сряда, ноември 14, 2007

„Аз съм .... Лиленцето пиленцето”

Няма как да не споделя удовлетвореността си от вчерашния концерт на Лили Иванова. Това, че присъстваха около 5 000 души не мисля, че е кой знае какво постижение за нея. Забележително беше, че с продължителността на концерта (3.5 часа), с поведението си и въобще енергията си Лили Иванова доказа, че пламъкът в сърцето и далеч не е утихнал. Това, което у нея не остарява и не може да бъде засенчено и този път бе в перфекта форма – гласът и. На текстовете няма да отделям внимание, тъй като е известно, че са на достатъчно високо ниво. Тримата музиканти, които акомпанираха на Примата показаха също изключителни умения, като помогнаха познатите песни да придобият ново звучене. Истината е, че каквото и да се говори или пише Лили Иванова си остава най-добрата наша певица. Поне за сега. Пък след 40 години, може да има друга. Но може и да няма.

Няма коментари: