Често се питам дали ресурсите или възможностите са по-важни за развитието на една фирма, държава, град или съответно за щастието и удовлетвореността от живота при хората. Аз лично съм от тези, които твърдят, че парите далеч не са най-важното нещо в живота. Винаги съм бил привърженик на максимата „Каквито са ти мислите, такива са ти делата. Каквито са ти делата, такава ти е съдбата!” и парите (включително тяхното количество) не играят съществена роля в живота ми. Знам, и 3-те най-важни неща за управлението на каквото и да е (включително и на град), а именно: воля, програма и човешки ресурс. Парите идват на четвърто място, защото имаме ли поне две от горните неща, то и парите ще дойдат. Това обаче е друга тема, за друг път.
Сетих се за всички тези неща, защото току що прочетох едно великолепно интервю с Март Лаар, наричан „Златното момче на естонската политика” и там той завършва: „Щастието е в нещата, които стоят извън парите. Във възможността да правиш каквото искаш, възможността да успеещ в личния си живот. Мисля, че комбинацията от тези неща прави човека щастлив!”
Искам с няколко думи да засегна горната тема в контекста на нещо съвсем различно, а именно – начинът на придвижване в София. Повръхностно погледнато нямат връзка двете неща, но всъщност имат. Та придвижването е част от нашето ежедневие и съответно също влиза в „измерването” на удовлетвореността от живота.
Тези, които са чували за „Закон за задръстванията” знаят как проблемите в град като София биха (подчертавам: биха) се решили. Несъмнено една от мерките, без значение дали ни се иска или не е възприемане на теорията: НЕ градът да се съобразява с колите, а колите да се съобразяват с града. Знам, че този проблем става все по-дискутиран и се води ожесточена защита на автомобилите, но аз бих заложил на новите, модерните и екологичните алтернативи, една от които е велосипедът.
Всички казват: „Не карам колело, понеже няма условия”. Изключвам хора с манталитет от сорта на „Само баламурниците карат колело”. Дали обаче ако има условия хората биха се възползвали? Ако растежът на столицата ни продължава с тези темпове и няма и капка промяна в манталитета ни, сме на път да изместиме една друга столица – Рим (http://e-vestnik.bg/1783). В Италия са опитвани какви ли не мерки за намаляване броя на автомобилите и придвивването с тях, но без резултат. Това се дължи най-вече на културата, според мен. От друга страна имаме държави като Холандия, Белгия и Швеция, в които над 30% от гражданите ходят с велосипед на работа. В Италия тази цифра е 85%. За Германия няма да споменавам. Само ще кажа, че има 50 000 км. велосипедни алеи, при 38 000 км. ж.п. линии и 12 400 км. аутобани (от общо 231 500 км. пътища). Правя това сравнение, защото от него можем да заключим, че за Германия велосипедът е приоритет. (При сравнението на дължините от км. да не забравяме, че Германия е известна с традициите и качеството си в ж.п. транспорта и аутобаните. Все пак е и страна-транзит номер 1 в Европа).
Всичко това показва, че велосипедът е не само изгоден, екологично-приятелски настроен, но и най-вече спестява време, доста често и нерви. А аз лично го намирам и за модерно превозно средство, което има бъдеще. Разбира се, за да има развитие този метод на придвижване зависи кой е кмет на София.
Сетих се за всички тези неща, защото току що прочетох едно великолепно интервю с Март Лаар, наричан „Златното момче на естонската политика” и там той завършва: „Щастието е в нещата, които стоят извън парите. Във възможността да правиш каквото искаш, възможността да успеещ в личния си живот. Мисля, че комбинацията от тези неща прави човека щастлив!”
Искам с няколко думи да засегна горната тема в контекста на нещо съвсем различно, а именно – начинът на придвижване в София. Повръхностно погледнато нямат връзка двете неща, но всъщност имат. Та придвижването е част от нашето ежедневие и съответно също влиза в „измерването” на удовлетвореността от живота.
Тези, които са чували за „Закон за задръстванията” знаят как проблемите в град като София биха (подчертавам: биха) се решили. Несъмнено една от мерките, без значение дали ни се иска или не е възприемане на теорията: НЕ градът да се съобразява с колите, а колите да се съобразяват с града. Знам, че този проблем става все по-дискутиран и се води ожесточена защита на автомобилите, но аз бих заложил на новите, модерните и екологичните алтернативи, една от които е велосипедът.
Всички казват: „Не карам колело, понеже няма условия”. Изключвам хора с манталитет от сорта на „Само баламурниците карат колело”. Дали обаче ако има условия хората биха се възползвали? Ако растежът на столицата ни продължава с тези темпове и няма и капка промяна в манталитета ни, сме на път да изместиме една друга столица – Рим (http://e-vestnik.bg/1783). В Италия са опитвани какви ли не мерки за намаляване броя на автомобилите и придвивването с тях, но без резултат. Това се дължи най-вече на културата, според мен. От друга страна имаме държави като Холандия, Белгия и Швеция, в които над 30% от гражданите ходят с велосипед на работа. В Италия тази цифра е 85%. За Германия няма да споменавам. Само ще кажа, че има 50 000 км. велосипедни алеи, при 38 000 км. ж.п. линии и 12 400 км. аутобани (от общо 231 500 км. пътища). Правя това сравнение, защото от него можем да заключим, че за Германия велосипедът е приоритет. (При сравнението на дължините от км. да не забравяме, че Германия е известна с традициите и качеството си в ж.п. транспорта и аутобаните. Все пак е и страна-транзит номер 1 в Европа).
Всичко това показва, че велосипедът е не само изгоден, екологично-приятелски настроен, но и най-вече спестява време, доста често и нерви. А аз лично го намирам и за модерно превозно средство, което има бъдеще. Разбира се, за да има развитие този метод на придвижване зависи кой е кмет на София.
Ако Мартин Заимов стане кмет, дай Боже, то вярвам, че той също ще заложи на велосипеда. А ако дон БоБо си остане кмет за следващите две години (понеже после ще стане премиер), то бих го помоли да сложи тук таме из София малко знаци, за велосипедистите де. А единият знак е специално за наскороремонтираното „Цариградско шосе”.
Mr. Mahony®
Няма коментари:
Публикуване на коментар