Отиде си една от малкото останали велики личности.
Мир на праха му!
Сн.: DPA
понеделник, август 04, 2008
четвъртък, юни 05, 2008
Началото на края!
E доживях да го чуя. Настъпва край на ерата на джиповете. Момент: не става дума за България.
General Motors залага все повече на малките автомобили, както и на тези, задвижвани с електроенергия. И има защо. Причината е не само в тежките за петрола времена, но и в това, че философията „колкото повече – толкова повече” не е вече на мода. Дори в САЩ.
Както казва дизайнерът Том Форд „в момента преминаваме през фазата на това всичко да е голямо и дебело: хората, гърдите, устните, очилата”. Явно тенденцията се променя, като за начало в автоиндустрията.
В Европа и близкия Изток го наричат „символ на американската инвазия в Ирак”. Във Великобритания дори всички джипове попадат под категорията „Chelsea Tractor". Е, те са друга класа общество, нормално. Разбира се, че става дума за HUMVEE или както лачено го наричат Hummer. Като видите един такъв по софийските улици се пазете, понеже вътре най-вероятно е гордостта на България Ставийски или някой, който в друг автомобил не би се побрал.
Американците най-сетне стигнаха до извода, че този динозавър е не само екологично недоносче, но и връх на кича, помпозността, дори на срамотата. Да сте видяли интелигентен човек, със стил да кара джип и в частност Кубче или или такова чудовище, като Hummer? В чужбина (по-специално Европа) колко такива джипове сте видяли из големите градове? Дори хора като Парис Хилтън минаха на автомобили от нов тип. Да не говорим за изискани хора като Джордж Клуни.
Hummer е явно първата жертва от този тип. Най-вероятно и европейски компании ще се осъзнаят и ще преразгледат скиците на новите си модели. Причината е не само разходът на гориво (при някой от „по-нормалните” модели е около 35.00 л. на 100км. градско), но и с избиването на мутрите от Източна Европа, потенциалните клиенти намалят. Е в краен случай ще стане както с българските Ферарите, когато се отправят към морето – ще си ползват автовоз.
У нас те все още са на мода. Дори може би тепърва прохожда модата на кича, помпозността и парадирането с вещи. Явно докато Чалгата и селско-мутренския манталитет за „огромно значи добро” е настанена в манталитета на голяма част от българите, дотогава и манията за величие ще се изразява чрез „моят е най-голям”. Е ... някой ден може и да се смени този манталитет, ама .. дано да доживея.
P.S.: Да му мисли великият Максим. Сега как ще кара пийнал, пардон под влияние на диета, в някое малка кола не ми е ясно. Или може да мине на колело. Ама в Германия и за това взимат книжка. ;-)
General Motors залага все повече на малките автомобили, както и на тези, задвижвани с електроенергия. И има защо. Причината е не само в тежките за петрола времена, но и в това, че философията „колкото повече – толкова повече” не е вече на мода. Дори в САЩ.
Както казва дизайнерът Том Форд „в момента преминаваме през фазата на това всичко да е голямо и дебело: хората, гърдите, устните, очилата”. Явно тенденцията се променя, като за начало в автоиндустрията.
В Европа и близкия Изток го наричат „символ на американската инвазия в Ирак”. Във Великобритания дори всички джипове попадат под категорията „Chelsea Tractor". Е, те са друга класа общество, нормално. Разбира се, че става дума за HUMVEE или както лачено го наричат Hummer. Като видите един такъв по софийските улици се пазете, понеже вътре най-вероятно е гордостта на България Ставийски или някой, който в друг автомобил не би се побрал.
Американците най-сетне стигнаха до извода, че този динозавър е не само екологично недоносче, но и връх на кича, помпозността, дори на срамотата. Да сте видяли интелигентен човек, със стил да кара джип и в частност Кубче или или такова чудовище, като Hummer? В чужбина (по-специално Европа) колко такива джипове сте видяли из големите градове? Дори хора като Парис Хилтън минаха на автомобили от нов тип. Да не говорим за изискани хора като Джордж Клуни.
Hummer е явно първата жертва от този тип. Най-вероятно и европейски компании ще се осъзнаят и ще преразгледат скиците на новите си модели. Причината е не само разходът на гориво (при някой от „по-нормалните” модели е около 35.00 л. на 100км. градско), но и с избиването на мутрите от Източна Европа, потенциалните клиенти намалят. Е в краен случай ще стане както с българските Ферарите, когато се отправят към морето – ще си ползват автовоз.
У нас те все още са на мода. Дори може би тепърва прохожда модата на кича, помпозността и парадирането с вещи. Явно докато Чалгата и селско-мутренския манталитет за „огромно значи добро” е настанена в манталитета на голяма част от българите, дотогава и манията за величие ще се изразява чрез „моят е най-голям”. Е ... някой ден може и да се смени този манталитет, ама .. дано да доживея.
P.S.: Да му мисли великият Максим. Сега как ще кара пийнал, пардон под влияние на диета, в някое малка кола не ми е ясно. Или може да мине на колело. Ама в Германия и за това взимат книжка. ;-)
сряда, май 28, 2008
Жена в колата!
Нямам самочувствие (за разлика от голяма част от българите), че попадам в категорията най-добър шофьор. И затова избягвам да карам кола. Разбира се това е малко пресилено, защото когато карам, то го правя съвестно. Тоест имам самочувствие, че (за разлика от болшинството българи) спазвам правилата. И в буквален и в преносен смисъл.
Принципно не съм привърженик на теорията, че жените не могат и (камо ли пък) не бива да карат коли. Възхищавам се обаче на жени, които не само карат автомобили, които не са за тях (не защото има такива, а защото просто нямат достатъчно опит за такъв тип автомобили), но и въпреки ежедневните си проблеми с това чудо на техниката, те упорито продължават да се борят.
Ето тук по-долу ще видите как една дама (всъщност после пред полицая застанаха три и самите те спориха коя е била зад волана) се пребори с конкурентите си в Бизнес парка.
Коментарите и анализите оставям на вас, както и предположения за това, как и какво точно се е случило.
Забелязва се как и другите „шофьори са паркирали”. По нашенски.
Принципно не съм привърженик на теорията, че жените не могат и (камо ли пък) не бива да карат коли. Възхищавам се обаче на жени, които не само карат автомобили, които не са за тях (не защото има такива, а защото просто нямат достатъчно опит за такъв тип автомобили), но и въпреки ежедневните си проблеми с това чудо на техниката, те упорито продължават да се борят.
Ето тук по-долу ще видите как една дама (всъщност после пред полицая застанаха три и самите те спориха коя е била зад волана) се пребори с конкурентите си в Бизнес парка.
Коментарите и анализите оставям на вас, както и предположения за това, как и какво точно се е случило.
Забелязва се как и другите „шофьори са паркирали”. По нашенски.
P.S: Благодаря на г-н Банов за снимките и видеото. Както и на Боян, комуто принадлежат правата ;-)
понеделник, май 19, 2008
Елешница
На около 35-40 км. от София има един не толкова известен манастир (всъщност от самия манастир не е останало кой знае какво), който си струва да се види.
Манастирът Свето Успение Богородично или както е по-известен Елешнишки манастир, се намира малко преди Елин Пелин и е на има няма един час път с кола. Пътят не е перфектен, но пък това е чарът на природата. Това, което си струва да се види е църквата, която освен че е доста стара е и много интересна. Ще ви посрещне охраната (той е и единственият обитател), който е изключително интелигентен и приятен човек. С най-голямо желание ще ви разкаже за историята, както и за околността. А има какво да се разкаже, понеже църквата е от 1499г.
На връщане (5 мин. с кола) можете да спрете на някой от полянките и да си направите пикник. Те са в подножието до една малка рекичка и са перфектно място за почивка и въобще откъсване от сивото ежедневие.
На отиване от магистралата за Варна отбивате за Яня и след село Елешница след моста вляво. Ако изпуснете отбивката за Яна, то вземете тази за Жерково и после вляво (има табела за Елин Пелин). След село Потоп пред моста вдясно.
Манастирът Свето Успение Богородично или както е по-известен Елешнишки манастир, се намира малко преди Елин Пелин и е на има няма един час път с кола. Пътят не е перфектен, но пък това е чарът на природата. Това, което си струва да се види е църквата, която освен че е доста стара е и много интересна. Ще ви посрещне охраната (той е и единственият обитател), който е изключително интелигентен и приятен човек. С най-голямо желание ще ви разкаже за историята, както и за околността. А има какво да се разкаже, понеже църквата е от 1499г.
На връщане (5 мин. с кола) можете да спрете на някой от полянките и да си направите пикник. Те са в подножието до една малка рекичка и са перфектно място за почивка и въобще откъсване от сивото ежедневие.
На отиване от магистралата за Варна отбивате за Яня и след село Елешница след моста вляво. Ако изпуснете отбивката за Яна, то вземете тази за Жерково и после вляво (има табела за Елин Пелин). След село Потоп пред моста вдясно.
петък, май 16, 2008
Феноменът Garbarek
Необятност, тишина, чистота, природа, хоризонт, традиции, индивидуалност .... всичко това и още обвързано с музика. Ето това се почувства вчера на концерта на един от феномените в наши дни, в областта на музиката.
Много са чували за Ян Гарбарек и може би толкова го слушат. И аз си го бях слушал, в къщи. Друго е на живо. Нещо грандиозно е. Силата на музиката те завладява дотолкова, че направо забравяш къде си. Седиш вцепенен на стола и се чудиш дали да гледаш този гений или да осмисляш това, което чуваш. Не ... мисля, че въобще не можеш да мислиш.
Заедно с Райнер Брюнингхаус (пиано), Юри Даниел (бас) и специалното участие на Ману Катче (ударни) Ян Гарбарек доказа вчера, че е виртуоз не само в изпълнението на саксофон, а въобще в музиката.
За Ману Катче .... просто без коментар. Такова изпълнение на барабани не бях виждал никога. Излеждаше като някакава стоножка от анимационен фил, която свири на барабани. Как не си оплете ръцете, за които се колебаеш дали са две или четири, направо не знам.
Благодарности за фирмата организатор и слава на Бога, че има хора в България, които да оценят феномена Гарбарек.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
