Лили и класата

Над 4500 посетители, 28 песни и три часа грандиозен концерт. Това е равносметката на вчерашния концерт на Лили Иванова, на който Примата доказа, че е най-добрата на българската музикална сцена.

Не изневерих на стила си и посетих за втора поредна година концерт на Лили Иванова. Този път беше по-различно. Нямаше щурчета, ветрове и детелини. Имаше съвсем нови песни, които бяха както винаги на ниво. Е имаше пък панаири. Музикантите и за пореден път доказаха, че са не само добри в свиренето, но и в композирането. Доказаха, че и в наши дни има нови професионалисти, които са следащите след имена като Русев, Пеев, Матев или Щерев.

За разлика от миналата година този път Лили беше по-спокойна. Може би днес ще се развихри повече. Настроението обаче беше до краен предел. Хората се наслаждаваха на таланта и енергията и и в очите им се виждаше не само възхищение, но и благодарност, за това с което ни е дарила и продължава да ни дарява. А то не е никак малко.

Който и каквото да говори обаче, най-добрият музикант в България си остава не Учиндолският син или пък Глория, Ивана или Малина. Просто има един човек, който е не класа над тях. А много повече от класа. И то не само като творец, а и като човек. И това е не кой да е а именно Лили Иванова. Защото надали скоро ще има певец в България, който да ни дари с такова творчество – не толкова като обем, а като качество. Защото важното е не толкова дали е първата българка, която ще пее в Олимпия. Имало е и други българи, пяли на подобни места. Важното е, какво ще остане един ден след като този някой го няма. В случая ще остане музиката. Но не каква да е музика, а музиката на Лили Иванова. Това е класата. Или както казва баба ми ... класата си е класа. Лили принадлежи към нея.