Преди 10 години

Днес е 10 ноември а годината 2007. България е вече в Европейския Съюз, а гражданите и сигурно с усмивка си спомнят за същата тази дата, но с година 1997! Днес е един слънчев и хубав топъл ден. Точно преди 10 години, денят не беше слънчев, камо ли пък топъл, но определено беше добър. Тогава аз, заедно с приятели бяхме част от няколко хилядната "тълпа, лумпени", която за пореден път се събра пред Народното Събрание. Пеехме, викахме, скачахме, слушахме Дарик, блъскахме, чупихме, .... и се надявахме. Надявахме, че веднъж завинаги призракът на комунизма ще напусне тази страна, така както долните червените депутати бяха под специален кордон и със специални рейсове на спокойствие извозени. Малко преди това, същите тези боклуци пееха партизански песни, само че вътре, на топло в Парламента, и се правеха, че не разбират, до къде са довели България, точно така, както се държеше и невменяемият им премиер Жан Виденов. Същият този олигофрен, благодарение на който банките фалираха, средната работна заплата падна до 10 долара (аз работех в просперищата фармацевтична фирма и взимах 12, но баба ми взе 3 долара пенсия), мутрите беснееха по улиците, а ресорният министър танцуваше пиян с манекенки в бар. Същият този червен боклук, заедно с цялата клика около него, който доведе страната не само до политическа, но и до икономическа криза. При това не за първи път. И с наглостта си той все по-невменяемо се държеше, заявявайки "Чудя се, защо никой не ни подкрепя в тази държава?", докато страната потъваше в блатото и инфлацията стигна до над 600%. Това бяха романтиците. Тези хора бяха вътре - във властта и в парламента. А отвън бяхме ние, младите, интелигентните, искащите да пътуват на Запад и да имат достоен живот. Ние бяхме тези, които не се страхуваха от милиционерите, и младите войничета-новобранци пред нас, тези, които искаха и успяха да променят системата. Тези, които рискуваха и над 20 дни блокираха столицата, протестираха и правеха шествия, и вместо на лекции, бяха на барикадите. Без идея до къде ще стигне, но с надежда. Дали са ни платили? Така мислят тези, които си седяха вкъщи, в града или на село, гледайки телевизия, с надежда да има помяна, но ако нещо непредвидено се случи, други за операт пешкира. Да, не бяхме сами. С нас бяха и тези, които поеха отговорността и поведоха страната в най-трудният и момент. Те бяха прагматици. Тези, които за първи път използваха думи като отговорност, риск, промяна. Не, не говоря за Н.В. цар Симеон II, който тогава си седеше на топло в Мадрид и милееше за народа си. "Добрите новини идват бързо" казваше Мобиком. Пак на този ден 10 декември, но 1999г. в 12.55h. в Народното Събрание официално бе съобщено, че България, заедно с още 5 страни е безусловно поканена за пълноправно членство в ЕС. А на 02 декември 2000, падат и визите, вследствие на което пътуваме само с паспорт, а от скоро само и с лични карти. На същият този ден Иван Костов казва: "Няма безплатни успехи!". Той определено плати за тях. Още да Ви припомням? Кой какво спечели? Ами .... разходете се из София и из страната и ще прецените. Разгледайте последните икономически анализи за България и ще разберете. А ако и тогава не видите разликата, значи сте от онази, втората група, която описах по-горе.

Спомнете си думите на Армстронг, изречени на Луната. А сега се върнете 10 години назад. Нима си представяхте тогава, че само за 10 години е възможно такава голяма крачка в развитието на една страна? Не, със сигурност не сте си представяли. А сега си представете, че всички ние заедно, станем по-добри, по-отговорни и се съсредоточим в работата си. Гарантирам Ви, след 10 години, промяната ще е още по-осезателна. Говори се за "пропиляни надежди" и "изгубени възможностти". Моите мечти се изпълниха и България е променена. Ето това бе моята мечта. Както и това, че аз съм една свободна личност и най-вече щстлив човек. Ако някой е имал лични прекомарни надежди, той е хранил същите и към Царо и към БоБо и те никога няма да бъдат изпълнени.

Искрено се надявам, това, което България преживя тези 17 години (както и целият болшевишки период) никога повече да не се повтори и аз и моите наследници да живеят щастливо, без някой да ни взима изработеното, за да може определени кръгове да се облагодетелстват. Днес е е един хубав слънчев ден, за раходка, веселие, но и ... равносметка и размисъл. За това къде беше България и къде е сега!

Mr. Mahony®