10 ноември 1989

Живея срещу бившата редакция на вестник “Поглед” и една от журналистките ми беше, така по съседски позната. Тя от време на време ми казваше това онова, така малко по-рано от “официалното” и хоп вечерта се чуваше по новините. Не че тогава новините бяха много разнообразни, но в последните 2-3 години имаше някакъв напредък. А аз, макар и на 13, ясно осъзнавах кой е другаря Тодор Живков и колко струва водената от него и кликата му политика, въобще целия строй. Казвам го с пълното си съзнание, тъй като, освен, че произхождам от род, който се борил за благото и свободата на България, майка ми беше вече пета година в капиталистическа Германия (викаха им бегълци, изменници и ги грозеше затвор, ако се върнеха). Тя пращаше стоки от загниващия капитализъм, както и покварена валута. Освен това, дядо ми още от както се помня се усамотяваше с радиото в съседната стая. Чак когато станах на 10 години разбрах какво прави. Така че и в училище още 2-3 клас си имах проблеми я заради по-различната чанта, я заради банана, който си носех за междучасието.

10 ноември 1989г. Спомням как още следобед моята позната от “Поглед” ми съобщи, че другаря Тодор Живков е паднал от власт. Не бях много наясно какви точно ще са последствията, но тя ми обясни съвсем накратко как това ще доведе до смяна на цялата система. Много се зарадвах и се разтичах весел да го съобщя на приятелите си и на баща ми. Журналистката обаче попари намеренията ми, тъй като ме помоли все още да не го разгласявам. Можеше ли обаче да не звънна на дядо, да го ощастливя, който разбира се той вече знаеше. До вечерта се мотах покрай Александър Невски и когато вече се беше стъмнило видях пред Парламента малко насъбрали се хора, към които се присъединих и аз. От тога датира и моят засилен интерес към политиката и въобще работата ми в тази сфера по-късно.

Е … от тогава минаха 18 години, както и доста вода изтече. Някой спечелиха, други загубиха. Аз съм от спечелилите, разбира се, тъй като няколко месеца след промяната видях майка си, което иначе надали щеше да стане. Не всичко, което моите родители и прародители бяха спечелили с много труд и лишения им бе върнато, но това са бели кахъри. По-важното е, че комунистите не успяха да сломят фамилията ни, да ни пречупят, не успяха да промият мозъците ни. Да, бедни сме заради тях, но не се оплаквам, ще си наваксам. Ако искам, разбира се. Поне имам възможността. За мен важно е не някой да ми помага, а никой да не ми пречи.

Аз лично много уважавам германците, които много дълбоко са осъзнали вредата от фашизма. Те дори прекаляват с гузната си съвест, но така може би е и по-добре. За разлика от тях, българите все още не са видяли какво зло е това нещо комунизма. Някой го наричат социализъм, други фашизъм, трети национализъм. Всичко е едно и също. Фашизмът дори е по-малко зло, защото освен жертвите, които дори са поне два пъти по-малко, е бил за толкова кратко, че не е успял да промени хората, да им промие мозъците. За справка само, жертвите на комунизма са около 100 милиона (само Мао убива 60), докато заради фашизма загиват не повече от 35-40 милиона. Винаги е имало прозорливи хора, които могат надалече да виждат. Един такъв е и Бертолт Брехт, който още 1943г. осъзнава: “Във фашизма, социализмът вижда своя изкривен огледален образ, с никоя от своите добродетели, но с всичките си пороци”. Негова е и великата фраза: “Никой не е по-луд от лудия комунист”.

За съжаление в България хората са толкова неосъзнати, че каквито и доказателства да се вадят те винаги ще мислят, че Филип Димитров съсипа селското стопанство, а Иван Костов цялата държава. Сега в-к “Дневник” вади тайни архиви, за това как е функционирала цялата система през тези мрачни 45 години. Публикуват документи, как Щази е плащала на България за да бъдат убивани хора на границата. Хора като майка ми, изменници на строя. Повечето избити са захвърлени на самата граница, някои от които разровени и изядени от диви животни. Един приятел дори вчера ми каза, че … “какво толкова, това и в Амера го има”. И най-страшното е, че дори и тези редовите, честните, заблудените комунисти, дори те са излъгани, но те все още не го виждат. А децата им са също с промити мозъци. Макар и малко имам такива познати, връстници, които не желаят да прочетат или научат нищо по-различно. Но натякват това, което са научили от родителите си. До такава степен са им промити мозъците, че не желаят нито да дискутират, нито да видят нещата от една различна от тяхната гледна точка. Камо ли да приемат чуждо мнение.

Има една история, която бих искал да споделя. В третия Райх от тази история е направен антинацистки виц. Той важи с пълна сила и за комунистите.

До люлката идват трите добри феи, които пожелават на новороденото три добри качества. После идва лошата фея, която не може да им попречи, но казва, че ще се погрижи детето да получи само две от трите качества. Трите добри феи идват и казват на новороденото: “Трябва да бъдеш интелигентен, да бъдеш честен и да станеш националсоциалист”. После идва четвъртата, лошата фея и казва: “За да ти попреча, ти ще получиш само две от тези три неща и това ще има съответните последствия. Ако си интелигентен и честен, няма да станеш нацист. Ако си интелигентен и си нацист, няма да си честен. А ако си честен и станеш нацист, значи не си интелигентен”.

Накратко: заместете всяка страна на равностранния триъгълник с думите: умен, честен и комунист и следвайки теоремата, че сборът на две от страните никога не е равен на третата, то може да приложите гореспоменатата притча и за комунистите.

Всичко това не било имало голямо значение, ако не се отразяваше пряко върху живота ни. Ето защо България от шеста в Европа и първа на Балканите, сега е предпредпоследна в Европа и последна в ЕС. Защото личните предпочитания, възгледи и идеи, често са отговорни за развитието на цяла една страна, като определят битието на целия народ. Защото когато си възпитан да не се съобразяваш с другите, да гледаш само собствения си интерес и дори на гърба на другите да печелиш, тогава цялата система няма да работи. А ако някой лично в момента е спечелил, то това е временно. Но най-лошото е, когато човек е с промит мозък, а и е още по-глупав, за да не проумее причините за личното си нещастие. Тогава такъв човек не може да вземе и адекватните мерки и сам да си помогне. Много прав е бил бащата на народите (не Сталин, или Георги Димитров) другаря Ленин като е казал: “Ако се наложи да си отидем, така ще хлопнем вратата, че целият свят ще изтръпне”.

10 ноември 1989г. Паметна дата. Дали щеше да се случи? Разбира се. Дали на 10, дали 1990 или по нататък, изходът от този експеримент, наречен Социализъм, за мен Комунизъм, беше предизвестен. Както аз казвам, когато едно нещо в зародиш е покварено, то е обречено. Дали трябваше да се случи? Какво значение има, след като е ясно, че ще се случи. Не може свободата да бъде затворена и никога да не бъде освободена. Или както казва Линкълн: ”Вие можете да залъгвате част от народа през цялото време, можете да залъгвате целия народ известно време, но не може да се залъгва през цялото време целия народ”!

Mr. Mahony®