Сурва, сурва година,
сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!
„Помните ли 1997? Вярно, че беше отдавна, но ето с няколко думи: в първия работен ден на тази година за един долар трябваше да се платят 495.74 лева, на 4-тия календарен ден Евронюз отразяваше от центъра на София разбиването на парламента, бяха останали няколко банки да дофалират, глад, нещастни хора, драма…
Всъщност 1997 се оказа преломна. Сега вече можем да кажем, че беше първата от последвалите десет години на стабилизация и растеж - оттогава насам рекламата стана цветна, на двама от трима българи се пада по един мобилен телефон, а икономиката е с 60% по-голяма.”
Честита нова година и честито ни членство на България в Европейския съюз!
В писмото си до Дядо Коледа писах не толкова какво искам, а в какво вярвам (или поне се боря да вярвам) в 10 точки и изглеждаше ето така:
1. Вярвам, че лекарите, които са в затвора в Либия, макар и на висока цена ще бъдат освободени.
2. Вярвам, че България, макар и най-изостанала от всички в ЕС ще докаже, че и ние имаме право да участваме в този проект, ще спечелим от него, скъсвайки веднъж завинаги с мрачната ни 50-годишна червена история и ще се представим достойно, като другите страни членки няма да съжаляват за присъединяването ни.
3. Вярвам, че България няма да бъде представяна в чужбина повече по начина, описан в приложените две статии а ще бъде наблегнато на културно-историческите, природните и потенциалните възможности на страната.
4. Вярвам, че (поне част от) хората около мен ще спрат да мечтаят за плазма, втори луксозен мобилен телефон или огромен черен джип, а ще мислят малко за деца, зеленина и природа, щастие и приятелство, спорт.
5. Вярвам, че „софиянци” най-накрая ще разберат, че онези цветни бидони не са произведения на изкуството, а са за сортирането на част от сметта, че шофьорите когато видят зебра ще спрат, а не да се питат защо „онези тъпите” хабят боята, че няма да паркират така както го правят там от където идват и че ще разберат най-накрая, че за културата на една нация се съди по чистота.
6. Вярвам, че ще продължим да ставаме все по-добри, ще се научим да се възползваме от шансовете, които живота ни предоставя. Освен това се надявам, че през 2007г. ще бъдем по-солидарни, защото солидарността е едно от нещата, които липсва най-много в нашето общество.
7. Вярвам, че ще бъдем по-толерантни, по-добри, по-щедри, по-усмихнати и по-радостни и че другият път ще отидем повече колеги (но не с двама) в старческия дом.
8. Вярвам, че хората ще станат по-активни, ще мислят малко повече за бъдещето си и околните, и ще спрат да си избират политици без образование, пожарникари, мутри, фашисти и всякакви други подобни боклуци.
9. Вярвам, че чалгата, мутрите, фолк-тупалките и чалга-бухалките, тъмните стъкла и кордоните от кубчета ще изчезнат веднъж завинаги от тази страна и аз спокойно ще ходя в Александър Невски, без да се притеснявам, че най-великият кмет Бати БоБо отново е блокирал улицата, за да излезе от сградата.
На последно, но всъщност най-важно по-значение, написах:
10. Вярвам, че българинът когато чуе думата гражданско общество, няма да я търси в речника и ще осъзнае, че всичко зависи от него и затова от днес ще стане ПО-ДОБЪР! Защото …. Каквито са ти мислите, такива са ти делата. Каквито са ти делата, такава ти е съдбата!
Амин!
Mr. Mahony®
Capital; 05.I.2007
Няма коментари:
Публикуване на коментар