Вижда се, че не съм се „мяркал” цели 7 месеца, но днес просто ей тъй реших да драсна нещо.
Под „мяркане” имам в предвид писалищна дейност и то в моя блог. Защото .... по разни чужди места ... няма начин да пропусна да понапиша нещо. Причините за отсъствието ми са от личен характер, но се надявам от сега нататък да имам възможността, времето и не на последно място желанието (него винаги го имам) да драсвам по нещичко по-често.
Уж е лято и едно такова отпускарско време пък темите за коментар а още повече и самите коментатори (такива като мен, които само знаят да дърдорят) като че ли се увеличават правопропорционално на температурите. Като чета разсъжденията на голяма част от хората най-вече по темите „Максим и правото да убива” или „Горд съм, че моят президент лъже”, както и „БоБо не обича „Чалга-Бухалките” ..... направо тръпки ме побиват.
Самите медии пък като че ли са заели позиция на го играят позитивно и вечно придават по-положителен и оптимистичен привкус на фактите. Прави ми впечатление например, че когато става дума за жертви, нашите медии съобщават цифрата така някакси приблизително. Около 400 деца били заразени, около 500 били загинали в Перу, докато за чуждите издания и един човешки живот е важен и те са максималко точни, когато съобщават бройката. Да не говорим за Ирак. По нашите новини ако съобщят за 2-3 жертви на седмица, добре. Далеч съм от идеята новините да бъдат представяни само в черно, но мисля, че когато става дума за човешки живот е редно да бъдем по-внимателни.
Дали заради наближаващите избори или поради някакви други причини, но материал за коментиране – бол, както се казва. Особено пък в България. Но за разлика от другите страни, които се опитват от случките да извлекат поука, при нас, (както почти всичко) е наопаки. В нашето общество колкото повече се говори по даден проблем, толкова повече тои набъбва. Справка: корупцията и прозрачността в лицето на държавата; връзката между алкохола и войната по пътищата; безочието и липсата на морал от страна на тези, които в нормалните страни са за пример (политици, световни шампиони, шефове на големи фирми и др.); избиране на по-добри управници и т.н. и т.н..
Та значи .... ако сега, макар и със закъснение се появи нещо тук, по вече отминала и типично по нашенски – забравена тема, то това е така, защото чак сега се включвам в надпреварата.
Mr. Mahony®
Под „мяркане” имам в предвид писалищна дейност и то в моя блог. Защото .... по разни чужди места ... няма начин да пропусна да понапиша нещо. Причините за отсъствието ми са от личен характер, но се надявам от сега нататък да имам възможността, времето и не на последно място желанието (него винаги го имам) да драсвам по нещичко по-често.
Уж е лято и едно такова отпускарско време пък темите за коментар а още повече и самите коментатори (такива като мен, които само знаят да дърдорят) като че ли се увеличават правопропорционално на температурите. Като чета разсъжденията на голяма част от хората най-вече по темите „Максим и правото да убива” или „Горд съм, че моят президент лъже”, както и „БоБо не обича „Чалга-Бухалките” ..... направо тръпки ме побиват.
Самите медии пък като че ли са заели позиция на го играят позитивно и вечно придават по-положителен и оптимистичен привкус на фактите. Прави ми впечатление например, че когато става дума за жертви, нашите медии съобщават цифрата така някакси приблизително. Около 400 деца били заразени, около 500 били загинали в Перу, докато за чуждите издания и един човешки живот е важен и те са максималко точни, когато съобщават бройката. Да не говорим за Ирак. По нашите новини ако съобщят за 2-3 жертви на седмица, добре. Далеч съм от идеята новините да бъдат представяни само в черно, но мисля, че когато става дума за човешки живот е редно да бъдем по-внимателни.
Дали заради наближаващите избори или поради някакви други причини, но материал за коментиране – бол, както се казва. Особено пък в България. Но за разлика от другите страни, които се опитват от случките да извлекат поука, при нас, (както почти всичко) е наопаки. В нашето общество колкото повече се говори по даден проблем, толкова повече тои набъбва. Справка: корупцията и прозрачността в лицето на държавата; връзката между алкохола и войната по пътищата; безочието и липсата на морал от страна на тези, които в нормалните страни са за пример (политици, световни шампиони, шефове на големи фирми и др.); избиране на по-добри управници и т.н. и т.н..
Та значи .... ако сега, макар и със закъснение се появи нещо тук, по вече отминала и типично по нашенски – забравена тема, то това е така, защото чак сега се включвам в надпреварата.
Mr. Mahony®
Няма коментари:
Публикуване на коментар