La Traviata

La Musica

Музиката е нещо много специално нещо ... поне за мен.

Не знам защо, но винаги съм се впечатлявал от музика и съм се възхищавал на качествената такава. Каквото и да означава това. От всички видове изкуство, именно музиката е тази, която ми въздейства най-силно.

Така е или защото съм закърмен с музиката, (малко след като майка ми е била на банкет, седейки близо до тонколона, ме е родила преждевременно) или защото през всичките години са ме възпитавали на респект към музиката, ходейки по разни опери и концерти. Или пък защото музиката е в кръвта на фамилията ми, тъй като още преди около 100 години прадядо ми е слушал Карузо, Шаляпин и гледал Сара Бернар наживо в Швейцария, както и Аида с живи коне във Виенската опера. Най-вероятно има от всичко по малко.

Тя, музиката е нещо лично, интимно, нещо от което всеки един усеща различни неща и то по различен начин. Най-малкото, с което музиката ми въздейства е успокоението. Но тя е нещо повече. Тя е чувства, възпитание дори. Не е случайна и връзката между интелект и музика. Музиката е едно от нещата, които трудно могат да се категоризират. Всеки казва, че слуша хубава и „всякаква” музика. Далеч съм обаче от идеята да характеризирам тази, която аз слушам.

Лично за мен музиката е над всички други изкуства и ги превъзхожда. Просто защото ме „удря” право сърцето, така както никой друг вид изкуство не може. Музиката е философия. Математика и логика дори. И не на последно място е език, който както всеки друг не всеки владее. Но всеки си мисли, че владее.

Ще дам обаче само три цитата и мисля, че това е достатъчно.

“Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта.”

"Музиката съдържа върховните закони на Сътворението. Тя е връзката между света на ангелите и света на хората. Както дишането е нужно за пречистването на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Има връзка между музикално чувство и интелигентност. На тази Земя върховният израз на интелигентността е музиката, защото музиката е кондензирана светлина, а светлината е израз на мисъл."

„Музиката не само ни носи настроение, тя не е просто за развлечение. Музиката отива много отвъд това – тя е идеология. Ние разбираме какъв е един човек според музиката, която слуша.”

Защо НЕ изпратих SMS за Могилино

- защото bTV за пореден път доказа, че е най-селската телевизия, толерирайки Чалга-бухалки и Чалгата като цяло;

- защото хора, изкуствени и лачени, с дрехи и аксесоари по тях, на цена колкото десет такива домове реват пред камерите, но когато самите те влезнат в новините, то е заради новата си лъскава придобивка или поредния любовник, милионер;

- защото самите зрители, дори и да отделят някой лев, то е по-скоро с показна цел. Веднага след това си остават същите родители, възпитатели и убийци и не само НЕ помагат да се решават тези проблеми. Напротив – причиняват ги. Или най-малкото, защитава такива хора, което е същото.

- защото дори и хората да помагат, самата държава е заета с по-важни дела и НЕ желае да се справи с тези проблеми. Разбира се и не признава, че ги има;

- защото в България се решават не проблемите и корените им, а последствията.

Кратко и ясно!

Не че съм против прояви от този тип. Напротив, подкрепям ги. Но самите „инициатори” да агитират другите, а самите те да се спотайват е кощунство. Никъде не прочетох колко пари е отделила (освен за изкуствените части п отялото си) Чалга-бухалката Рени, разплакалия се Тити, който похарчи маса пари с ясното съзнание (и нежелание, щом подкрепи Мартин), че няма да стане кмет или предателя Свинаров, който преди щест години беше с „нов морал”. Никъде не прочетох водещите и участниците, които взимат и без това предостатъчно, колко са отделили. От личните си средства. Никъде не чух колко пари ще отдели bTV, след като рейтингът и се вдигна, съответно и цените на рекламите. Да, вярвам, че всички гореописани са дарили, но да го кажат с достойнство.

Но не това е най-трагичното. За мен най-трагичното е, че с тези пари нищо няма да се промени. Ще направят нови сгради, хубава дограма, големи плюшени мечоци и куп други лачени нещица. Децата ще бъдат посетени от „VIP” персони, които с пренебрежение ще слязат от огромните си джипове и най-вероятно дори огромните си очила няма да свалят. В същото време България продължава да крие за тези проблеми, да не позволява на развитите държави да ни помогнат – НЕ с пари, а с опит и да харчи пари за глупости. При тива не само наши пари, а и на същите тези европейци, на които не позволяваме да ни помогнат.

Няма да се промени най-важното: отношението към тези деца и другите като тях. Защото тази кампания ще отшуми и след шест месеца, когато на яве излезе следващият такъв проблем ..... отново и отново всичко ще се повтори. Защото хората не са възпитани да уважават другите, камо ли такива в неравностойно положение. Защото за българите, това са „други, чужди” деца. Защото манталитетът на хората в тази страна е „На мен няма да ми се случи. Е ... ако ми се случи, за това има такива домове”. Защото липсва нещо, което с не се заменя с пари. То се гради с времето и с поколенията. Но с качествените поколения. Това е любовта и толерантността.

Ето защо аз предпочитам да даря парите директно по сметка. Правил съм го и преди, така и ще го правя занапред. Защото, ако Гоце Сидиефчов от село Сирещник (в качеството си на президент) с поведението и присъствието си толерира Чалгата (вече задължителен спътник на кампаниите му), то аз НЕ желая да участвам макар и косвено в такива селски представления. Защото точно това чалгачийско и селско поведение води до тези проблеми, които „отговорните” хора си мислят, че решават. До проблеми, които ние сега не виждаме, но един ден ще ни задушават. Или ги виждаме, но по-скоро се правим, че не ги виждаме. Защото така е по-удобно.

P.S. И всичко това на фона на новината, че ... домът ще бъде закрит!

Кредитни пейзажи

В хода на кредитната истерия се срещат и такива ентусиасти:

In Memoriam – 01.II.1945

„Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милиони е статистика”

Сталин

"Никога в живота си не съм спала толкова добре, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел ... "

Цола Драгойчева

“По моему оправдать никого не следует! Для министров первмх двух кабинетов и для тех из третьего кабинета, которме непосредственно отвечают за палаческие действия против народа, за ограбление страни - висшая мера наказания!”

Георги Димитров

На 01 февруари 1945 „в името на народа” „Народният съд” постановява 2730 смъртни присъди. Цветът на България е заличен.

За сравнение:

Нюрнбергският процес се води срещу 24 (двадесет и четири) обвиняеми и постановява 14 (четиринадесет) смъртни присъди!

„Народният съд” убива 2730 (две хиляди седемстотин и тридесет) души.

Това е цветът на нацията ни. Интелектуалци, професори, политици, писатели, журналисти. Хората, които са изправили България на крака след всичките войни и катаклизми.

Убити са: 3 регенти, 22 министри, 67 депутати, 8 царски съветници, 47 генерали и полковници. Княз Кирил Преславски, Богдан Филов, Иван Багрянов, ген. Никола Михов и др.

С доживотен затвор са: 4 бивши министри, 22 депутати, 2 царски съветници, професори и много други. Голяма част са пребите още същата нощ ... до смърт.

Общо жертвите са над 30 000. Само за добре дошли на комунистите. За лагери и затвори няма да говорим.

Поклон пред светлата им памет!

За тези, които им е мила България знаят за какво става дума. За другите, това е минало, скалъпено и недоказано. Слава на братска Русия, която е дирижирала всяка подробност. Слава на българите, които и до ден днешен подкрепят комунистите или се правят, че това не ги интересува.

Всеки има свое виждане. Аз обаче мисля, че не всеки има. Защото има неща, за които не може да има различни виждания. Едно от тях е човешкият живот.

More info: http://www.de-zorata.de/blog/?p=53

Сигналите ... тъжните сигнали

Скоро не съм се мяркал из моя блог (като функция писане де) тъй като съм в сесия, но тази седмица се случиха доста събития, които са доста коментирани и затова реших и аз да разведря ученето ... и работата.

Не обичам като другите да коментирам разни събития точно когато са във вихъра си, а предпочитам да се включа, когато улегнат и голяма част от хората (най-често същите тези, които мрънкат против тях) ги позабравят.

Трудна, дори тъжна седмица бе тази за България. Е още не е свършила, но никога не е късно.

Тъжна седмица не толкова, заради проблемите, които имаме в изобилие, като Кремиковци, нестихващите скандали като този във фонда за пътищата и най-вече новината от Fitch. Тъжна е, защото сигналите, които страната излъчва са песимистични. Сигнали, подобни на един такъв, но този ден, през 1945г.

Българското правосъдие имаше шанса да покаже, че има воля да се нареди наравно с това на другите страни. Не че скоро щеше да стане, но поне да покаже, че иска. Имаше повод, причина да се даде ясен сигнал, че в тази държава има юристи (предимно в съдебната ни система), които са научили нещо, докато са били студенти. Естествено този шанс беше пропилян и лицето от кампанията „Не карам пил” (или както там се казва, че та са вече много) получи две години и половина условно, за това, че уби едно младо момче а а едно момиче е вече шести месец в кома. Парис Хилтън получи по-тежка присъда, за това че и е невалидна книжката и е карала с по-малко алкохол от този нашия убиец.

Негативен сигнал е и предприетата кампания „Искам светлина”, подета точно от най-големите (бивши) евроскептици. Аргументи от сорта на “на Балканите има страни където по 8-9 часа на ден няма ток” са повече от смешни.

Другият негативен сигнал е това, че Fitch понижи рейтинга на България. Същият този рейтинг, който не бе понижаван от времето на Виденов. Рейтинг, който от времето на Костов бе все положителен и даваше добри сигнали за страната ни. Същият този Костов, който съсипа България и въведе понятието корупция. И другото „синя диктатура”.

Е .... успокояваме се с това, че „и на други им е понижен рейтингът”. Дали ще е за дълго обаче?

Та думата ми беше за сигналите. Сигналите, които излъчваме. Как да ни вземат насериозно и да ни имат доверие в Европа, след като днес кажем едно, утре друго. След като Темида е с прозрачна превръзка. След като парите на европейските данъкоплатци потъват в джобовете на Батко? Ами ... няма да ни имат доверие. Да, на документи сме наравно с другите, но дискриминация ще има и то заслужена.