Вчера, след като разпратих призива на Мартин Заимов до всички мои приятели, получих следния коментар:
„Няма да гласувам изобщо, защото първо трябва да се промени изборната система! Защото думите „чест и морал” толкова се обезличиха в последните 10-15 години, че сега са с тежестта на мръсни думи. В момента, в който чуя за самоубил се, заради гафовете си политик и аз ще започна да разпращам, подобни на твоя E-mail-и ще съм пръв за гласуване още от 07.00 ч.”
Мисля да оставя това без коментар. „Разочаровани” в България са почти всички. Това са тези, които гледат в чуждата паница и тези, които имаха много големи очаквания. Има и една група, които забравиха откъде тръгнаха. Затова такива хора се (и ще се) чувстват винаги разочаровани и излъгани.
Аз лично винаги съм гласувал и съм бил най-мотивиран точно в моменти на кризи или когато другите „не виждат светлина в тунела”. Правя го, защото да гласувам е най-малкото, което мога да направя. И то не само за себе си. А за обществото или както казва Тодор Балабанов: "Работи за обществото, за да намериш себе си".
Трудно е, когато около теб се шири беднотия, отчаяние и нервни и намръщени хора да се бориш за някакви благородни цели и да се опитваш да накараш тези около теб да се усмихнат. Трудно е, когато всеки около теб се хвали, че след като е изпълнил мечтата си да стане „софиянец” и сега идва ред на втората му, а именно да си купи Golf III, да говориш за колело като транспорт, екология, компостиране или празни тротоари. Трудно е, но не е невъзможно.
След няколко дни има местни избори и после балотаж, поне за София. Повечето мои познати казват „Не искам да гласувам за партия, а за личност”, но ето че сега има над 40 кандидати и много хора не могат да си изберат. Сега имаме шанс да гласуваме за личност и за нашия град. За мястото, за което всички говорим, но малко искат да направят нещо. Не искат да направят, защото знаят, че за да получат това, което искат, то трябва и всеки един от нас да помогне с нещо.
За първи път имаме кандидат за кмет, който е не само на идеи професионалист. Такъв е и с потеклото си, и с биографията, и с мислите си. Не може всепризнатият за най-добър кмет на София да е бил инженер, завършил в Мюнхен, а сегашният да е мутра и пожарникар по образование. На град с 2 млн. души му трябва лидер. Мениджър. Открит, усмихнат и енергичен.
Как да повярвам на сегашния кмет, че ще махне колите от тротоарите, след като самият той се придвижва с две коли, една от които е охрана. Кой кмет ходи с охрана? Как ще махне колите, като точно под прозорците си дон БоБо направи стряха за колите, които са върху тротоара. Как да повярвам, че е за чист и хубав град, след като точно преди година обеща, че ще „изхвърли” онези клошари антиквари пред символа на София, понеже им изтичали договорите? Не само не ги изхвърли, но един от тях дори спи там в колата си, без да раздига сергията си.
Да, трудно е, когато тези около теб мислят предимно за Чалга, ракия, коли и „скатаване”, а други, които са с „приоритет” и взимат по 300.00 лв. да говориш за дипломи, специализации, бодър дух, чистота и куп други чужди на такива хора неща, и да ги убедиш да не се предават и да гласуват. Трудно е, но не и невъзможно.
Нека всички, които милеем за София, обичаме я и считаме този град за „нашия град” да подкрепим Мартин и кажем ДА на София. Нека не разсъждаваме „аз съм отдалиеко и съм за малку”, а погледам в перспектива. Ако искаме да живеем в един чист, подреден, спокоен и красив град да направим това, което зависи от нас. А именно: да гласуваме за Мартин и да му помогнем да осъществи идеите си. Зашото без наша помош, не БоБо, не Н.В. Симеон II, но никой няма да ни „оправи”.
А ето и молбата на Мартин:
„На предизборния щаб много им допадна обръщението към читателите на моя блог и предложиха своя версия с апел всеки да направи своя кампания. Казаха, че би било добре всеки, който подкрепя моята кампания, да го разпрати или публикува. И тъй като идеята все пак тръгна от блога, ето го и самият апел. Пратете го, последвайте го:
„Няма да гласувам изобщо, защото първо трябва да се промени изборната система! Защото думите „чест и морал” толкова се обезличиха в последните 10-15 години, че сега са с тежестта на мръсни думи. В момента, в който чуя за самоубил се, заради гафовете си политик и аз ще започна да разпращам, подобни на твоя E-mail-и ще съм пръв за гласуване още от 07.00 ч.”
Мисля да оставя това без коментар. „Разочаровани” в България са почти всички. Това са тези, които гледат в чуждата паница и тези, които имаха много големи очаквания. Има и една група, които забравиха откъде тръгнаха. Затова такива хора се (и ще се) чувстват винаги разочаровани и излъгани.
Аз лично винаги съм гласувал и съм бил най-мотивиран точно в моменти на кризи или когато другите „не виждат светлина в тунела”. Правя го, защото да гласувам е най-малкото, което мога да направя. И то не само за себе си. А за обществото или както казва Тодор Балабанов: "Работи за обществото, за да намериш себе си".
Трудно е, когато около теб се шири беднотия, отчаяние и нервни и намръщени хора да се бориш за някакви благородни цели и да се опитваш да накараш тези около теб да се усмихнат. Трудно е, когато всеки около теб се хвали, че след като е изпълнил мечтата си да стане „софиянец” и сега идва ред на втората му, а именно да си купи Golf III, да говориш за колело като транспорт, екология, компостиране или празни тротоари. Трудно е, но не е невъзможно.
След няколко дни има местни избори и после балотаж, поне за София. Повечето мои познати казват „Не искам да гласувам за партия, а за личност”, но ето че сега има над 40 кандидати и много хора не могат да си изберат. Сега имаме шанс да гласуваме за личност и за нашия град. За мястото, за което всички говорим, но малко искат да направят нещо. Не искат да направят, защото знаят, че за да получат това, което искат, то трябва и всеки един от нас да помогне с нещо.
За първи път имаме кандидат за кмет, който е не само на идеи професионалист. Такъв е и с потеклото си, и с биографията, и с мислите си. Не може всепризнатият за най-добър кмет на София да е бил инженер, завършил в Мюнхен, а сегашният да е мутра и пожарникар по образование. На град с 2 млн. души му трябва лидер. Мениджър. Открит, усмихнат и енергичен.
Как да повярвам на сегашния кмет, че ще махне колите от тротоарите, след като самият той се придвижва с две коли, една от които е охрана. Кой кмет ходи с охрана? Как ще махне колите, като точно под прозорците си дон БоБо направи стряха за колите, които са върху тротоара. Как да повярвам, че е за чист и хубав град, след като точно преди година обеща, че ще „изхвърли” онези клошари антиквари пред символа на София, понеже им изтичали договорите? Не само не ги изхвърли, но един от тях дори спи там в колата си, без да раздига сергията си.
Да, трудно е, когато тези около теб мислят предимно за Чалга, ракия, коли и „скатаване”, а други, които са с „приоритет” и взимат по 300.00 лв. да говориш за дипломи, специализации, бодър дух, чистота и куп други чужди на такива хора неща, и да ги убедиш да не се предават и да гласуват. Трудно е, но не и невъзможно.
Нека всички, които милеем за София, обичаме я и считаме този град за „нашия град” да подкрепим Мартин и кажем ДА на София. Нека не разсъждаваме „аз съм отдалиеко и съм за малку”, а погледам в перспектива. Ако искаме да живеем в един чист, подреден, спокоен и красив град да направим това, което зависи от нас. А именно: да гласуваме за Мартин и да му помогнем да осъществи идеите си. Зашото без наша помош, не БоБо, не Н.В. Симеон II, но никой няма да ни „оправи”.
А ето и молбата на Мартин:
„На предизборния щаб много им допадна обръщението към читателите на моя блог и предложиха своя версия с апел всеки да направи своя кампания. Казаха, че би било добре всеки, който подкрепя моята кампания, да го разпрати или публикува. И тъй като идеята все пак тръгна от блога, ето го и самият апел. Пратете го, последвайте го:
„Ако наистина ти е писнало да гледаш София зарината в боклуци, парковете й запуснати и тротоарите претъпкани с коли, ако вече не можеш да понасяш мъглата, в която тъне управлението на града, сега е моментът, в който може да направиш нещо. Ако ти пука за София и си решил да гласуваш за Мартин, направи своя кампания в оставащите предизборни дни. Обърни се към приятели и роднини, към онези, които са се отказали да гласуват и им кажи: „Този път има за кого да гласуваш. И има за какво да гласуваш.”
Обади им се по телефона, пиши им имейл, пусни им писмо в пощенската кутия, покани ги на кафе или на бира и им разкажи за кандидатурата на Мартин. Малко хора четат предизборни програми. Ако си я прочел, разкажи им я, обясни как могат да се решат проблемите на София, как градът ще се разчисти, а парите му ще се управляват добре и прозрачно, как парковете ще се възродят и градският транспорт ще стане удобен и приятен. Направи своя малка кампания за Мартин, за София и за себе си. Вдигни телефона. Пиши. Не отлагай. Намери трима избиратели, които са загубили надежда, и ги убеди, че промяната зависи от тях. Защото този път наистина съдбата на града е в наши ръце.”
Ако всеки го изпрати на своите познати и ако направи своята малка кампания, може би ще привлечем част от обезверените в политиката и управлението. Ние не бива да бъдем постоянно негативни. Промяната наистина зависи от нас, от нашите малки стъпки и от увереността ни, че можем да променим, ако не света, то поне един град. Градът, в който живеем и обичаме. Наистина си струва!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар