Сигналите ... тъжните сигнали

Скоро не съм се мяркал из моя блог (като функция писане де) тъй като съм в сесия, но тази седмица се случиха доста събития, които са доста коментирани и затова реших и аз да разведря ученето ... и работата.

Не обичам като другите да коментирам разни събития точно когато са във вихъра си, а предпочитам да се включа, когато улегнат и голяма част от хората (най-често същите тези, които мрънкат против тях) ги позабравят.

Трудна, дори тъжна седмица бе тази за България. Е още не е свършила, но никога не е късно.

Тъжна седмица не толкова, заради проблемите, които имаме в изобилие, като Кремиковци, нестихващите скандали като този във фонда за пътищата и най-вече новината от Fitch. Тъжна е, защото сигналите, които страната излъчва са песимистични. Сигнали, подобни на един такъв, но този ден, през 1945г.

Българското правосъдие имаше шанса да покаже, че има воля да се нареди наравно с това на другите страни. Не че скоро щеше да стане, но поне да покаже, че иска. Имаше повод, причина да се даде ясен сигнал, че в тази държава има юристи (предимно в съдебната ни система), които са научили нещо, докато са били студенти. Естествено този шанс беше пропилян и лицето от кампанията „Не карам пил” (или както там се казва, че та са вече много) получи две години и половина условно, за това, че уби едно младо момче а а едно момиче е вече шести месец в кома. Парис Хилтън получи по-тежка присъда, за това че и е невалидна книжката и е карала с по-малко алкохол от този нашия убиец.

Негативен сигнал е и предприетата кампания „Искам светлина”, подета точно от най-големите (бивши) евроскептици. Аргументи от сорта на “на Балканите има страни където по 8-9 часа на ден няма ток” са повече от смешни.

Другият негативен сигнал е това, че Fitch понижи рейтинга на България. Същият този рейтинг, който не бе понижаван от времето на Виденов. Рейтинг, който от времето на Костов бе все положителен и даваше добри сигнали за страната ни. Същият този Костов, който съсипа България и въведе понятието корупция. И другото „синя диктатура”.

Е .... успокояваме се с това, че „и на други им е понижен рейтингът”. Дали ще е за дълго обаче?

Та думата ми беше за сигналите. Сигналите, които излъчваме. Как да ни вземат насериозно и да ни имат доверие в Европа, след като днес кажем едно, утре друго. След като Темида е с прозрачна превръзка. След като парите на европейските данъкоплатци потъват в джобовете на Батко? Ами ... няма да ни имат доверие. Да, на документи сме наравно с другите, но дискриминация ще има и то заслужена.