сряда, ноември 28, 2007

Как се обира банка?

вторник, ноември 27, 2007

Christmas is comming!

понеделник, ноември 26, 2007

A Vision of Students Today

понеделник, ноември 19, 2007

Кой, кога и как съсипа България?

Това, че комунистите съсипаха България е ясно вече дори и на тези, набор ’90. Това, че същите тези комунисти превърнаха България от шеста в Европа и първа на Балканите в предпоследна в Европа и последна на Балканите е също ясно на всички. Това, че само в есенните дни на 1944 са били избити над 30 000 души, цвета на нацията, без съд и присъда, също го знаем, но за мнозина тези 30 000 са вече забравени и прежалени. За лагери, изселване или конфискация няма да говорим. Ясно е и това, че хората продължават да вярват на тези хора, комунистите, на техните наследници и на коалиционните им партньори. „Когато фактите говорят и боговете мълчат”, но сърцата НЕ. Да убедиш един човек с факти е доста трудно. Но да убедиш един комунист с факти – това е невъзможно. Защото човек не усети ли със сърцето си нещо, трябва да е на много високо интелектуално ниво, за да може с разум да го навакса.

Последните две седмици вестник Дневник публикува съдебни архиви, доказващи фалита на комунизма и въобще неговата обреченост. От икономическа гледна точка при това. Архиви, които са засекретили всичко това, което сме преживeли и дори сега носим на гърба си. Архиви показващи, че дори редовите, истинските комунисти са били лъгани. Архиви доказващи КОЙ съсипа България и защо се опитаха да продадат страната на СССР, като 16-та република.

Поредицата започва със стратегическия златен резерв на страната ни, който е събиран преди 9 септември 1944г. и не е бил пипан дори и в най-тежките моменти за страната, по време на двете национални катастрофи, с изключение на веднъж през 1919г. Става дума за около 24 тона злато. От съображения за „сигурност” то е изнесено в ... СССР през февруари 1959г. Така и не се връша, защото само 10 месеца по-късно Тодор Живков моли Брежнев да го изкупи, като опрощаване на нашите дългове. Така България се спасява на два пъти от фалит (1960г. и 1978г.). Но само на два пъти. Стига се до това, че през юли 1963г. Живков залага България и предлага тя да стане част от СССР. При третия фалит 1989 никой не ни спасява. За щастие.

Във втората част се разглежда т.нар. мит „Е да, ама при Тато беше евтино!”, като се вижда, че цените са изкуствено поддържани най-вече чрез дотации. Всичко това води до скрит фалит на предприятията, задържан до 1989г. Износът, който е помагал на държата отдавна е драстично намалял а за много продукти и изчезнал, а вносът, дори от братски СССР е вече на почти пазарни цени. Всичко това дава своето отражение върху развитието на страната, но се усеща едва след промяната.

Третата част е за т. нар. „социалистическа гордост” – промишлеността. С документи е представена мегаломанската идея на Огнян Дойнов за индустрия от заводи, които са не само нерентабилни, дори напротив, дърпащи икономиката надолу. Индустрия, в която са наляти над 2 млрд. лева (само за тежкото машиностроене), отделно от ежегодно отпусканите дотации. Проекти, срещу които са се изказвали не само БНБ, но дори и министри от онова време. Проекти, повече от които замират, началото на ’90-те, не защото „Филип Димитров ги съсипа”, а защото още в генезиса си са били обречени да загинат по естествен път.

В четвъртата част става дума за поредната скъпоплатена илюзия на комунистите, а именно електрониката. Фиксидеята се заражда в главата на другаря Тодор Живков след посещението му в Япония. Целта е отново да бъдем лидери И в тази област за соцрегиона. Сметките се оказват неправилни, тъй като се построяват заводи и мощности, за които няма не само нужните ресурси, но и пазари. Не след дълго се установява, че качеството е под критичното си ниво, но в името на плановете за петилетки напред продължават да се наливат народни пари. Резултатът в крайна сметка – „Отчети има, стока няма”.

Петата част е отделена на прослувутия ни ВПК (за по-младите: Военно Промишлен Комплекс). Средата на 70-те години на миналия век България получава безплатно технически и лицензионни материали за над 250 изделия от военната промишленост. Това, както и петролната криза през 1973г. дава кураж на страната ни, че именно военната промишленост ще спаси още тогава фалиралия строй. Проблемите обаче настъпват, когато страните вносителки на тези изделия (предимно от Третия свят) започват да плащат не в брой, както е била практиката, а да искат кредитиране. За периода 1976г.-1989г. оръжейният износ (по данни на БВТБ) е бил за 5,282 млрд. долара, като платени в брой са едва 58.3%. Останалите са кредит, в по-голямата си част държавен. Задълженията към България (към 31 януари 1990г.) са 1,546 млрд. долара и още 16.2 млн. лева.

В шестата част става дума за външния дълг, който от 3 млрд. в.л. през 1984г. (1 валутен лев е 1.15 лв.) нараства до 8,6214 млрд. в.л. или 10, 6569 млрд. долара в края на 1989г. (1 в.л. е вече 2.9 лв.). За какво са отивали тези дългове, мисля че е излишно да се пише. По-важното е, че още през 1987г. Тодор Живков е бил уведомен за лавинообразното нарастване на външния дълг, на което той отговаря: „Аз винаги казвам, че рибата се вмирисва откъм главата, значи имам себе си предвид. Аз не го приемам, обаче вие, няколко души, трябва да носите отговорност, че с два милиарда ме натопихте. Кои бяха тогава в Министерски съвет? Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Стоян Марков и още няколко по икономиката.” В интерес на истината Брежнев предупреждава Живков още през далечната 1978г., че нарастването на външния ни дълг ще доведе не само до финансови, но и политически проблеми. В последвалите няколко финансови фалити сме подкрепени от СССР, но в последните години от т.нар. „зрял социализъм”, дори и той ни обръща гръб. Така се стига до състояние, че България е единствената фалирала страна от източния блок. Да припомним: от шеста в Европа и първа на Балканите! Това го разбира целия свят на 26 март 1990г., когато Андрей Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг. Само седмица по-късно, на 04 април 1990г. тези същите, които съсипаха страната се прекръстиха и дори управляват и до днес.

Седмата част е за валутния резерв на страната и по-скоро неговото стопяване. Идеите за такъв резерв датират от края на 50-те години на миналия век, но на практика съществуването му започва началото на 70-те. Целта му, според Тодор живков е: „Искахме да представим реално пред света успехите на нашата икономика. През изминалите години бяхме увеличили националния доход, селското стопанство хранеше две Българии. Успешно развивахме машиностроенето и електрониката. Виждаше се, че България върви успешно напред” (според мемоарите му), както и „Имахме сериозни затруднения за България при плащанията в чужда валута. За да преодолеем тези затруднения, се наложи по уговорка между мен и Кирил Зарев – тогава председател на БНБ, да извършим една операция, като се изнесоха български авоари на стойност 250 млн. долара в швейцарски и в някои северноамерикански банки” (под клетва пред прокурор). Така размерът на резерва към 31 декември 1988г. е 1, 4619 млрд. долара, а към 31 март 1990 е 138.3 млн. Тоест за 15 месеца се изпаряват 1,3236 млрд. долара или 88 милиона 240 хиляди на месец. А за работен ден прави около 4 млн. долара. Още веднъж – всеки изминат работен час изчезват 500 000 долара. Без коментар.

Последната част от разследването е отделена на въпрос, който не само, че не е вълнувал широките маси (както преди, така и след падането на БКП от власт), но и остава скрит от много от тогавашните червени функционери. Това е вътрешният дълг на България. Става ясно как банките (БНБ и БВТБ) и по-специално ДСК (спестяванията на народа) са кредитирали бюджета и фонд „Държавно кредитиране” с около 25 млрд. лв. Пари, които в по-голямата си част са отишли за поддържане на непечаливши производства, както и „други разходи”. Така, след като Тодор Живков се оттегля на спокойствие на ул. „Секвоя”, България е с дългове, които ще дадът отражение вурху развитието на страната за следващите 17 години. А дори и за повече.

Мисля, че няма нужда от каквото и да е заключение, тъй като резултатите от този пагубен за страната ни (и света) строй са налице и до днес. Тези 45 (дори повече) години съсипаха България и това е ясно на всички. За да ги наваксаме, ще са нужни поне още 45. Това е при положение, че сме на правилния път, защото ако не сме, може и да са няколко по 45. И накрая два цитата на Негово Превъзходителство другаря Тодор Живков, бащата на народите. Един от всичките, че те са няколко. Думи от 1985г. до Горбачов, и от 1990г. пред прокуратурата:

„Ние изоставаме в областта на обществената производителност на труда, в областта на научно техническия прогрес и по-специално в създаването и внедряването на нови технологии. От година на година падат темповете на развитие на всички социалистически страни. Как става така, че десетилетия наред капиталистическият строй, който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия, ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него?”

„Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=393669

петък, ноември 16, 2007

Страната на неограничените възможности

Америка е несъмнено велика страна. Но и с това си величие е донесла много проблеми. Така както е тръгнало явно и за напред ще ни доставят доста главоболия. Има моменти обаче, в които определени действия на тази страна преминават всякаква граница. Такъв един момент е управлението на Джордж Буш-младши. Способен е с действията си да изправи на крака целия свят а с умозаключенията си да предизвика подигравки. Самият Кърт Вонегът, лека му пръст беше казал за него: "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом."

Ето тук например американци публикуват своите извинения, за това, че .... Буш е президент. Все пак е някаква утеха. Явно и в това американците са една крачка пред нас.

Ето и няколко от бисерите на Джордж Буш-младши:

„Хората и рибите могат да съжителстват миролюбиво”

„Все повече и повече нашият внос идва отвън”

„Третият приоритет е да се даде на първо място приоритет на образованието”

More info:
http://www.sorryaboutourpresident.com/

четвъртък, ноември 15, 2007

„Люлякови клонки”

Какво по-хубаво от това да споделиш страхотно преживяване със страхотни приятели? Снощи ми се случи това, след като ме поканиха на филм от Киномания 2007. Гледахме „Люлякова клонка” („Lilacs”) – руско-испански филм на режисьора Павел Лунгин за живота на великия руски композитор, пианист и диригент Сергей Рахманинов (1873-1943). Филм, който както повечето руски шедьоври те държи закован за стола и със смесени чувства следиш събитието. Представен е животът на Рахманинов със своите плюсове и минуси. Да слушаш Рахманинов е великолепно преживяване. Да гледаш биографичен филм с музиката му е просто .... нещо, което не е за изпускане.

Чуйте Прелюдия в Г-минор и ще разберете за какво става дума.

сряда, ноември 14, 2007

„Аз съм .... Лиленцето пиленцето”

Няма как да не споделя удовлетвореността си от вчерашния концерт на Лили Иванова. Това, че присъстваха около 5 000 души не мисля, че е кой знае какво постижение за нея. Забележително беше, че с продължителността на концерта (3.5 часа), с поведението си и въобще енергията си Лили Иванова доказа, че пламъкът в сърцето и далеч не е утихнал. Това, което у нея не остарява и не може да бъде засенчено и този път бе в перфекта форма – гласът и. На текстовете няма да отделям внимание, тъй като е известно, че са на достатъчно високо ниво. Тримата музиканти, които акомпанираха на Примата показаха също изключителни умения, като помогнаха познатите песни да придобият ново звучене. Истината е, че каквото и да се говори или пише Лили Иванова си остава най-добрата наша певица. Поне за сега. Пък след 40 години, може да има друга. Но може и да няма.

събота, ноември 10, 2007

10 ноември 1989












Живея срещу бившата редакция на вестник “Поглед” и една от журналистките ми беше, така по съседски позната. Тя от време на време ми казваше това онова, така малко по-рано от “официалното” и хоп вечерта се чуваше по новините. Не че тогава новините бяха много разнообразни, но в последните 2-3 години имаше някакъв напредък. А аз, макар и на 13, ясно осъзнавах кой е другаря Тодор Живков и колко струва водената от него и кликата му политика, въобще целия строй. Казвам го с пълното си съзнание, тъй като, освен, че произхождам от род, който се борил за благото и свободата на България, майка ми беше вече пета година в капиталистическа Германия (викаха им бегълци, изменници и ги грозеше затвор, ако се върнеха). Тя пращаше стоки от загниващия капитализъм, както и покварена валута. Освен това, дядо ми още от както се помня се усамотяваше с радиото в съседната стая. Чак когато станах на 10 години разбрах какво прави. Така че и в училище още 2-3 клас си имах проблеми я заради по-различната чанта, я заради банана, който си носех за междучасието.

10 ноември 1989г. Спомням как още следобед моята позната от “Поглед” ми съобщи, че другаря Тодор Живков е паднал от власт. Не бях много наясно какви точно ще са последствията, но тя ми обясни съвсем накратко как това ще доведе до смяна на цялата система. Много се зарадвах и се разтичах весел да го съобщя на приятелите си и на баща ми. Журналистката обаче попари намеренията ми, тъй като ме помоли все още да не го разгласявам. Можеше ли обаче да не звънна на дядо, да го ощастливя, който разбира се той вече знаеше. До вечерта се мотах покрай Александър Невски и когато вече се беше стъмнило видях пред Парламента малко насъбрали се хора, към които се присъединих и аз. От тога датира и моят засилен интерес към политиката и въобще работата ми в тази сфера по-късно.

Е … от тогава минаха 18 години, както и доста вода изтече. Някой спечелиха, други загубиха. Аз съм от спечелилите, разбира се, тъй като няколко месеца след промяната видях майка си, което иначе надали щеше да стане. Не всичко, което моите родители и прародители бяха спечелили с много труд и лишения им бе върнато, но това са бели кахъри. По-важното е, че комунистите не успяха да сломят фамилията ни, да ни пречупят, не успяха да промият мозъците ни. Да, бедни сме заради тях, но не се оплаквам, ще си наваксам. Ако искам, разбира се. Поне имам възможността. За мен важно е не някой да ми помага, а никой да не ми пречи.

Аз лично много уважавам германците, които много дълбоко са осъзнали вредата от фашизма. Те дори прекаляват с гузната си съвест, но така може би е и по-добре. За разлика от тях, българите все още не са видяли какво зло е това нещо комунизма. Някой го наричат социализъм, други фашизъм, трети национализъм. Всичко е едно и също. Фашизмът дори е по-малко зло, защото освен жертвите, които дори са поне два пъти по-малко, е бил за толкова кратко, че не е успял да промени хората, да им промие мозъците. За справка само, жертвите на комунизма са около 100 милиона (само Мао убива 60), докато заради фашизма загиват не повече от 35-40 милиона. Винаги е имало прозорливи хора, които могат надалече да виждат. Един такъв е и Бертолт Брехт, който още 1943г. осъзнава: “Във фашизма, социализмът вижда своя изкривен огледален образ, с никоя от своите добродетели, но с всичките си пороци”. Негова е и великата фраза: “Никой не е по-луд от лудия комунист”.

За съжаление в България хората са толкова неосъзнати, че каквито и доказателства да се вадят те винаги ще мислят, че Филип Димитров съсипа селското стопанство, а Иван Костов цялата държава. Сега в-к “Дневник” вади тайни архиви, за това как е функционирала цялата система през тези мрачни 45 години. Публикуват документи, как Щази е плащала на България за да бъдат убивани хора на границата. Хора като майка ми, изменници на строя. Повечето избити са захвърлени на самата граница, някои от които разровени и изядени от диви животни. Един приятел дори вчера ми каза, че … “какво толкова, това и в Амера го има”. И най-страшното е, че дори и тези редовите, честните, заблудените комунисти, дори те са излъгани, но те все още не го виждат. А децата им са също с промити мозъци. Макар и малко имам такива познати, връстници, които не желаят да прочетат или научат нищо по-различно. Но натякват това, което са научили от родителите си. До такава степен са им промити мозъците, че не желаят нито да дискутират, нито да видят нещата от една различна от тяхната гледна точка. Камо ли да приемат чуждо мнение.

Има една история, която бих искал да споделя. В третия Райх от тази история е направен антинацистки виц. Той важи с пълна сила и за комунистите.

До люлката идват трите добри феи, които пожелават на новороденото три добри качества. После идва лошата фея, която не може да им попречи, но казва, че ще се погрижи детето да получи само две от трите качества. Трите добри феи идват и казват на новороденото: “Трябва да бъдеш интелигентен, да бъдеш честен и да станеш националсоциалист”. После идва четвъртата, лошата фея и казва: “За да ти попреча, ти ще получиш само две от тези три неща и това ще има съответните последствия. Ако си интелигентен и честен, няма да станеш нацист. Ако си интелигентен и си нацист, няма да си честен. А ако си честен и станеш нацист, значи не си интелигентен”.

Накратко: заместете всяка страна на равностранния триъгълник с думите: умен, честен и комунист и следвайки теоремата, че сборът на две от страните никога не е равен на третата, то може да приложите гореспоменатата притча и за комунистите.

Всичко това не било имало голямо значение, ако не се отразяваше пряко върху живота ни. Ето защо България от шеста в Европа и първа на Балканите, сега е предпредпоследна в Европа и последна в ЕС. Защото личните предпочитания, възгледи и идеи, често са отговорни за развитието на цяла една страна, като определят битието на целия народ. Защото когато си възпитан да не се съобразяваш с другите, да гледаш само собствения си интерес и дори на гърба на другите да печелиш, тогава цялата система няма да работи. А ако някой лично в момента е спечелил, то това е временно. Но най-лошото е, когато човек е с промит мозък, а и е още по-глупав, за да не проумее причините за личното си нещастие. Тогава такъв човек не може да вземе и адекватните мерки и сам да си помогне. Много прав е бил бащата на народите (не Сталин, или Георги Димитров) другаря Ленин като е казал: “Ако се наложи да си отидем, така ще хлопнем вратата, че целият свят ще изтръпне”.

10 ноември 1989г. Паметна дата. Дали щеше да се случи? Разбира се. Дали на 10, дали 1990 или по нататък, изходът от този експеримент, наречен Социализъм, за мен Комунизъм, беше предизвестен. Както аз казвам, когато едно нещо в зародиш е покварено, то е обречено. Дали трябваше да се случи? Какво значение има, след като е ясно, че ще се случи. Не може свободата да бъде затворена и никога да не бъде освободена. Или както казва Линкълн: ”Вие можете да залъгвате част от народа през цялото време, можете да залъгвате целия народ известно време, но не може да се залъгва през цялото време целия народ”!

Mr. Mahony®

петък, ноември 02, 2007

Как се случват нещата

Това е една от плочките от предверието на дамската тоалетна в нашия офис. Аз не влизам там, но минавайки по коридора я забелязах.

Много ми е любопитно да разбера какво ли се е случило за да бъде натрошена на толкова парчета. Не съм на „ти’” с физиката, но се замислям каква ли сила я е ударило, за да се получи такова нещо. Или може би как е била поставена плочката, та дори и при малък удар да се получи такава „розетка”.

четвъртък, ноември 01, 2007

Каквото повикало, такова се обадило!

„Ах огнеборецо мой .... Ти си супер бой”

Честито на всички „софиянци”!

Специален поздрав за всички „огнеборци”
и разбира се най-вече за най-големият – дон БоБо!


Огнеборецо как те обичам,
ще те подпаля с очи,
че аз съм огън момиче,
маркуча Си към мен насочи. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси

Хайде! Хайде огнеборецо, чакам те!

Аз съм чаша свежа кока-кола
и върхът на делта сладолед.
Знам сънуваш ме нощем гола
и киризиш моя секс портрет. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси/2/

Хайде секси, хъ хъ хъ хайде

Душата ми кристална като мастика.
Гръдта ми е пожарникарски шлем
и дори пиян като мотика,
ще останеш дълго в моя плен. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси. /2/

Хъ, Хъ, Хъ Остро, върти сучи, Хъ, Хъ, Хъ Хайде

И като огнена стихия,
ще лумна и ще изгора.
Желая Те защо да крия,
нали страхотна съм жена. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси. /2/