Антоновден & Mr. Mahony®

Днес освен, че имам имен ден, на всичкото отгоре ставам и на 30 години. Дали са много или не - относително. За мен са също и много, според преживяното, и малко, според това колко много е нужно на природата за да промени каквото и да било. С всяка изминала година скоростта на ежедневието ни се увеличава и последните 10 години минаха за мен като вихър.

Аз си направих една съвсем кратка ретроспекция, за по-важните неща, които научих, преживях, изпуснах и въобще всичко това, което ме изгради като човек и благодарение на което съм такъв, какъвто съм сега. За една голяма част от качествата си дължа благодарности на родителите и прародителите си, тъй като както казва Кастанеда “Човек се ражда с биографията си!”, а за останалите – на живота, който, въпреки че бе доста труден, съм щастлив, че ми поднесе всичко това.

През тези 30 години успях да науча доста неща, но не можах да създам някакви материални такива. Веднага след падането на Берлинската стена видях загнилия Капитализъм, наблюдавах и преживявах българския “Преход”, но чак наскоро осъзнах защо нещата тук все не вървят и защо в чужбина си имат едно наум за нас. Пътувах и живях в чужбина и мога да сравня двата проекта – Европейски Съюз и Червена диктатура. Успях да взема диплома за висше образование от УНСС, работих ..... о Боже ... какво ли не бе. Печелих веднъж 12 долара, после 1000 марки, за месец, в България, както и 1500 Евро на месец в Германия, бях и беден и богат, и весел и щастлив, също много нещастен .... въобще все неща от живота. Най-ценното качество, което доусъвършенствах, бе скромността и уважението към родителите. Не само към моите, а въобще към всички възрастни хора. Осъзнах колко е важно да обичаш някой и да се грижиш за него. Възстанових прекъснатата връзка с брат си, и станахме близки приятели. Разбрах кои са истинските ми приятели, кои са просто приятели и кои ... познати. Научих се от кого да имам и от кого да нямам респект, кого да уважавам и с кого да другарувам. Да ценя хубавото и да го отличавам от лошото. Да чета качествена преса и да гледам хубави филми. Музиката няма да споменавам, тъй като тя е била винаги в мен. Интересувам се от 17 години от политика, половината от които работих в тази сфера и се обучих да познавам истинските (колкото и да са малко) политици от фалшивите такива и от популистите. Научих какво е дарение и много често помагам, според възможностите си. Разбрах какво е разделно събиране на боклука и защо е нужно това нещо. Както и какво ще стане, ако всяко селянче си купи кола и реши да дойде в София, и за това карам колело

Не успях, а ми се искаше да се бях оженил вече и да се е родило наскоро второто ни дете. E ... жената срещнах, остават децата. Сега тепърва ще се опитам да наваксам това. Не можах да си купя плазмен телевизор, още съм с един мобилен апарат, както и да сложа теракота, алуминиева дограма и изолация в апартамента си. Не се отучих да мрънкам, да съм капризен и понякога прекалено взискателен. Все още понякога в разговор прекъсвам хората и влизам в разни политически или подобни дискусии с хора, чиято силна страна е не тази тема. Не си купих джип с черни стъкла, както и не превърнах последната си гънка в мускул. Не съм взел кредит от банка и не дължа никому нищо. Дори на държавата. Имам един акт за 100,00 лв. и като 10% от българите, ще си го платя. Не можах да изкарам втора специалност в УНСС, както и магистратура и не се възползвах от Европейските програми за “обмен” на студенти.

Списъкът може още дълго да бъде продължен. Нещата, които научих, преживях и спечелих, са доста, както и тези, които не научих или загубих. Най-често съм се учил от другите хора, както и от ситуациите, в които съм попадал. Човешкият живот е определено доста кратък и затова си отиваме ненаучени. А аз лично още колко имам да уча ... от живота .... не ми се мисли. Каквото и да е обаче, едно мога да заявя и това е, че съм щастлив. А съм щастлив, защото успях да се обградя с много добри приятели, мили колеги и всички те са щастливи. А точно това ме прави и мен щастлив. Защото както казва Конфуций "Каква полза от това, че светът е широк, след като обувката ми е тясна!". Ще завърша с думите на д-р Константин Стоилов, които избрах за мой девиз: “Аз трябва да се старая да изпълнявам дълга си и да създавам колкото се може повече добро, а останалото ще дойде от самосебе си!”

Mr. Mahony®