ДА на мутрите и Чалгата!

Е, отминаха и тези избори, ние пак загубихме, което не ме и учудва. Ще преживея и тази загуба, пък някой ден може и да си избереме някой интелигентен и амбициозен човек. Случвало се е все пак. Казвам, че не ме учудва, понеже като гледам как моят роден град е залят с хора, които само говорят за новия си роден дом, но когато имат възможността да направят нещо за него – те просто дезертират. Както техни идол, лидер или както искате Го наречете.

Какво ме впечатли?

- Ниската избирателна активност, разбира се. Не смятам за нормално това, че на трима, двама не се интересуват от проблемите на своя град. А те са много. Много. И големи при това. Да, тези двама ще кажат, че са били заети, че са били за гъби, че е нямало подходящи кандидати и куп други детски, наивни оправдания. Истината е обаче, че болшинството просто не иска да делегира отговорност на никой, за да не носи и после отговорността.

По стар български обичай след избори хората са недоволни, а политиците – доволни. И има защо. Последните са избрани, а първите се чувстват „измамени”. Най-недоволни обаче са точно негласувалите. Именно те най-тръбят, че не е трябвало да печели този, който е спечелил. Въпреки, че те почти сигурно е, че са били за него. Но яевно не са събрали кураж. За да не се изложат може би. Дори и моят кандидат да не е спечелил, аз пак съм доволен, понеже съм сигурен, че не съм сбъркал.

- „Грандиозната победа на Бойко борисов”. Грандиозна – 202 508 гласа. Да, не са малко, но все пак в София живеят около 2 млн. и все си мисля обаче, че ако дон БоБо е толкова обичан (че да се движи с 4-5 души охрана и 2 коли), то повече биха излезли да гласуват за него. Това са по-малко от гласувалите за Него през 2005 на втория тур. Е къде е увеличението, поне в София? Нали е направил много за София?

Какво не ме впечатли?

- Ниската избирателна активност, рабира се. Как няма да е ниска. Кой живее в София? Хора, които са дошли тук (в най-добрия случай) през последните 18-20 г., защото системата позволи (против софийското жителство съм) да изнемогват и да не виждат шанс по родните си места. Друг е въпросът какво точно значи шанс. Където и да отида да работя (във фирми с над 100 души), колегите, родени в София са не повече от пет. Мен лично вече ме е срам (понякога и страх) да кажа, че съм роден тук. Не си и помислям да споменавам, че бащата на дядо ми е бил всяка седмица на вечеря при княза, по-късно цар Фердинанд (като областен управител на разлизни области), преди около 100 години и горе долу от тогава сме в София). Казвам всичко това, защото се питам къде са хората, които най-искрено милеят за този град? Това са тези, които са родени тук, спомнят си какво е било преди и виждат сега какво е. Именно те могат най-добре да преценят, кое е най-доброто за София, правейки паралел между времената. Ами няма ги тези хора. Извън България са повечето. Другите са тук и гласуваха. Разбира се, за когото трябва. Няма нищо лошо в това, кой кога от къде е дошъл и какво прави. Аз съдя за хората по качествата и действията им. Лошото е, когато такива хора, с бездействието диктуват съдбата на моя град.

- Победата на Дон БоБо. Интересно кой ли да спечели? Човек, който обещава да махне колите от тротоарите и използва колело за транспорт? Човек, който е категорично ЗА сметосъбиране, да не говорим за компостиране (което за мнозина може би означава правене на компоти)? Човек живял и учил в големи европейски градове. Човек със дипломи, езици, потекло и възпитание. Не, не ме учудва, че победи една Мутра, пожарникар, Чалгар и бандит. Бивш бодигард на убиец и партньор на най-големите бандити в страната. Човек необразован, арогантен, невъзпитан и такъв на който и арменският поп Му е виновен. Човек, който използва 2 коли за да се придвижва (разбира се с тъмни стукла и 3 вида сигнални лампи) и 4-5 души охрана. Човек, който си позволява на конгрес на партията си да заплашва делегатите, ако не му се подчиняват. Нормално е да спечели такова нещо, след като самите „софиянци” са такива. Всеки си заслужава управляващите.

От друга страна съм и малко доволен. Доволен, защото пожарникарят получи мнозинство в общиския парламент и сега ще трябва да търси други оправдания за некадърността си. И ще ги намери, сигурен съм. Проблемите обаче не само няма да намалеят, те се увеличават. Ето започва се с някакви дреболии, като Гранд хотел България и зала България, (в която Чалгарят може и да не е влизал), ново летище, евентуални задължителни застраховки и др. А старите проблеми няма да се решат, защото няма визия за тях, решавайки се на парче и най-важното – няма воля за промяна.

От тук насетне виждам два варианта за Негово Превъзходителство. След две години ще трябва избира кого да предаде – софиянци (като абдикира от кметското кресло и стане премиер) или всички българи, гласували за него (като даде на коалиционните си партньори, комунистите да издигнат кмет). В първия вариант има шанс да докаже все пак нещо (като партия), докато във втория Го очаква същата съдба, като на Царо. За това, кого да предаде Генералът, ще определят и голяма част от хората след две години. И в двата случая обаче, светлина в тунела не се вижда. Единствената утеха е, че все още има хора, които са готови да се борят за своя град. И не са малко.

Да, знам, че някой ще кажат .... много се паля, или ми плащат. Не. Просто съм работил в тази сфера, гласувам от 12 години и съм видял повече загуби, отколкото победи. Но и видях, че за всички положението е по-добро, след победа. Видях също, че наистина всичко зависи от нас. Само да мрънкаме не става. Както и само с писане по блогове и форуми. Затова и аз се боря. Но най-важно си остава желанието и волята за промяна. Единственото, което искам е да направим мястото, където живеем и живота си по-хубав, по-весел и по-приятен. Нищо друго. Аз мисля, че хората толкова са свикнали с заобикалящата ги мизерия, че те не вярват, че може да стане по-хубаво. А може, убеден съм. Остава само да го направим.

Mr. Mahony®