ще са лицето на България. А нали искаме страната ни да е вече с по-положителна репутация? В противен случай ще е нещо съвсем нормално графити като този по-долу да се появяват не само по стените на Софийския Университет, а скоро и по тези на европейските институции.

„Не щеме ний Европа, не щеме ний пари. Искаме ракиАта, на старите цени!”

Mr. Mahony®

Преди 10 години

Днес е 10 ноември а годината 2007. България е вече в Европейския Съюз, а гражданите и сигурно с усмивка си спомнят за същата тази дата, но с година 1997! Днес е един слънчев и хубав топъл ден. Точно преди 10 години, денят не беше слънчев, камо ли пък топъл, но определено беше добър. Тогава аз, заедно с приятели бяхме част от няколко хилядната "тълпа, лумпени", която за пореден път се събра пред Народното Събрание. Пеехме, викахме, скачахме, слушахме Дарик, блъскахме, чупихме, .... и се надявахме. Надявахме, че веднъж завинаги призракът на комунизма ще напусне тази страна, така както долните червените депутати бяха под специален кордон и със специални рейсове на спокойствие извозени. Малко преди това, същите тези боклуци пееха партизански песни, само че вътре, на топло в Парламента, и се правеха, че не разбират, до къде са довели България, точно така, както се държеше и невменяемият им премиер Жан Виденов. Същият този олигофрен, благодарение на който банките фалираха, средната работна заплата падна до 10 долара (аз работех в просперищата фармацевтична фирма и взимах 12, но баба ми взе 3 долара пенсия), мутрите беснееха по улиците, а ресорният министър танцуваше пиян с манекенки в бар. Същият този червен боклук, заедно с цялата клика около него, който доведе страната не само до политическа, но и до икономическа криза. При това не за първи път. И с наглостта си той все по-невменяемо се държеше, заявявайки "Чудя се, защо никой не ни подкрепя в тази държава?", докато страната потъваше в блатото и инфлацията стигна до над 600%. Това бяха романтиците. Тези хора бяха вътре - във властта и в парламента. А отвън бяхме ние, младите, интелигентните, искащите да пътуват на Запад и да имат достоен живот. Ние бяхме тези, които не се страхуваха от милиционерите, и младите войничета-новобранци пред нас, тези, които искаха и успяха да променят системата. Тези, които рискуваха и над 20 дни блокираха столицата, протестираха и правеха шествия, и вместо на лекции, бяха на барикадите. Без идея до къде ще стигне, но с надежда. Дали са ни платили? Така мислят тези, които си седяха вкъщи, в града или на село, гледайки телевизия, с надежда да има помяна, но ако нещо непредвидено се случи, други за операт пешкира. Да, не бяхме сами. С нас бяха и тези, които поеха отговорността и поведоха страната в най-трудният и момент. Те бяха прагматици. Тези, които за първи път използваха думи като отговорност, риск, промяна. Не, не говоря за Н.В. цар Симеон II, който тогава си седеше на топло в Мадрид и милееше за народа си. "Добрите новини идват бързо" казваше Мобиком. Пак на този ден 10 декември, но 1999г. в 12.55h. в Народното Събрание официално бе съобщено, че България, заедно с още 5 страни е безусловно поканена за пълноправно членство в ЕС. А на 02 декември 2000, падат и визите, вследствие на което пътуваме само с паспорт, а от скоро само и с лични карти. На същият този ден Иван Костов казва: "Няма безплатни успехи!". Той определено плати за тях. Още да Ви припомням? Кой какво спечели? Ами .... разходете се из София и из страната и ще прецените. Разгледайте последните икономически анализи за България и ще разберете. А ако и тогава не видите разликата, значи сте от онази, втората група, която описах по-горе.

Спомнете си думите на Армстронг, изречени на Луната. А сега се върнете 10 години назад. Нима си представяхте тогава, че само за 10 години е възможно такава голяма крачка в развитието на една страна? Не, със сигурност не сте си представяли. А сега си представете, че всички ние заедно, станем по-добри, по-отговорни и се съсредоточим в работата си. Гарантирам Ви, след 10 години, промяната ще е още по-осезателна. Говори се за "пропиляни надежди" и "изгубени възможностти". Моите мечти се изпълниха и България е променена. Ето това бе моята мечта. Както и това, че аз съм една свободна личност и най-вече щстлив човек. Ако някой е имал лични прекомарни надежди, той е хранил същите и към Царо и към БоБо и те никога няма да бъдат изпълнени.

Искрено се надявам, това, което България преживя тези 17 години (както и целият болшевишки период) никога повече да не се повтори и аз и моите наследници да живеят щастливо, без някой да ни взима изработеното, за да може определени кръгове да се облагодетелстват. Днес е е един хубав слънчев ден, за раходка, веселие, но и ... равносметка и размисъл. За това къде беше България и къде е сега!

Mr. Mahony®

"Wilkommen in der EU!"

Ако се съди по пищните тържества, фойерверките и парите, изхарчени по случай присъединяването на България и Румъния към Европейския Съюз, то определено влизаме повече от достойно. Дали обаче така смята и Клубът, не е много ясно, правейки лек прочит на медийните сергии из Европа. Присъединяването ни е съвсем скомно отразено (за разлика от предишното разширение) и където го има е не е толкова лъчезарно, както бе небето над София и Букурещ в съответната нощ. Остава загадка, защо това е така, имайки в предвид факта, че малка част от “старите” не бяха много ентусиазирани за нашето членство. Набляга се предимно на комунистическото ни минало, манталитета, бедността и беззаконието. Предимствата и потенциалът ни за съжаление не са отразени подобаващо. За съжаление присъединяването ни към ЕС съвпадна с едно друго нееднозначно прието събитие, извършената по недопустим начин екзекуция на Саддам Хюсеин, която зае челно място в пресата.

Според авторитетният Der Spiegel България и Румъния може да са вече пълноправни членки на ЕС, имащи запазени места на масата за преговори в Брюксел, но ежедневието щяло да покаже, че сме членове втора категория, като дори сме на изпитателен срок. Изброени са трудовата и авиационната бариера, ограниченията за износ, възможността за налагане на предпазни клаузи и дори замразяване на част от онези прословути фондове. В типичният си стил списанието обръща внимание и на някой лично битови “екстри” от живота ни, като например че “в България бие на очи колко много български домакини ходят на пазар с огромни джипове, които използват големи количества ресурси”. Направена е и кратка туристическа справка, с бисери от сорта на: “туристите трябва да са имунизирани”, “предварително да са обменили пари”, “често да си измиват ръцете, тъй като хигиеничните условия не са на ниво” и “чешмяната вода е годна предимно и само за миене на зъби”. Е .. поне завършва с облекчение, че на косъм сме се разминали с отлагане на членството за 2008.

Друго реномирано списание The Economist прави доста реален и обстоен паралел между двете новоприсъединили се страни, като за съжаление дава преднина на Румъния, не само в икономически план, но и в културен план. Дори огромната разликата в отношението към Русия е цитирана. Българите са благодарни на царска Русия, че ги е освободила от османците, (за второто “освобождение” вече не се говори) а мнозина си спомнят за комунистическото управление като за време на модернизация. Браво! Не са спестени и типичните постоянни критики за хаос, корупция и беззаконие, непрекъснат растеж на дефицита по текущата сметка (13,5% за Балгария и 10,3% за Румъния), катастрофално ниво на здравеопазване, висше образование и съдебна система.

На последно място ни утешават, че подобен хаос цари и в другите по-богати и по-стабилни източноевропейски страни, изходът от който е предстоящият път, осен с трудности. А въпросът е колко големи ще са тези трудности и дали са поносими.

Според лондонският Times мечтата на България да стане новата Испания няма да се осъществи лесно, тъй като е доста по-изостанала. Основание за това дава сравнението между двете страни, според който когато Испания е станала член през 1986 нейният БВП е бил 70% от средния в ЕС, докато този на България е едва 16%. Така че ... бачкайте здраво.

Daily Telegraph смята, че докато се очаква влизането на България в ЕС да породи масово напускане на работници в търсене на по-добро заплащане, компаниите за недвижими имоти залагат, че броят на британските туристи, които се отправят към планинските склонове на България ще продължава да расте. Тоест, не продавайте на баба си имота, тъй като е напълно възможно да се върнете обратно като богати рентиери.

Daily Express пък е загрижен за данъкоплатците от Острова и на правил перфектна сметка, изчислявайки до точност, че 105 паунда е сметката на всяко семейство в страната за събиране на милостинята за Румъния и България. Това бе и челното заглавие. Ето от къде са парите за втората ви слушалка.

Типични с дипломацията си, французите са по-умерени и за разлика от всички тези хули, по-щедри в милите думи, като в текст на приветствие, разпространено от кабинета на френския президент съвсем гордо се казва, че "София и Букурещ са отново европейски столици". Държавните лидери подчертават положителния принос, който двете страни членки на франкофонската общност, ще имат за Съюза, което ще задълбочи връзките и приятелството между всички.

Le Figaro и Le Mond приветстват радушно присъединяването ни, но наблягат и на думи като “съпътстващи мерки”, “контрол” и “наблюдение”. Срещат се и забавни заглавия от типа на “Станишев – Златното момче" (Le Mond) ….. No comment! Honi soit qui mal y pense! биха пък казали привържениците му.

Гръцките вестници се радват, че вече и по суша са свързани с ЕС, а македонските и хърватските, че Слънцето може и на тяхната улица да изгрее. Не е ясно обаче кога. Братята македонци дори малко злорадо съобщават, че няма да им се отрази много добре новата втора ЕС-граница.

Дали на майтап, или съвсем сериозно, но според кипърските профсъюзи работници от двете нови страни-членки на ЕС България и Румъния щели да “наводнят острова и ще поставят под заплаха работните места на кипърските граждани”. Припомняме на желаещите да губетчийстват там, Кипър е една от малкото страни в ЕС, които не наложиха ограничения върху достъпа на работници от двете страни.

Е ... общо взето, въпреки всички критики, може да заключим, че всички се радват на новите по-малки членове от това голямо семейство и ни приемат като за начало с приемлива доза доверие. За добро или не чак толкова добро е този проект, времето и историята ще отсъдят. Но обръщайки се назад, се убеждавам, че при всички случаи е по-добър и най-вече по-демократичен от досегашният 50-годишен проект, в който насила участвахме. Както и, че едно е неуспоримо: Европейският Съюз е шанс и възможност за реализация на всеки един от нас. Дали ще се възползваме от него и как, е въпрос на лична преценка.

Mr. Mahony®

Българско здравеопазване Vs. ЕС

Наскоро дядо ми, 93-годишен, постъпи в I-ва Градска болница. Прескачам това, че с хиляди молби 3 дни преди това дойде бърза помощ у нас (отначало отказваха, понеже е ... на 93) и лекарката дори не му преслуша гърдите, което беше главната причина за влошаване на състоянието му. Само ще вметна, че дядо ми е бил началник на лаборатория във военна болница и се е пенсионирал, когато сегашните лекари са се раждали. Пенсионирал се е , защото комунистите му забраняват да работи, след като си е направил частен кабинет.

За това как паркирахме долу, борейки се с всякакви новопоявили се "софиянци", такива с пропуски и Бог знае още какви, също няма да споделям. Както и това, че за да го приемат трябваше да чакаме 45 мин., докато в регистратурата си догледат “Блясък”-а, с мотива “само да обядваме” (в 15.15!). Е ... свикнали сме. За късмет всичко това не бе фатално.

Та, след близо 2 часа дядо ми бе настанен с диагноза “възпаление на бронхите” в I-во вътрешно, 4 ет. и тъй като беше петък вечер (недай си Боже тогава човек да постъпи в болница) едва на следващия ден трябваше да му бъде премерена температурата. И то понеже имаше една млада мила лекарка, пред която настояхме да се измери температурата. Оказа се, че в цялото I-во Вътрешно на I-ва Градска НЯМА термометър.Точно така. В едно от най-главните поделения, на една от най-реномираните столични болници няма термометър. Типично по български съпругата на един от болните отиде и купи 2 броя, да има. Ей така, за резерва. Надали е първата, която купува. Къде ли потъват? Интересно.

В същото време, моята приятелка е медицински представител на световноизвестна фармацевтична фирма. Публична тайна е, че “Т. Л.” дава в плик директно на лекарите “окуражаващата награда” за повишените продажби на лекарствата им. Но моята приятелка разказва, как другите фирми водят лекари по “семинари”, коктейли, и др. подобни “образователни” курсове в луксозни SPA центрове, както и на вечери в скъпи хотели. Вероятно и компаньон(к)ите им плащат. Според нея това “не е корупция”. “Онова с плика е корупция!”. Както и според голяма част от българите, които с удоволствие участват в подобни процеси. Във всякакви сфери разбира се.

Аз също съм работил близо 5 г. във фармацевтична фирма, макар и още в зората на тези “техники”, 1992 г. и ми е познат този тип “маркетинг”. Произхождам от лекарска фамилия и не съм с манталитета на селяните “Ако оздравее – Господ го спаси. Ако умре – лекарят го уби!”, и се прекланям дълбоко пред здравните работници. Това не са “онези с титлата пред името”, за които за съжаление повечето в тази страна се сещат едва когато им се случи нещо и тогава стават много мили и благодарни.

Да, за една реформа са необходими много средства, но дали само това е нужно? Дали и ние самите не можем да направим нещо в повече, от това, което се изисква от нас? Въпреки, че цял живот сме правили така. Да, заплащането на лекарите спрямо, вложените усилия, отговорността и енергията, която тези хора дават е нищожно. Но, според мен Лекарят е преди всичко човек, а не бизнесмен. Човек - това значи много!

В противен случай не разбирам защо се възмущават българите на политиците, които пипат милиони и чувството за изкушение е много по-силно развито. Ами те не са паднали от небето, преди това и те са били от нашите редици.

А вече сме в Ес. Честито!

Mr. Mahony®

Честита нова 2007 & членство в ЕС

Скъпи приятели,

Сурва, сурва година,
сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!

„Помните ли 1997? Вярно, че беше отдавна, но ето с няколко думи: в първия работен ден на тази година за един долар трябваше да се платят 495.74 лева, на 4-тия календарен ден Евронюз отразяваше от центъра на София разбиването на парламента, бяха останали няколко банки да дофалират, глад, нещастни хора, драма…

Всъщност 1997 се оказа преломна. Сега вече можем да кажем, че беше първата от последвалите десет години на стабилизация и растеж - оттогава насам рекламата стана цветна, на двама от трима българи се пада по един мобилен телефон, а икономиката е с 60% по-голяма.”

Честита нова година и честито ни членство на България в Европейския съюз!

В писмото си до Дядо Коледа писах не толкова какво искам, а в какво вярвам (или поне се боря да вярвам) в 10 точки и изглеждаше ето така:

1. Вярвам, че лекарите, които са в затвора в Либия, макар и на висока цена ще бъдат освободени.

2. Вярвам, че България, макар и най-изостанала от всички в ЕС ще докаже, че и ние имаме право да участваме в този проект, ще спечелим от него, скъсвайки веднъж завинаги с мрачната ни 50-годишна червена история и ще се представим достойно, като другите страни членки няма да съжаляват за присъединяването ни.

3. Вярвам, че България няма да бъде представяна в чужбина повече по начина, описан в приложените две статии а ще бъде наблегнато на културно-историческите, природните и потенциалните възможности на страната.

4. Вярвам, че (поне част от) хората около мен ще спрат да мечтаят за плазма, втори луксозен мобилен телефон или огромен черен джип, а ще мислят малко за деца, зеленина и природа, щастие и приятелство, спорт.

5. Вярвам, че „софиянци” най-накрая ще разберат, че онези цветни бидони не са произведения на изкуството, а са за сортирането на част от сметта, че шофьорите когато видят зебра ще спрат, а не да се питат защо „онези тъпите” хабят боята, че няма да паркират така както го правят там от където идват и че ще разберат най-накрая, че за културата на една нация се съди по чистота.

6. Вярвам, че ще продължим да ставаме все по-добри, ще се научим да се възползваме от шансовете, които живота ни предоставя. Освен това се надявам, че през 2007г. ще бъдем по-солидарни, защото солидарността е едно от нещата, които липсва най-много в нашето общество.

7. Вярвам, че ще бъдем по-толерантни, по-добри, по-щедри, по-усмихнати и по-радостни и че другият път ще отидем повече колеги (но не с двама) в старческия дом.

8. Вярвам, че хората ще станат по-активни, ще мислят малко повече за бъдещето си и околните, и ще спрат да си избират политици без образование, пожарникари, мутри, фашисти и всякакви други подобни боклуци.

9. Вярвам, че чалгата, мутрите, фолк-тупалките и чалга-бухалките, тъмните стъкла и кордоните от кубчета ще изчезнат веднъж завинаги от тази страна и аз спокойно ще ходя в Александър Невски, без да се притеснявам, че най-великият кмет Бати БоБо отново е блокирал улицата, за да излезе от сградата.

На последно, но всъщност най-важно по-значение, написах:

10. Вярвам, че българинът когато чуе думата гражданско общество, няма да я търси в речника и ще осъзнае, че всичко зависи от него и затова от днес ще стане ПО-ДОБЪР! Защото …. Каквито са ти мислите, такива са ти делата. Каквито са ти делата, такава ти е съдбата!

Амин!

Mr. Mahony®

Capital; 05.I.2007