Необятност, тишина, чистота, природа, хоризонт, традиции, индивидуалност .... всичко това и още обвързано с музика. Ето това се почувства вчера на концерта на един от феномените в наши дни, в областта на музиката.
Много са чували за Ян Гарбарек и може би толкова го слушат. И аз си го бях слушал, в къщи. Друго е на живо. Нещо грандиозно е. Силата на музиката те завладява дотолкова, че направо забравяш къде си. Седиш вцепенен на стола и се чудиш дали да гледаш този гений или да осмисляш това, което чуваш. Не ... мисля, че въобще не можеш да мислиш.
Заедно с Райнер Брюнингхаус (пиано), Юри Даниел (бас) и специалното участие на Ману Катче (ударни) Ян Гарбарек доказа вчера, че е виртуоз не само в изпълнението на саксофон, а въобще в музиката.
За Ману Катче .... просто без коментар. Такова изпълнение на барабани не бях виждал никога. Излеждаше като някакава стоножка от анимационен фил, която свири на барабани. Как не си оплете ръцете, за които се колебаеш дали са две или четири, направо не знам.
Благодарности за фирмата организатор и слава на Бога, че има хора в България, които да оценят феномена Гарбарек.
петък, май 16, 2008
Феноменът Garbarek
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
3 коментара:
Добре казано! И аз имах щастието да бъда на концерта - невероятно преживяване, магнетично и разтърсващо.
И между другото, от поста ти за Рахманинов досега не минава седмица без да си пусна 5-тия или 7-мия прелюд, 2-рия концерт или Елегията...
поздрави
Супер ..... много се радвам. Музиката е много хубава ... аз още умирам от яд, че изпуснах Илиане Елиас
Публикуване на коментар