понеделник, януари 08, 2007

Българско здравеопазване Vs. ЕС


Наскоро дядо ми, 93-годишен, постъпи в I-ва Градска болница. Прескачам това, че с хиляди молби 3 дни преди това дойде бърза помощ у нас (отначало отказваха, понеже е ... на 93) и лекарката дори не му преслуша гърдите, което беше главната причина за влошаване на състоянието му. Само ще вметна, че дядо ми е бил началник на лаборатория във военна болница и се е пенсионирал, когато сегашните лекари са се раждали. Пенсионирал се е , защото комунистите му забраняват да работи, след като си е направил частен кабинет.

За това как паркирахме долу, борейки се с всякакви новопоявили се "софиянци", такива с пропуски и Бог знае още какви, също няма да споделям. Както и това, че за да го приемат трябваше да чакаме 45 мин., докато в регистратурата си догледат “Блясък”-а, с мотива “само да обядваме” (в 15.15!). Е ... свикнали сме. За късмет всичко това не бе фатално.

Та, след близо 2 часа дядо ми бе настанен с диагноза “възпаление на бронхите” в I-во вътрешно, 4 ет. и тъй като беше петък вечер (недай си Боже тогава човек да постъпи в болница) едва на следващия ден трябваше да му бъде премерена температурата. И то понеже имаше една млада мила лекарка, пред която настояхме да се измери температурата. Оказа се, че в цялото I-во Вътрешно на I-ва Градска НЯМА термометър.Точно така. В едно от най-главните поделения, на една от най-реномираните столични болници няма термометър. Типично по български съпругата на един от болните отиде и купи 2 броя, да има. Ей така, за резерва. Надали е първата, която купува. Къде ли потъват? Интересно.

В същото време, моята приятелка е медицински представител на световноизвестна фармацевтична фирма. Публична тайна е, че “Т. Л.” дава в плик директно на лекарите “окуражаващата награда” за повишените продажби на лекарствата им. Но моята приятелка разказва, как другите фирми водят лекари по “семинари”, коктейли, и др. подобни “образователни” курсове в луксозни SPA центрове, както и на вечери в скъпи хотели. Вероятно и компаньон(к)ите им плащат. Според нея това “не е корупция”. “Онова с плика е корупция!”. Както и според голяма част от българите, които с удоволствие участват в подобни процеси. Във всякакви сфери разбира се.

Аз също съм работил близо 5 г. във фармацевтична фирма, макар и още в зората на тези “техники”, 1992 г. и ми е познат този тип “маркетинг”. Произхождам от лекарска фамилия и не съм с манталитета на селяните “Ако оздравее – Господ го спаси. Ако умре – лекарят го уби!”, и се прекланям дълбоко пред здравните работници. Това не са “онези с титлата пред името”, за които за съжаление повечето в тази страна се сещат едва когато им се случи нещо и тогава стават много мили и благодарни.

Да, за една реформа са необходими много средства, но дали само това е нужно? Дали и ние самите не можем да направим нещо в повече, от това, което се изисква от нас? Въпреки, че цял живот сме правили така. Да, заплащането на лекарите спрямо, вложените усилия, отговорността и енергията, която тези хора дават е нищожно. Но, според мен Лекарят е преди всичко човек, а не бизнесмен. Човек - това значи много!

В противен случай не разбирам защо се възмущават българите на политиците, които пипат милиони и чувството за изкушение е много по-силно развито. Ами те не са паднали от небето, преди това и те са били от нашите редици.

А вече сме в Ес. Честито!

Mr. Mahony®

1 коментар:

Nikolai Kovachev каза...

За жалост посоченото от вас е истина. Напълно съм съгласен, защото всеки ден ставам свидетел на същото.