NEW OFFICE POLICY

Dress Code:

1) You are advised to come to work dressed according to your salary.

2) If we see you wearing Prada shoes and carrying a Gucci bag, we will assume you are doing well financially and therefore do not need a raise.

3) If you dress poorly, you need to learn to manage your money better, so that you may buy nicer clothes, and therefore you do not need a raise.

4) If you dress just right, you are right where you need to be and therefore you do not need a raise.

Sick Days:

We will no longer accept a doctor's statement as proof of sickness. If you are able to go to the doctor, you are able to come to work.

Personal Days:

Each employee will receive 104 personal days a year. They are called Saturdays & Sundays.

Bereavement Leave:

This is no excuse for missing work. There is nothing you can do for dead friends, relatives or co-workers. Every effort should be made to have non-employees attend the funeral arrangements in your place. In rare cases where employee involvement is necessary, the funeral should be scheduled in the late afternoon. We will be glad to allow you to work through your lunch hour and subsequently leave one hour early.

Bathroom Breaks:

Entirely too much time is being spent in the toilet. There is now a strict three-minute time limit in the stalls. At the end of three minutes, an alarm will sound, the toilet paper roll will retract, the stall door will open, and a picture will be taken. After your second offense, your picture will be posted on the company bulletin board under the 'Chronic Offenders' category. Anyone caught smiling in the picture will be sectioned under the company's mental health policy.

Lunch Break: (Love this one)

* Skinny people get 30 minutes for lunch, as they need to eat more, so that they can look healthy.

* Normal size people get 15 minutes for lunch to get a balanced meal to maintain their average figure.

* Chubby people get 5 minutes for lunch, because that's all the time needed to drink a Slim-Fast.

Thank you for your loyalty to our company. We are here to provide a positive employment experience. Therefore, all questions, comments, concerns, complaints, frustrations, irritations, aggravations, insinuations, allegations, accusations, contemplation's, consternation and input should be directed elsewhere.

DUE TO BUDGET CUTS, THIS IS YOUR NEW CUBICLE

Гоце Сидиефчов и козлето Боц

"Селянинът си е селянин .... вари, печи го, все мирише на цървул" гласи народната мъдрост.

В село Сирещник е може би нормално да излезеш на разходка и да стреляш по животинките. Най-вече по защитените.

И ето .... дойде поредната, не знам вече за кой път новина. Нашият президент – един от двамата любимци на всички българи, агент Гоце от село Сирещник (до преди дестина години ходил до тоалетна на двора си), най-глемият европеец – убил невинно козле. Козлето Боц. Козлето, което е вписано в Червената книга и е защитено. О Господи! Другарят Гоце може би е възкликнал (когато са му казали, че козлето Боц е в Червената книга, преди да го убие): „И то ли? Значи не само баба Тонка, Ботев, Стинг и Джон Ленън. Не само Маркс, Енгелс и брат им Сергей. Дори и то, невинното козле Боц? Браво, знаех си, че комунизмът ще победи, дори и в природата.”

Направо ... да си призная – не ми се пишеше. Просто това поредното грозно дело, извършено не от шефа на „Белла България”, а от президента на България! Същият, който пищи, как тези от ЕС много ни мразят и са „несправедливи” в оценките си към нас. Същият този, който се сърди, че брат ми (плащащ данъци в Германия) е възмутен от това, че спонсорите на този президент крадат парите му. На брат ми парите. Quo vadis Domine! Jesus би казал моят колега Гогата. Не е истина. Ловец ли е, рибар ли е, държавник ли е, природозащитник ли е? Агент ли е? Европеец ли е?

Когато преди седем години агент Гоце Сидиефчов от село Сирещник спечели срещу Петър Стоянов и мои познати злобно ликуваха „Да се маха този аристократ, вунящ на власт” и „Дойде народният човек” аз бях много отчаян и малко след това заминах за Германия. Още тогава им казвах, че този селянин ще си остане селянин и тежко и горко на България. Защото знехме, че това същество подкрепяше Милошевич. Знаехме, че е агент и лъжец. Времето го доказа. Не само лъжеше за политическата си ориентация, но и по-зле. Когато хората горяха той .... отново убише. Невинни души. Дядо ми лека му пръст казваше: „Вълкът козината си мени, но нравът – НЕ! Това са комунистите. Гоце е дори по-зле. За хора, като него има една дума в политиката: мъжка п ... . Хора, които нямат никога ясна позиция и днес са така, утре обратното”.

Дали това е моят президент? Определено не е. Аз и никой от фамилията ми никога не са гласували за него (и за комунистите). Но ... дали след всички тези изцепки все още има някой, който да каже: „Да, аз го харесвам. Да, той е добър „човек”. Да, той е добър държавник.” Разбира се, че ще има. И разбира се, че България винаги ще е на задния входа на Европа. И заради такива постъпки.

Е ... след като му изтече мандата агентът ще навлезе в политиката с нова партия сигурно. Направо с нов облик, ново лице. И тогава българите пак ще гласуват за него. Или .... Другият любимец на българите ще се коалира с него.

"Всеки народ заслужава управлението, което има". Така е. Той е отражение на хората в тази страна. Мъчно ми е, но е така. Боли ме.

Ето това е нашият президент - Селянин ноемр едно! Това не му е за първи път, няма и да му е за последно. Скоро ще седне (заедно със Зорка) до Ивана (пееща "Да се пребием или карай бясно на червено") и ще събира пари. Пари, с които да изплатят това козле. И от къде - от екрана на най-селската чалгарска телевизия - btv. Разбира се парите ще са за невинните дечица. Ставийски номер две просто.

Нека след новини като тази хората запитат:

Какво ви е мнението за поредната изцепка на агент президент на всички българи Гоце Сидиефчов от село Сирещник?

Как мислите ще гледат на това в другите страни (да се абстрахираме от "целенасочената негативна кампания срещу невинна България", която тече в момента) и как те гледат на постъпки от подобен тип?

Заради постъпки от подобен тип ли другите (небългари) имат (понякога) негативно отношение към нас и затова ... например ни отрязват пари, "които сме си заслужили"?

Ще подкрепите ли (отново) "човек", който за пореден път прави подобни неща?

Вие лично как бихте постъпили ако сте на негово място? Съответно преди и/или след убийството?

Има ли значение дали си шеф на "Белла България" или президент на България ако извършваш подобни неща?

Има ли морал такова същество, като Гоце Сидиефчов, да се появи скоро редом до полуголата Ивана (пееща "Да се пребием или карай бясно на червено") и да събират "милостиня" за бедните деца?

Наистина ли той е от една "модерна "проевропейска" лява" партия или "вълкът козината си мени, но нрава - не!" и комунистическата култура и възпитание дават своето отражение?

Има ли въобще всичко това някакво значение за Вас, за страната ни, за света или .... "мйен тува ни мъ ибйе!"

Ще се радвам ако се намесите и си поговорим на тема, различна от .... теми като: Чалга, криза, Мол, цици, коли, нови ботушки за 150 лв., ......

http://www.youtube.com/watch?v=Dv5Mlh9tFAQ

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=594266

Лили и класата

Над 4500 посетители, 28 песни и три часа грандиозен концерт. Това е равносметката на вчерашния концерт на Лили Иванова, на който Примата доказа, че е най-добрата на българската музикална сцена.

Не изневерих на стила си и посетих за втора поредна година концерт на Лили Иванова. Този път беше по-различно. Нямаше щурчета, ветрове и детелини. Имаше съвсем нови песни, които бяха както винаги на ниво. Е имаше пък панаири. Музикантите и за пореден път доказаха, че са не само добри в свиренето, но и в композирането. Доказаха, че и в наши дни има нови професионалисти, които са следащите след имена като Русев, Пеев, Матев или Щерев.

За разлика от миналата година този път Лили беше по-спокойна. Може би днес ще се развихри повече. Настроението обаче беше до краен предел. Хората се наслаждаваха на таланта и енергията и и в очите им се виждаше не само възхищение, но и благодарност, за това с което ни е дарила и продължава да ни дарява. А то не е никак малко.

Който и каквото да говори обаче, най-добрият музикант в България си остава не Учиндолският син или пък Глория, Ивана или Малина. Просто има един човек, който е не класа над тях. А много повече от класа. И то не само като творец, а и като човек. И това е не кой да е а именно Лили Иванова. Защото надали скоро ще има певец в България, който да ни дари с такова творчество – не толкова като обем, а като качество. Защото важното е не толкова дали е първата българка, която ще пее в Олимпия. Имало е и други българи, пяли на подобни места. Важното е, какво ще остане един ден след като този някой го няма. В случая ще остане музиката. Но не каква да е музика, а музиката на Лили Иванова. Това е класата. Или както казва баба ми ... класата си е класа. Лили принадлежи към нея.

България - 100 години независимост!

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА
ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

По волята на незабвeния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги — бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!

22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

Здравей живот!

Отдавна не съм актуализирал своя блог, но ето сега има добър повод.

Днес съвсем рано сутринта в 03.35 часа се роди първото ни дете - г-н Георгиев младши.

Тежи цели три килограма и е петдесет сантиметра. Още не е записан, но името вече е избрано – Дамян.

Разбира се аз съм много щастлив, защото за мен най-ценното в живота, освен здравето са децата. Няма по-хубаво нещо от това. И разбира се по-благородно.

Това, което мога да пожелая на новородения Дамян, както и на нас е най-вече здраве. Другото го имаме и ще му го предадем. Освен това, което вече му е предадено, разбира се.

За повече информация: http://damiangeorgiev.blogspot.com/

R.I.P.

Отиде си една от малкото останали велики личности.

Мир на праха му!

Сн.: DPA

Началото на края!

E доживях да го чуя. Настъпва край на ерата на джиповете. Момент: не става дума за България.

General Motors залага все повече на малките автомобили, както и на тези, задвижвани с електроенергия. И има защо. Причината е не само в тежките за петрола времена, но и в това, че философията „колкото повече – толкова повече” не е вече на мода. Дори в САЩ.

Както казва дизайнерът Том Форд „в момента преминаваме през фазата на това всичко да е голямо и дебело: хората, гърдите, устните, очилата”. Явно тенденцията се променя, като за начало в автоиндустрията.

В Европа и близкия Изток го наричат „символ на американската инвазия в Ирак”. Във Великобритания дори всички джипове попадат под категорията „Chelsea Tractor". Е, те са друга класа общество, нормално. Разбира се, че става дума за HUMVEE или както лачено го наричат Hummer. Като видите един такъв по софийските улици се пазете, понеже вътре най-вероятно е гордостта на България Ставийски или някой, който в друг автомобил не би се побрал.

Американците най-сетне стигнаха до извода, че този динозавър е не само екологично недоносче, но и връх на кича, помпозността, дори на срамотата. Да сте видяли интелигентен човек, със стил да кара джип и в частност Кубче или или такова чудовище, като Hummer? В чужбина (по-специално Европа) колко такива джипове сте видяли из големите градове? Дори хора като Парис Хилтън минаха на автомобили от нов тип. Да не говорим за изискани хора като Джордж Клуни.

Hummer е явно първата жертва от този тип. Най-вероятно и европейски компании ще се осъзнаят и ще преразгледат скиците на новите си модели. Причината е не само разходът на гориво (при някой от „по-нормалните” модели е около 35.00 л. на 100км. градско), но и с избиването на мутрите от Източна Европа, потенциалните клиенти намалят. Е в краен случай ще стане както с българските Ферарите, когато се отправят към морето – ще си ползват автовоз.

У нас те все още са на мода. Дори може би тепърва прохожда модата на кича, помпозността и парадирането с вещи. Явно докато Чалгата и селско-мутренския манталитет за „огромно значи добро” е настанена в манталитета на голяма част от българите, дотогава и манията за величие ще се изразява чрез „моят е най-голям”. Е ... някой ден може и да се смени този манталитет, ама .. дано да доживея.

P.S.: Да му мисли великият Максим. Сега как ще кара пийнал, пардон под влияние на диета, в някое малка кола не ми е ясно. Или може да мине на колело. Ама в Германия и за това взимат книжка. ;-)

More info: http://www.spiegel.de/auto/aktuell/0,1518,557662,00.html

Жена в колата!

Нямам самочувствие (за разлика от голяма част от българите), че попадам в категорията най-добър шофьор. И затова избягвам да карам кола. Разбира се това е малко пресилено, защото когато карам, то го правя съвестно. Тоест имам самочувствие, че (за разлика от болшинството българи) спазвам правилата. И в буквален и в преносен смисъл.

Принципно не съм привърженик на теорията, че жените не могат и (камо ли пък) не бива да карат коли. Възхищавам се обаче на жени, които не само карат автомобили, които не са за тях (не защото има такива, а защото просто нямат достатъчно опит за такъв тип автомобили), но и въпреки ежедневните си проблеми с това чудо на техниката, те упорито продължават да се борят.

Ето тук по-долу ще видите как една дама (всъщност после пред полицая застанаха три и самите те спориха коя е била зад волана) се пребори с конкурентите си в Бизнес парка.

Коментарите и анализите оставям на вас, както и предположения за това, как и какво точно се е случило.

Забелязва се как и другите „шофьори са паркирали”. По нашенски.

P.S: Благодаря на г-н Банов за снимките и видеото. Както и на Боян, комуто принадлежат правата ;-)

Елешница

На около 35-40 км. от София има един не толкова известен манастир (всъщност от самия манастир не е останало кой знае какво), който си струва да се види.

Манастирът Свето Успение Богородично или както е по-известен Елешнишки манастир, се намира малко преди Елин Пелин и е на има няма един час път с кола. Пътят не е перфектен, но пък това е чарът на природата. Това, което си струва да се види е църквата, която освен че е доста стара е и много интересна. Ще ви посрещне охраната (той е и единственият обитател), който е изключително интелигентен и приятен човек. С най-голямо желание ще ви разкаже за историята, както и за околността. А има какво да се разкаже, понеже църквата е от 1499г.

На връщане (5 мин. с кола) можете да спрете на някой от полянките и да си направите пикник. Те са в подножието до една малка рекичка и са перфектно място за почивка и въобще откъсване от сивото ежедневие.

На отиване от магистралата за Варна отбивате за Яня и след село Елешница след моста вляво. Ако изпуснете отбивката за Яна, то вземете тази за Жерково и после вляво (има табела за Елин Пелин). След село Потоп пред моста вдясно.

Феноменът Garbarek

Необятност, тишина, чистота, природа, хоризонт, традиции, индивидуалност .... всичко това и още обвързано с музика. Ето това се почувства вчера на концерта на един от феномените в наши дни, в областта на музиката.

Много са чували за Ян Гарбарек и може би толкова го слушат. И аз си го бях слушал, в къщи. Друго е на живо. Нещо грандиозно е. Силата на музиката те завладява дотолкова, че направо забравяш къде си. Седиш вцепенен на стола и се чудиш дали да гледаш този гений или да осмисляш това, което чуваш. Не ... мисля, че въобще не можеш да мислиш.

Заедно с Райнер Брюнингхаус (пиано), Юри Даниел (бас) и специалното участие на Ману Катче (ударни) Ян Гарбарек доказа вчера, че е виртуоз не само в изпълнението на саксофон, а въобще в музиката.

За Ману Катче .... просто без коментар. Такова изпълнение на барабани не бях виждал никога. Излеждаше като някакава стоножка от анимационен фил, която свири на барабани. Как не си оплете ръцете, за които се колебаеш дали са две или четири, направо не знам.

Благодарности за фирмата организатор и слава на Бога, че има хора в България, които да оценят феномена Гарбарек.

In Varietate Concordia

Преди 58 години надали е имало някой, който не си спомня ужаса от Втората световна война. Надали е имало някой, който да би искал такова нещо да се повтори, въпреки че вече е започнала една друга война (но не в цяла Европа), студена, която дори е по-зловеща, но това е друга тема. Точно тогава една част от Европа, а именно западната, точно там, където хората много ясно са осъзнали последиците от току що свършилата война, се амбицират и запретват ръкави да изградят наново своя дом. Един нов, мирен, стабилен и проспериращ дом.

Имало е обаче един човек, който е имал идеи за нещо много повече от мир и стабилност. Един човек, гениален държавник, който е имал качеството не десетилетия, а векове напред да гледа. Един изключително прозорлив човек, който слага началото на нещо еретично, странно, но и възможно. Нещо, единствено и уникално по рода си, не само за онези времена, но и до наши дни. Този човек се решава да приложи на практика формулата „сумата от съставните части на едно цяло е не просто сбор, а тяхното произведение”. Това е човекът, който дава идеята на Шарл де Гол да протегне ръка към Германия, въпреки че два пъти е воювал с нея. Името му е Жан Моне.

На този ден през 1950г. Робер Шуман, министър на външните работи в правителството на Шарл де Гол прочита пред медиите т. нар. Декларация Шуман. Най-важното от нея е:

„Френското правителство предлага цялостното френско-германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под властта на един общ Върховен орган в рамките на организация, отворена за участие и на други страни от Европа.”

От тук насетне всичко се развива по своя естествен път. За да се стигне до наши дни, когато в един съюз са обединени 27 държави, 23 официални езика и близо половин милиард жители.

За тези 58 години ние българите не видяхме полза от този съюз. Но определено загубихме от един друг съюз. Дали Европейският съюз ще продължава да се развива така успешно и дали този проект ще се окаже от историческа и икономическа гледна точка изгоден е все още неясно. Времето ще покаже. Но за разлика от други форми на обединение и управление, които сме преживяли и все още им жънем неуспехите, принципите, идеите и намеренията на този проект, са справедливи, морални и икономически обосновани и реални. И най-важното са в полза на личността. Но тогава, когато тази личност работи не само за своето благо, но и за това на обществото като цяло. А благото на отделната личност е в правопропорционална зависимост именно от ... общото благо.

One Europe, Nations United Eternally

Mission accomplished

На този ден преди пет години започна операция „Шок и ужас”.

Името не бе случайно. На всички бе ясно, че оттук насетне следва шок и ужас!

На този ден, но пет години по-късно терорист номер едно - George W. Bush говори половин час. Пред „своя” народ. Говори за много успехи и малко неуспехи.

Какво е споменал може да чуе и разбере всеки. Но надали много ще го направят. Но това, което не спомена, остава завинаги в сърцата на милиони.

Не спомена и дума за над 151 000 (сто петдесет и една хиляди) цивилни жертви.
Не спомена и дума за над пет милиона бежанци от Ирак.
Не спомена и дума за дотук платената сметка от около 600 милиарда долара и очакваната обща цена от около 4 билиона долара. Да билиона, по европейския стандарт.
Не спомена и дума за така и неоткритите оръжия за масово унищожаване.

За сметка на това, той отново повтори мантрата, че „Светът е по-добър и САЩ са по-сигурно място, защото ние действахме!”. И продължава: „Американските войници помогнаха на иракския народ отново да възвърнат своята нация и от руйните на Садам Хюсеиновата тирания една млада демокрация да изградят!” и също: „Това е една борба, която Америка може и трябва да води. И освен победа ние нищо друго не приемаме!”.

В едно е прав: че оттук насетне „тази война ще се изучава от военните историци”.

Пет години – празнуване, изтезания, невинни жертви и .... един обесен диктатор!

На 11.IX.2001 Osama Bin Laden уби 3 000 невинни. До днес Буш е убил над 4 000 американски войника и 150 000 невинни иракчани!

Мир на праха им!

И да припомня: България е съучастник на всичко това!

Снимките са на AP, AFP & Reuters

Ловеч и Троян

Чудите какво ще правите събота и неделя? Искате (за поне два дни ) да дишате чист въздух, да походите и да обогатите общата си култура? Посетете Ловеч и Троянския манастир. Това са две наистина прекрасни кътчета, които е хубаво да посетите.

Направете си резервация за "Тинковата къща" където ще ви посрещнат изключително гостоприемно. На сутринта собствениците ще ви чакат (две къщи по-надолу) в своята механа - с домашна баница и кафе/чай. Ще ви правят компания и ни най-малко няма да ви досаждат, тъй като са невероятно интелигентни и талантливи. А най-хубавото е, че всичко са си направили сами и с много любов.

Освен паметника на Васил Левски и крепостта задължително да се разходите по алеята "Баш Бунар" и разбира се по моста на Кольо Фичето.

Преди да поемете пътя за мръсна София се отбийте до Троянския манастир. Освен скривалището на Левски ще видите и чудесна сбирка от антични български предмети.

Малко след манастира в с. Черни Осъм има страхотен природонаучен музей, за които за съжаление не ни остана време.

И един съвет: ако искате да спите пълноценно - изключете си климатика.

Без коментар!

La Traviata

La Musica

Музиката е нещо много специално нещо ... поне за мен.

Не знам защо, но винаги съм се впечатлявал от музика и съм се възхищавал на качествената такава. Каквото и да означава това. От всички видове изкуство, именно музиката е тази, която ми въздейства най-силно.

Така е или защото съм закърмен с музиката, (малко след като майка ми е била на банкет, седейки близо до тонколона, ме е родила преждевременно) или защото през всичките години са ме възпитавали на респект към музиката, ходейки по разни опери и концерти. Или пък защото музиката е в кръвта на фамилията ми, тъй като още преди около 100 години прадядо ми е слушал Карузо, Шаляпин и гледал Сара Бернар наживо в Швейцария, както и Аида с живи коне във Виенската опера. Най-вероятно има от всичко по малко.

Тя, музиката е нещо лично, интимно, нещо от което всеки един усеща различни неща и то по различен начин. Най-малкото, с което музиката ми въздейства е успокоението. Но тя е нещо повече. Тя е чувства, възпитание дори. Не е случайна и връзката между интелект и музика. Музиката е едно от нещата, които трудно могат да се категоризират. Всеки казва, че слуша хубава и „всякаква” музика. Далеч съм обаче от идеята да характеризирам тази, която аз слушам.

Лично за мен музиката е над всички други изкуства и ги превъзхожда. Просто защото ме „удря” право сърцето, така както никой друг вид изкуство не може. Музиката е философия. Математика и логика дори. И не на последно място е език, който както всеки друг не всеки владее. Но всеки си мисли, че владее.

Ще дам обаче само три цитата и мисля, че това е достатъчно.

“Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта.”

"Музиката съдържа върховните закони на Сътворението. Тя е връзката между света на ангелите и света на хората. Както дишането е нужно за пречистването на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Има връзка между музикално чувство и интелигентност. На тази Земя върховният израз на интелигентността е музиката, защото музиката е кондензирана светлина, а светлината е израз на мисъл."

„Музиката не само ни носи настроение, тя не е просто за развлечение. Музиката отива много отвъд това – тя е идеология. Ние разбираме какъв е един човек според музиката, която слуша.”

Защо НЕ изпратих SMS за Могилино

- защото bTV за пореден път доказа, че е най-селската телевизия, толерирайки Чалга-бухалки и Чалгата като цяло;

- защото хора, изкуствени и лачени, с дрехи и аксесоари по тях, на цена колкото десет такива домове реват пред камерите, но когато самите те влезнат в новините, то е заради новата си лъскава придобивка или поредния любовник, милионер;

- защото самите зрители, дори и да отделят някой лев, то е по-скоро с показна цел. Веднага след това си остават същите родители, възпитатели и убийци и не само НЕ помагат да се решават тези проблеми. Напротив – причиняват ги. Или най-малкото, защитава такива хора, което е същото.

- защото дори и хората да помагат, самата държава е заета с по-важни дела и НЕ желае да се справи с тези проблеми. Разбира се и не признава, че ги има;

- защото в България се решават не проблемите и корените им, а последствията.

Кратко и ясно!

Не че съм против прояви от този тип. Напротив, подкрепям ги. Но самите „инициатори” да агитират другите, а самите те да се спотайват е кощунство. Никъде не прочетох колко пари е отделила (освен за изкуствените части п отялото си) Чалга-бухалката Рени, разплакалия се Тити, който похарчи маса пари с ясното съзнание (и нежелание, щом подкрепи Мартин), че няма да стане кмет или предателя Свинаров, който преди щест години беше с „нов морал”. Никъде не прочетох водещите и участниците, които взимат и без това предостатъчно, колко са отделили. От личните си средства. Никъде не чух колко пари ще отдели bTV, след като рейтингът и се вдигна, съответно и цените на рекламите. Да, вярвам, че всички гореописани са дарили, но да го кажат с достойнство.

Но не това е най-трагичното. За мен най-трагичното е, че с тези пари нищо няма да се промени. Ще направят нови сгради, хубава дограма, големи плюшени мечоци и куп други лачени нещица. Децата ще бъдат посетени от „VIP” персони, които с пренебрежение ще слязат от огромните си джипове и най-вероятно дори огромните си очила няма да свалят. В същото време България продължава да крие за тези проблеми, да не позволява на развитите държави да ни помогнат – НЕ с пари, а с опит и да харчи пари за глупости. При тива не само наши пари, а и на същите тези европейци, на които не позволяваме да ни помогнат.

Няма да се промени най-важното: отношението към тези деца и другите като тях. Защото тази кампания ще отшуми и след шест месеца, когато на яве излезе следващият такъв проблем ..... отново и отново всичко ще се повтори. Защото хората не са възпитани да уважават другите, камо ли такива в неравностойно положение. Защото за българите, това са „други, чужди” деца. Защото манталитетът на хората в тази страна е „На мен няма да ми се случи. Е ... ако ми се случи, за това има такива домове”. Защото липсва нещо, което с не се заменя с пари. То се гради с времето и с поколенията. Но с качествените поколения. Това е любовта и толерантността.

Ето защо аз предпочитам да даря парите директно по сметка. Правил съм го и преди, така и ще го правя занапред. Защото, ако Гоце Сидиефчов от село Сирещник (в качеството си на президент) с поведението и присъствието си толерира Чалгата (вече задължителен спътник на кампаниите му), то аз НЕ желая да участвам макар и косвено в такива селски представления. Защото точно това чалгачийско и селско поведение води до тези проблеми, които „отговорните” хора си мислят, че решават. До проблеми, които ние сега не виждаме, но един ден ще ни задушават. Или ги виждаме, но по-скоро се правим, че не ги виждаме. Защото така е по-удобно.

P.S. И всичко това на фона на новината, че ... домът ще бъде закрит!

Кредитни пейзажи

В хода на кредитната истерия се срещат и такива ентусиасти:

In Memoriam – 01.II.1945

„Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милиони е статистика”

Сталин

"Никога в живота си не съм спала толкова добре, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел ... "

Цола Драгойчева

“По моему оправдать никого не следует! Для министров первмх двух кабинетов и для тех из третьего кабинета, которме непосредственно отвечают за палаческие действия против народа, за ограбление страни - висшая мера наказания!”

Георги Димитров

На 01 февруари 1945 „в името на народа” „Народният съд” постановява 2730 смъртни присъди. Цветът на България е заличен.

За сравнение:

Нюрнбергският процес се води срещу 24 (двадесет и четири) обвиняеми и постановява 14 (четиринадесет) смъртни присъди!

„Народният съд” убива 2730 (две хиляди седемстотин и тридесет) души.

Това е цветът на нацията ни. Интелектуалци, професори, политици, писатели, журналисти. Хората, които са изправили България на крака след всичките войни и катаклизми.

Убити са: 3 регенти, 22 министри, 67 депутати, 8 царски съветници, 47 генерали и полковници. Княз Кирил Преславски, Богдан Филов, Иван Багрянов, ген. Никола Михов и др.

С доживотен затвор са: 4 бивши министри, 22 депутати, 2 царски съветници, професори и много други. Голяма част са пребите още същата нощ ... до смърт.

Общо жертвите са над 30 000. Само за добре дошли на комунистите. За лагери и затвори няма да говорим.

Поклон пред светлата им памет!

За тези, които им е мила България знаят за какво става дума. За другите, това е минало, скалъпено и недоказано. Слава на братска Русия, която е дирижирала всяка подробност. Слава на българите, които и до ден днешен подкрепят комунистите или се правят, че това не ги интересува.

Всеки има свое виждане. Аз обаче мисля, че не всеки има. Защото има неща, за които не може да има различни виждания. Едно от тях е човешкият живот.

More info: http://www.de-zorata.de/blog/?p=53

Сигналите ... тъжните сигнали

Скоро не съм се мяркал из моя блог (като функция писане де) тъй като съм в сесия, но тази седмица се случиха доста събития, които са доста коментирани и затова реших и аз да разведря ученето ... и работата.

Не обичам като другите да коментирам разни събития точно когато са във вихъра си, а предпочитам да се включа, когато улегнат и голяма част от хората (най-често същите тези, които мрънкат против тях) ги позабравят.

Трудна, дори тъжна седмица бе тази за България. Е още не е свършила, но никога не е късно.

Тъжна седмица не толкова, заради проблемите, които имаме в изобилие, като Кремиковци, нестихващите скандали като този във фонда за пътищата и най-вече новината от Fitch. Тъжна е, защото сигналите, които страната излъчва са песимистични. Сигнали, подобни на един такъв, но този ден, през 1945г.

Българското правосъдие имаше шанса да покаже, че има воля да се нареди наравно с това на другите страни. Не че скоро щеше да стане, но поне да покаже, че иска. Имаше повод, причина да се даде ясен сигнал, че в тази държава има юристи (предимно в съдебната ни система), които са научили нещо, докато са били студенти. Естествено този шанс беше пропилян и лицето от кампанията „Не карам пил” (или както там се казва, че та са вече много) получи две години и половина условно, за това, че уби едно младо момче а а едно момиче е вече шести месец в кома. Парис Хилтън получи по-тежка присъда, за това че и е невалидна книжката и е карала с по-малко алкохол от този нашия убиец.

Негативен сигнал е и предприетата кампания „Искам светлина”, подета точно от най-големите (бивши) евроскептици. Аргументи от сорта на “на Балканите има страни където по 8-9 часа на ден няма ток” са повече от смешни.

Другият негативен сигнал е това, че Fitch понижи рейтинга на България. Същият този рейтинг, който не бе понижаван от времето на Виденов. Рейтинг, който от времето на Костов бе все положителен и даваше добри сигнали за страната ни. Същият този Костов, който съсипа България и въведе понятието корупция. И другото „синя диктатура”.

Е .... успокояваме се с това, че „и на други им е понижен рейтингът”. Дали ще е за дълго обаче?

Та думата ми беше за сигналите. Сигналите, които излъчваме. Как да ни вземат насериозно и да ни имат доверие в Европа, след като днес кажем едно, утре друго. След като Темида е с прозрачна превръзка. След като парите на европейските данъкоплатци потъват в джобовете на Батко? Ами ... няма да ни имат доверие. Да, на документи сме наравно с другите, но дискриминация ще има и то заслужена.

Чалга Vs. Поп-фолк

Блондинки

Писмо на майка-блондинка към дъщеря й - блондинка.

Здравей, скъпа дъще! Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб. Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак. Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.

Времето тук е хубаво. Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни. Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги отрязах. Заший си ги обратно, сложила съм ги в десния джоб на палтенцето.

Баща ти си намери нова работа. Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата. Сестра ти Сийка наскоро се омъжи и чака дете. Още не знаем какъв пол ще е бебето, така че засега не мога да ти кажа, чичо или леля ще ставаш. Ако е момиче, сестра ти иска да го кръсти на мен. Малко странно решение, да си кръсти дъщерята Мама.

С брат ти Тони наскоро се случи интересна случка: затвори си колата, а ключовете останаха вътре. Наложи му се да се върне пеша до вкъщи (10 километра!), за да вземе резервните ключове и да ни пусне да излезем от колата.

Ако случайно срещнеш леля си Юлия, предай й поздрави от мен. Ако нея срещнеш, нищо не й казвай.