Весела Коледа

С най-искрени пожелания за весело и топло прекарване на най-светлия празник Рождество Христово, както и бурно посрещане на новата 2008!

Happy Xmas

So this is Christmas
And what have you done
Another year over
And a new one just begun
Ans so this is Christmas
I hope you have fun
The near and the dear one
The old and the young

A very merry Christmas
And a happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

And so this is Christmas
For weak and for strong
For rich and the poor ones
The world is so wrong
And so happy Christmas
For black and for white
For yellow and red ones
Let's stop all the fight

A very merry Christmas
And a happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

And so this is Christmas
And what have we done
Another year over
And a new one just begun

And so this is Christmas
I hope you have fun
The near and the dear one
The old and the young
A very merry Christmas
And a happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

War is over over
If you want it
War is over
Now ...

UNICEF – Photo of the Year!

Ето снимките на 2007 според UNICEF:

Първа награда: Тя е само на 11, а той на 40. Родителите и имали нужда от пари и .... я продали. Вече са мъж и жена. Той обещава, че ще я прати на училище. Гаранция за това обаче няма. (Снимка на Stephanie Sinclair)

Втора награда: Според UNICEF в Бангладеш работят над 3.5 милиона деца на възраст между 5 и 14 години. Заплащането им е 1/3 от тази на възрастен. А именно под 1 долар. На ден! (Снимка на Akash)

Трета награда: Анналин, 9, подскача щастливо на един фотьойл на едно сметище, близо до Манила. Като повечето свои връстнички и тя е недохранена и малка (за възрастта си). Повечето от децата не могат нито да пишат, нито да четат. Да получат образование е малко вероятно. (Снимка на Hartmut Schwarzbach)

Почетни награди:

Официално войната е отминала. Какво обаче се е променило за децата от Чеченската република – в бежанските лагери в Ингушетия и по селата. Почти нищо. Докато там вилнее студ и глад някой от улиците на Грозни блестят от кич. (Снимка на Musa Sadulayev)

Ноември 2004 Синди разбира, че най-малкият и син Дерек, 10, е болен от рак. До смъртта му през май 2006 тя го следва по най-трудния му път. С неизмерима любов, кураж и неизчерпаемата сила, присъща на една майка. (Снимка на Renée C. Bayer)

Вече пета минута тези малчугани висят на лоста. Това е част от техните упражнения в часовете по физическо в Шанхай. За Олимпиада 2012 няма да са готови, но за някой друга може и да са. (Снимка на Nir Elias)

Посетете страницата на UNESCO, разгледайте снимките, прочетете историите им и нека не забравяме, че не сме сами. Но не само на лозунги.

За Децата ... нашите деца

А една жена с детенце на ръце продума:

- Кажи ни нещо за Децата.

А той и рече:

- Вашите чада не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Khalil Gibran

The Prophet
New York 1923

"Въздайте Му според делата Му"

Винаги съм бил на мнение, че личният пример е от особено значение, когато човек има претенции да бъде лидер. Този пример може да не е гаранция, че ще успееш да привлечеш другите за твоята кауза, че те ще ти се доверят, но е определено предпоставка за това.

Как да повярвам на един човек, че ще се бори срещу задръстванията например, когато самият Той се вози в кола, използва още една за охрана (натъпкана с 4-5 горили) и за капак се възползва от системата „Мизия” (според някой статистики най-много, от всички имащи това право). Естествено тези Негови коли (плюс една рекламна) са паркирани ... на тротоара.

Как да повярвам, че Някой не е мутра, след като изглежда и се държи като такъв и дори е бил съдружник с най-големите мафиоти, които и до ден днешен паркират „съвсем случайно” .... пред общината.

Как да повярвам на Някого, че е антикомунист, след като самият той е бил лична охрана на един от най-големите червени убийци от съвременната история на България?

Как да повярвам на Някого, че ще допринесе нещо благо и положително за страната, след като за 4 години власт (на определена позиция) резултатите от Неговата работа бяха предимно кръв и ... повече разходи за ... Неговото ведомство.

Примерите нямат и не могат да имат край. Ето защо поведението, личният пример и въобще излъчването, което се дава на тези, на които разчиташ е от първостепенно значение. Поне според мен. Защото аз така съм възпитан. Ако искам другите да ми повярват, то трябва първо аз да приложа това, за което се боря.

Ето една снимка, на която много ясно си личи кой как и колко работи. Професионалистът (представител на строителна фирма) се забелязва веднага. Двамата банкери използват по-непрофесионално инструментите, но пък се усмихват. Това е и тяхната задача, да привличат. А има и четвърти, който дори не си е направил труда да хване кирката подобава. Поне за пред камерите де. Сигурно си пипа телефона в джоба, който най-вероятно вибрира. Обзалагам се, че Колю Гюбека го търси ... за да Го покани в студиото.

Такива бяха и резултатите от дейността Му в системата на министерството, такива бяха и като „временен” в общината ... такива ще са и за вбъдеще. Затова моят съвет към тези, които си Го избраха е: след две години не ходете за гъби, а ПАК си Го изберете. Може и да ви оправи. Така беше и с Негово величество царят на всички българи Симеон Сакскобургготски. Май ви оправи. При това за 800 дни. Но това е друга тема.

Автор на снимката е Надежда Чипева от в-к Капитал, а събитието е „Първа копка по откриване на касов център на БНБ”.

Има ли дядо Коледа?

Наближава Рождество Христово. Този свят празник, който очакваме с нетърпение цяла година, не толкова заради подаръците, а по-скоро заради топлината и светлината, които по това време витаят. А те витаят, защото тогава се е родил Христос. Тогава се събираме с най-близките си, тези които са ни дари с живот и са ни отгледали.

За повечето хора това е по-скоро Коледа, и по-малко Рождество Христово, но по-важното е вярата. Вярата в доброто. Или най-малкото в дядо Коледа.

Как в различните страни се посреща този празник можете да научите тук а за почитателите на дядо Коледа са тези страници:

http://www.santaclaus.fi/ http://www.santaclauslive.com/ http://santaclausbg.hit.bg/

Надявам се, че вече сте изпратили своите поръчки, но ако все още не сте имате последен шанс да сторите това, тук на оригиналния му адрес:

Joulupukin Kammari

Joulumaantie 1

196930 NAPAPIIRI

Поръчката може да се изпрати и по Интернет тук.

А ако все още има някой, който се съмнява в съществуването на дядо Коледа, то за него е следното писмо:

През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа.

Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора.
Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена.
В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 г., когато спира да излиза.

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън*:

"Драги редакторе! Някои от моите малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува.Моля ви, кажете ми истината! Има ли дядо Коледа? Вирджиния О Ханлън.

... И отговорът на Франсис П. Чърч:

"Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст.
Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове.
Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък.
В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността.
А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота.
Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии.
Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание.
Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното.
Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа.
Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това?
Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.
Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната?
Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват.
Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими.
Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят.
Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея.
Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги.
След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

Честита Коледа и весела Нова година!

* Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 г. започва работа като учителка в Ню Йорк.
Пенсионира се след 47 години работа в образователната система.
През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в "Ню Йорк сън".

Към всеки свой отговор Вирджиния О'Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.

Чие сърце е по-хубаво?

Често се питам, разсъждавам си на ум и дискутираме с близки, какво представлява красотата. Какво е да си добър, съвестен, себеотдаен, скромен, честен и т.н. Всички твърдят, че притежават тези (и доста други) положителни черти. Добродетели, както ги наричат. Дали е така, няма да се впускаме в подробности, понеже както знаем и Хитлер е бил християнин. Ето защо аз вярвам, че наистина всеки притежава тези (и доста други) качества.

Мисълта ми обаче е друга. Трудно е да се определи къде е границата между въпросните човешки черти и от къде насетне тези добродетели не определят съзнанието (и битието) на човек. В каква степен трябва да използва тези си качества човек, за да бъде квалифициран като добър, честен, съвестен и т.н.

Всичко това е пряко свързано с големия въпрос, кое е по-ценно: материалното или духовното? Това, което има цена, или това, което няма такава? Това, което блести, може да се види и пипне, и с което повечето се хвалят, или това, което е вътре, скрито в нас, което ние излъчваме. Това, което можеш да имаш (ако искаш), да купиш и продадеш или това, което без да осъзнаваш е в теб, в кръвта ти. Едното е преходно и не се предава, а другото е вечно и може да се предаде на другите. Едното примамва, заслепява и пристрастява, но в един момент изчезва, остава незабелязано и се забравя, а другото го носиш със себе си, като карма, не се забелязва, но предавайки се, то остава редом до името ти и не се забравя.

Днес една колежка ми прати тази притча, по-долу, която струва ми се описва всичко това по един великолепен начин.

Един ден един млад мъж, застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с него, това било най-красивото сърце, което били виждали.

От някъде се появил един старец и рекъл: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето." Насъбралото се множество и младият мъж погледнали сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни стареца, как било възможно да твърди, че неговото сърце било по-хубаво.

Младият мъж, като видял в какво състояние е сърцето на стареца се разсмял и рекъл: "Ти май се шегуваш! Да сравняваш сърцето си с моето, моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда?!

"Да", отговорил старецът, "Твоето сърце изглежда прекрасно, но аз и за миг не бих го разменил за моето. Всеки белег върху сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от сърцето си и го подарявам, понякога и на мен ми подаряват късче сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ама нали късчетата не са точно премерени, затова и ръбовете понякога. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето сърце без другият да ми е давал от своето. От това са празните бразди, които са останали. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да изпълнят празните места.

Сега разбираш ли, коя е истинската красота?"

P.S.: Илияна благодаря ти. Ти запълни моето сърце с една голяма кръпка.