Mr. Mahony®

Десети ноември? Какво десети?

2009-11-10T12:20:00.004+02:00

Ето настъпи и дългоочакваната годишнина. Ден, който както всичко друго по скоро разделя, отколкото да обединява нас българите. Ден, който за мнозина е черен и за малцина е щастлив. Това са малцината, които не обичат стени и обичат свободата. Тези, които не се страхуваха и излязоха по улици и площади. А имаше мнозина, които освен от Партията се страхуваха и от зимата, от студа и от мнението на околните. Те все още се страхуват. Дори от анкетите, в които гордо заявяват, колко са нещастни от „прехода”. Тези хора никога няма да бъдат щастливи, въпреки че на всеки 4 години ще избират поредния месия. Тези хора не желаят да си сменят чипа и съзнанието им е оградено от стени. Това са вечно мрънкащите „изстрадали от прехода”, които вместо да помогнат родината им да се изравни с развитите страни, те пращат децата си там, където мечтаха, но не псомяха да отидат. Но не на изток, а на Запад. Но нека ги оставим да си живеят в техните стени. Хора, които са на погрешния принцип „битието определя съзнанието”. Хора, които 20 години не могат да разберат защо „другите се оправиха”. Много е просто: защото те са възприели истината, че съзнанието определя битието. Още древните (доста по-мъдри от Ленин и Мао) са казали, че енергията следва мисълта. Т.е. първо е ума, после труда.

За падането да другаря Тодор Живков научих ранния следобед, на този ден, преди 20 години. Срещу нас беше редакцията на вестник Поглед и една позната от там ме осведоми. За разлика от много други не знаех какво точно следва от тук насетне, просто защото бях малък. Знаех обаче, че е нещо много хубаво и радостно. Усещах го. Причината е, че майка ми е „враг на народа” от 1984 (беглец-невъзвращенец), в къщи се е слушало „Радио Свободна Европа” отдавна, а баща ми вечно имаше проблеми с онези странните господа. Така че много добре знаех що за стока са. Та след като разбрах добрата новина се чудех с кой да я споделя и започнах да се мотам из квартала. След като се стъмни, някъде към 18.00 ч. отидох до Полския център (срещу италианското посолство) за да си купя едно списание за коли. След това видях, че пред Народното събрание имаше тълпа от хора и естествено се присъединих и аз. Просто защото знаех защо са там. Тогава дрънкахме с ключове и освиркахме Петър Младенов, когато излезе от сградата.

Защо се радвах преди 20 години? Защото знаех, че вече имам възможността да се радвам на ден като днешния. Аз и сега се радвам. Защото нищо не съм очаквал, както т. нар. „разочаровани”. Нямах розови надежди и огромни амбиции. Защото знаех, че ще дойде ден, когато ще има свобода и възможност за изпълнение на желанията. Вносни стоки имах и преди и те не ме блазнеха. Предпочитах и тук да ги има, отколкото да ходим с баща ми до митницата и с мъки да получавам, пратените до мен колети.
Спечелихме или загубихме? Въпрос на виждания, разбирания и вкус. Аз спечелих и то много. Спечелих, защото още тогава съборих стената в себе си. От тогава живея така, както тези, с които се сравнявам. Тези, към които искам да принадлежа.

Да, има и загубили. Може би тези, които преди са спечелили. Всеки сам в съзнанието си може да каже това. Най-често обаче именно тези, които си мислят, че са загубили – именно те не могат да определят и да дефинират какво са загубили. Защото те мислят и говорят наизустено и така, както Партията ги е учила. Това са робите, пролетариат, маса.

Защо не празнуваме? Кой да празнува? Този който е получил свободата, благодарение на другите? Този, който е искал и чакал свободата, но се възползвал от условията на строя и грижите на партията? Те няма да празнуват. Те чакат и гледат как другите ще празнуват. И ще продължават да се чудят защо именно те (другите) са се „оправили” а ние „нищо не постигнахме за този 20 годишен преход”. Този, който е бил по площадите, който е съборил стените в съзнанието и душата си (най-късно на тази дата преди 20 години), който обича и приема промяната – той ще празнува. И то не толкова по площадите, колкото в сърцето и съзнанието си.

Когато човек не извоюва, изстрада или заплати някак си нещо, което получава, той не му знае цената. А когато не знаеш на нещо цената – просто не му се радваш или както каза снощи Меркел, не я поливаш (за свободата) – тогава няма да го задържиш дълго. И така докато си го спечелиш това нещо. Тогава няма и повод за празнуване.

Така че … въпреки мъглявото време, днес е един страхотен ден. Страхотен вътре в нас.

P.S. Много ми хареса следния линк. Мога само да поздравя това момче.

http://joruel.blogspot.com/2009/11/blog-post.html

Имоти, имоти, имоти ...

2009-01-15T14:27:00.008+02:00

В българия през последните години една нова тема стана доста актуална. Бих казал дори прекалено актуална и близкото бъдеще ще го докаже. Ето, дори и аз реших да драсна нещо.

Това е темата за имотите. Знаете сентенцията „В България всички разбират от политика и от футбол”. Е ... аз бих добавил и от имоти. Надали има друга тема, която да е толкова дискутирана. Надали има толкова мнения (относно броя на мненията ние българите също сме известни) изказани из офисите (разбира се в работно време) и изписани по форумите (разбира се пак в работно време). И надали има толкова фирми, брокери и спекуланти, изкарващи „прехраната си” с тази тема. Българите станахме милионери, обръщайки имотите си в пари. Всеки мислено наследява, продава, купува, препродава, заменя, смята, пресмята, инвестира, мечтае ... О имот! Свещена дума. „Мурукът” (наричан още „”дъртия”) още не е погребан, но „благодарни” деца са се погрижили да му вземат това, за което той е мечтал, някои дори са се блъскали здраво за него, а трети са го получи още от дедите си. То не са сметки за голф игрища, СПА центрове, молове, огромно РЗП ... всеки не само ще извади данни и факти, но и ще докаже, че именно неговата земя, респ. актив е безценна. Не, тя не е безценна, но е мноооогооооо скъпа. Абе ... за един живот ще ми стигнат парите. Надали има в икономиката и по света друг актив, освен имотите в България, чиято цена да е само във възходяща посока. Няма инфлация, няма обезценка, няма търсене, няма предлагане. Нашите имоти са като социалистическа държава – движат се само и единствено нагоре.

Защо толкова много обичаме имотите? Психология, казват по-мъдрите. Българите държали на това да имат покрив над главата си. Как после ще го изплащат, поддържат и евентуално използват (да не говоря при дарение или завещание ... „Където има имот – няма род”, казва баща ми) ... това е друга тема. Важно е да го имам. А ако нямам пари за парно – значи правителството краде и затова е скъпо парното. А не че аз нямам пари. Въпреки това една голяма част от населението си има собствен имот. Но един не стига. Сега младите идват в София и ... онзи на село ... зарежи го него. Още един тук, в затворените модерни гета. Там е елитът. Там ще бъда и аз. Ще ям пръжки с мас, понеже имам кредит за колата, апартамента, мебелите, плазмата, ботушите на принцесата, мобифоните .... . Дали ще ми останат пари и за ... пръжки с мас? Е .. ако не ... мама и тате ще пратят от село. Те и да нямат, не им трябват пари. На младите им трябват.

Детайл от темата за имотите е и понятието лукс, което у нас е тотално сбъркано. За „нашенецо, дошъл от село” лукс е всичко това, което е зад, отвътре моята врата. А това отвън – Дон БоБо да се оправя. Оправдавам ги, милите. Знаейки от къде идват и в каква среда са били до преди някоя и друга година, не ме учудва, че за тях лукс е да имаш климатик (поради липсата на друга алтернатива), PVC дограма и вградени лампички по тавана (боядисан в розаво или светло синьо), въпреки липсата на канализация, път (по който да стигнеш до собствения си дом) и свестни съседи. Нали имам блиндирана врата? Какво ме интересуват другите. Климатикътът ми капел по тротоара и вчера една баба си счупила крака, поради заледяване. Какво ми пука, бе. Моето дете е от колата – право у нас. Разбира се и луксозната каляска, гарирана отпред забравих. Най-често джип и комби за жената. Черешката на тортата.

Ориентирайки се за конюнктурата на пазара по въпросната тема, някъде из форумите ми попадна това по-долу стихотворение. Като автор бе посочено „Колчо слепецът”, но който и да е ... мисля, че много правилно и хубаво го е казал.

Оставям ви със собствените си мисли, сметки и мечти по темата имоти и това хубаво стихотворение:

Аз съм българче щастливо - купих си апартамент!

Май стените са накриво, но нали си е за мен!

Кредита е първа стъпка - почваш с банката борба.

То си е голяма тръпка, ако жив си след това.

Чакаш смело кота било. с други думи - груб строеж.

И ти става много мило, сякаш с болка ти растеш.

После идва дограмата - пее твоето сърце.

Кондензира по стената, но си имаш PVC.

Ето майсторите сръчно ще шпакловат две стени.

Обясняват ти научно всички нови кривини.

После плочки, гипс-картони, майстор нов и нов късмет -

пренарежда без фасони уж прекрасния паркет.

Иде шкаф, след него втори - тук очукан, там сгрешен.

Но със майстор не се спори - той е майстор, ти кретен.

И накрая, без съмнение, си щастливец, ако ток,

след година закъснение, има в новия ти блок ...

Ех ти българче щастливо пак си стъпило накриво.

Туй че майстор те люлее в мрежата си и ти пее

- то е песен безобидна. Виж кво става, рожбо свидна,

щом банкерът те налази. Нека Господ да те пази

от горещия му дъх във къдриците ти черни! Помислите му са скверни

и туй дето ти убива, докат в скута му седиш,

не е на майстора теслата, ни е кирка, ни лопата.

То е друг вид инструмент - кредит за апартамент.

NEW OFFICE POLICY

2008-12-05T19:25:00.010+02:00

Dress Code:

1) You are advised to come to work dressed according to your salary.

2) If we see you wearing Prada shoes and carrying a Gucci bag, we will assume you are doing well financially and therefore do not need a raise.

3) If you dress poorly, you need to learn to manage your money better, so that you may buy nicer clothes, and therefore you do not need a raise.

4) If you dress just right, you are right where you need to be and therefore you do not need a raise.

Sick Days:

We will no longer accept a doctor's statement as proof of sickness. If you are able to go to the doctor, you are able to come to work.

Personal Days:

Each employee will receive 104 personal days a year. They are called Saturdays & Sundays.

Bereavement Leave:

This is no excuse for missing work. There is nothing you can do for dead friends, relatives or co-workers. Every effort should be made to have non-employees attend the funeral arrangements in your place. In rare cases where employee involvement is necessary, the funeral should be scheduled in the late afternoon. We will be glad to allow you to work through your lunch hour and subsequently leave one hour early.

Bathroom Breaks:

Entirely too much time is being spent in the toilet. There is now a strict three-minute time limit in the stalls. At the end of three minutes, an alarm will sound, the toilet paper roll will retract, the stall door will open, and a picture will be taken. After your second offense, your picture will be posted on the company bulletin board under the 'Chronic Offenders' category. Anyone caught smiling in the picture will be sectioned under the company's mental health policy.

Lunch Break: (Love this one)

* Skinny people get 30 minutes for lunch, as they need to eat more, so that they can look healthy.

* Normal size people get 15 minutes for lunch to get a balanced meal to maintain their average figure.

* Chubby people get 5 minutes for lunch, because that's all the time needed to drink a Slim-Fast.

Thank you for your loyalty to our company. We are here to provide a positive employment experience. Therefore, all questions, comments, concerns, complaints, frustrations, irritations, aggravations, insinuations, allegations, accusations, contemplation's, consternation and input should be directed elsewhere.

DUE TO BUDGET CUTS, THIS IS YOUR NEW CUBICLE

Гоце Сидиефчов и козлето Боц

2008-12-04T13:34:00.016+02:00

"Селянинът си е селянин .... вари, печи го, все мирише на цървул" гласи народната мъдрост.

В село Сирещник е може би нормално да излезеш на разходка и да стреляш по животинките. Най-вече по защитените.

И ето .... дойде поредната, не знам вече за кой път новина. Нашият президент – един от двамата любимци на всички българи, агент Гоце от село Сирещник (до преди дестина години ходил до тоалетна на двора си), най-глемият европеец – убил невинно козле. Козлето Боц. Козлето, което е вписано в Червената книга и е защитено. О Господи! Другарят Гоце може би е възкликнал (когато са му казали, че козлето Боц е в Червената книга, преди да го убие): „И то ли? Значи не само баба Тонка, Ботев, Стинг и Джон Ленън. Не само Маркс, Енгелс и брат им Сергей. Дори и то, невинното козле Боц? Браво, знаех си, че комунизмът ще победи, дори и в природата.”

Направо ... да си призная – не ми се пишеше. Просто това поредното грозно дело, извършено не от шефа на „Белла България”, а от президента на България! Същият, който пищи, как тези от ЕС много ни мразят и са „несправедливи” в оценките си към нас. Същият този, който се сърди, че брат ми (плащащ данъци в Германия) е възмутен от това, че спонсорите на този президент крадат парите му. На брат ми парите. Quo vadis Domine! Jesus би казал моят колега Гогата. Не е истина. Ловец ли е, рибар ли е, държавник ли е, природозащитник ли е? Агент ли е? Европеец ли е?

Когато преди седем години агент Гоце Сидиефчов от село Сирещник спечели срещу Петър Стоянов и мои познати злобно ликуваха „Да се маха този аристократ, вунящ на власт” и „Дойде народният човек” аз бях много отчаян и малко след това заминах за Германия. Още тогава им казвах, че този селянин ще си остане селянин и тежко и горко на България. Защото знехме, че това същество подкрепяше Милошевич. Знаехме, че е агент и лъжец. Времето го доказа. Не само лъжеше за политическата си ориентация, но и по-зле. Когато хората горяха той .... отново убише. Невинни души. Дядо ми лека му пръст казваше: „Вълкът козината си мени, но нравът – НЕ! Това са комунистите. Гоце е дори по-зле. За хора, като него има една дума в политиката: мъжка п ... . Хора, които нямат никога ясна позиция и днес са така, утре обратното”.

Дали това е моят президент? Определено не е. Аз и никой от фамилията ми никога не са гласували за него (и за комунистите). Но ... дали след всички тези изцепки все още има някой, който да каже: „Да, аз го харесвам. Да, той е добър „човек”. Да, той е добър държавник.” Разбира се, че ще има. И разбира се, че България винаги ще е на задния входа на Европа. И заради такива постъпки.

Е ... след като му изтече мандата агентът ще навлезе в политиката с нова партия сигурно. Направо с нов облик, ново лице. И тогава българите пак ще гласуват за него. Или .... Другият любимец на българите ще се коалира с него.

"Всеки народ заслужава управлението, което има". Така е. Той е отражение на хората в тази страна. Мъчно ми е, но е така. Боли ме.

Ето това е нашият президент - Селянин ноемр едно! Това не му е за първи път, няма и да му е за последно. Скоро ще седне (заедно със Зорка) до Ивана (пееща "Да се пребием или карай бясно на червено") и ще събира пари. Пари, с които да изплатят това козле. И от къде - от екрана на най-селската чалгарска телевизия - btv. Разбира се парите ще са за невинните дечица. Ставийски номер две просто.

Нека след новини като тази хората запитат:

Какво ви е мнението за поредната изцепка на агент президент на всички българи Гоце Сидиефчов от село Сирещник?

Как мислите ще гледат на това в другите страни (да се абстрахираме от "целенасочената негативна кампания срещу невинна България", която тече в момента) и как те гледат на постъпки от подобен тип?

Заради постъпки от подобен тип ли другите (небългари) имат (понякога) негативно отношение към нас и затова ... например ни отрязват пари, "които сме си заслужили"?

Ще подкрепите ли (отново) "човек", който за пореден път прави подобни неща?

Вие лично как бихте постъпили ако сте на негово място? Съответно преди и/или след убийството?

Има ли значение дали си шеф на "Белла България" или президент на България ако извършваш подобни неща?

Има ли морал такова същество, като Гоце Сидиефчов, да се появи скоро редом до полуголата Ивана (пееща "Да се пребием или карай бясно на червено") и да събират "милостиня" за бедните деца?

Наистина ли той е от една "модерна "проевропейска" лява" партия или "вълкът козината си мени, но нрава - не!" и комунистическата култура и възпитание дават своето отражение?

Има ли въобще всичко това някакво значение за Вас, за страната ни, за света или .... "мйен тува ни мъ ибйе!"

Ще се радвам ако се намесите и си поговорим на тема, различна от .... теми като: Чалга, криза, Мол, цици, коли, нови ботушки за 150 лв., ......

http://www.youtube.com/watch?v=Dv5Mlh9tFAQ

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=594266

Лили и класата

2008-11-13T11:43:00.001+02:00

Над 4500 посетители, 28 песни и три часа грандиозен концерт. Това е равносметката на вчерашния концерт на Лили Иванова, на който Примата доказа, че е най-добрата на българската музикална сцена.

Не изневерих на стила си и посетих за втора поредна година концерт на Лили Иванова. Този път беше по-различно. Нямаше щурчета, ветрове и детелини. Имаше съвсем нови песни, които бяха както винаги на ниво. Е имаше пък панаири. Музикантите и за пореден път доказаха, че са не само добри в свиренето, но и в композирането. Доказаха, че и в наши дни има нови професионалисти, които са следащите след имена като Русев, Пеев, Матев или Щерев.

За разлика от миналата година този път Лили беше по-спокойна. Може би днес ще се развихри повече. Настроението обаче беше до краен предел. Хората се наслаждаваха на таланта и енергията и и в очите им се виждаше не само възхищение, но и благодарност, за това с което ни е дарила и продължава да ни дарява. А то не е никак малко.

Който и каквото да говори обаче, най-добрият музикант в България си остава не Учиндолският син или пък Глория, Ивана или Малина. Просто има един човек, който е не класа над тях. А много повече от класа. И то не само като творец, а и като човек. И това е не кой да е а именно Лили Иванова. Защото надали скоро ще има певец в България, който да ни дари с такова творчество – не толкова като обем, а като качество. Защото важното е не толкова дали е първата българка, която ще пее в Олимпия. Имало е и други българи, пяли на подобни места. Важното е, какво ще остане един ден след като този някой го няма. В случая ще остане музиката. Но не каква да е музика, а музиката на Лили Иванова. Това е класата. Или както казва баба ми ... класата си е класа. Лили принадлежи към нея.

България - 100 години независимост!

2008-09-22T13:50:00.002+03:00

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ ФЕРДИНАНД ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА
ДЪРЖАВНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ

По волята на незабвeния цар-освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна.

Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.

Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й.

Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска.

Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят.

Фактически независимата ми държава се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи (вериги — бел. съст.), с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждане между България и Турция.

Аз и народът ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България — свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.

Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този ни акт ще намери одобрението на великите сили и съчувствието на целия просветен свят.

Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!

22 септемврий 1908 год.
Фердинанд I

Здравей живот!

2008-09-18T12:03:00.002+03:00

Отдавна не съм актуализирал своя блог, но ето сега има добър повод.

Днес съвсем рано сутринта в 03.35 часа се роди първото ни дете - г-н Георгиев младши.

Тежи цели три килограма и е петдесет сантиметра. Още не е записан, но името вече е избрано – Дамян.

Разбира се аз съм много щастлив, защото за мен най-ценното в живота, освен здравето са децата. Няма по-хубаво нещо от това. И разбира се по-благородно.

Това, което мога да пожелая на новородения Дамян, както и на нас е най-вече здраве. Другото го имаме и ще му го предадем. Освен това, което вече му е предадено, разбира се.

За повече информация: http://damiangeorgiev.blogspot.com/

R.I.P.

2008-08-04T12:47:00.004+03:00

Отиде си една от малкото останали велики личности.

Мир на праха му!

Сн.: DPA

Началото на края!

2008-06-05T13:50:00.012+03:00

E доживях да го чуя. Настъпва край на ерата на джиповете. Момент: не става дума за България.

General Motors залага все повече на малките автомобили, както и на тези, задвижвани с електроенергия. И има защо. Причината е не само в тежките за петрола времена, но и в това, че философията „колкото повече – толкова повече” не е вече на мода. Дори в САЩ.

Както казва дизайнерът Том Форд „в момента преминаваме през фазата на това всичко да е голямо и дебело: хората, гърдите, устните, очилата”. Явно тенденцията се променя, като за начало в автоиндустрията.

В Европа и близкия Изток го наричат „символ на американската инвазия в Ирак”. Във Великобритания дори всички джипове попадат под категорията „Chelsea Tractor". Е, те са друга класа общество, нормално. Разбира се, че става дума за HUMVEE или както лачено го наричат Hummer. Като видите един такъв по софийските улици се пазете, понеже вътре най-вероятно е гордостта на България Ставийски или някой, който в друг автомобил не би се побрал.

Американците най-сетне стигнаха до извода, че този динозавър е не само екологично недоносче, но и връх на кича, помпозността, дори на срамотата. Да сте видяли интелигентен човек, със стил да кара джип и в частност Кубче или или такова чудовище, като Hummer? В чужбина (по-специално Европа) колко такива джипове сте видяли из големите градове? Дори хора като Парис Хилтън минаха на автомобили от нов тип. Да не говорим за изискани хора като Джордж Клуни.

Hummer е явно първата жертва от този тип. Най-вероятно и европейски компании ще се осъзнаят и ще преразгледат скиците на новите си модели. Причината е не само разходът на гориво (при някой от „по-нормалните” модели е около 35.00 л. на 100км. градско), но и с избиването на мутрите от Източна Европа, потенциалните клиенти намалят. Е в краен случай ще стане както с българските Ферарите, когато се отправят към морето – ще си ползват автовоз.

У нас те все още са на мода. Дори може би тепърва прохожда модата на кича, помпозността и парадирането с вещи. Явно докато Чалгата и селско-мутренския манталитет за „огромно значи добро” е настанена в манталитета на голяма част от българите, дотогава и манията за величие ще се изразява чрез „моят е най-голям”. Е ... някой ден може и да се смени този манталитет, ама .. дано да доживея.

P.S.: Да му мисли великият Максим. Сега как ще кара пийнал, пардон под влияние на диета, в някое малка кола не ми е ясно. Или може да мине на колело. Ама в Германия и за това взимат книжка. ;-)

More info: http://www.spiegel.de/auto/aktuell/0,1518,557662,00.html

Жена в колата!

2008-05-28T15:16:00.021+03:00

Нямам самочувствие (за разлика от голяма част от българите), че попадам в категорията най-добър шофьор. И затова избягвам да карам кола. Разбира се това е малко пресилено, защото когато карам, то го правя съвестно. Тоест имам самочувствие, че (за разлика от болшинството българи) спазвам правилата. И в буквален и в преносен смисъл.

Принципно не съм привърженик на теорията, че жените не могат и (камо ли пък) не бива да карат коли. Възхищавам се обаче на жени, които не само карат автомобили, които не са за тях (не защото има такива, а защото просто нямат достатъчно опит за такъв тип автомобили), но и въпреки ежедневните си проблеми с това чудо на техниката, те упорито продължават да се борят.

Ето тук по-долу ще видите как една дама (всъщност после пред полицая застанаха три и самите те спориха коя е била зад волана) се пребори с конкурентите си в Бизнес парка.

Коментарите и анализите оставям на вас, както и предположения за това, как и какво точно се е случило.

Забелязва се как и другите „шофьори са паркирали”. По нашенски.

P.S: Благодаря на г-н Банов за снимките и видеото. Както и на Боян, комуто принадлежат правата ;-)

Елешница

2008-05-19T11:17:00.020+03:00

На около 35-40 км. от София има един не толкова известен манастир (всъщност от самия манастир не е останало кой знае какво), който си струва да се види.

Манастирът Свето Успение Богородично или както е по-известен Елешнишки манастир, се намира малко преди Елин Пелин и е на има няма един час път с кола. Пътят не е перфектен, но пък това е чарът на природата. Това, което си струва да се види е църквата, която освен че е доста стара е и много интересна. Ще ви посрещне охраната (той е и единственият обитател), който е изключително интелигентен и приятен човек. С най-голямо желание ще ви разкаже за историята, както и за околността. А има какво да се разкаже, понеже църквата е от 1499г.

На връщане (5 мин. с кола) можете да спрете на някой от полянките и да си направите пикник. Те са в подножието до една малка рекичка и са перфектно място за почивка и въобще откъсване от сивото ежедневие.

На отиване от магистралата за Варна отбивате за Яня и след село Елешница след моста вляво. Ако изпуснете отбивката за Яна, то вземете тази за Жерково и после вляво (има табела за Елин Пелин). След село Потоп пред моста вдясно.

Феноменът Garbarek

2008-05-16T11:15:00.003+03:00

Необятност, тишина, чистота, природа, хоризонт, традиции, индивидуалност .... всичко това и още обвързано с музика. Ето това се почувства вчера на концерта на един от феномените в наши дни, в областта на музиката.

Много са чували за Ян Гарбарек и може би толкова го слушат. И аз си го бях слушал, в къщи. Друго е на живо. Нещо грандиозно е. Силата на музиката те завладява дотолкова, че направо забравяш къде си. Седиш вцепенен на стола и се чудиш дали да гледаш този гений или да осмисляш това, което чуваш. Не ... мисля, че въобще не можеш да мислиш.

Заедно с Райнер Брюнингхаус (пиано), Юри Даниел (бас) и специалното участие на Ману Катче (ударни) Ян Гарбарек доказа вчера, че е виртуоз не само в изпълнението на саксофон, а въобще в музиката.

За Ману Катче .... просто без коментар. Такова изпълнение на барабани не бях виждал никога. Излеждаше като някакава стоножка от анимационен фил, която свири на барабани. Как не си оплете ръцете, за които се колебаеш дали са две или четири, направо не знам.

Благодарности за фирмата организатор и слава на Бога, че има хора в България, които да оценят феномена Гарбарек.

In Varietate Concordia

2008-05-09T11:22:00.003+03:00

Преди 58 години надали е имало някой, който не си спомня ужаса от Втората световна война. Надали е имало някой, който да би искал такова нещо да се повтори, въпреки че вече е започнала една друга война (но не в цяла Европа), студена, която дори е по-зловеща, но това е друга тема. Точно тогава една част от Европа, а именно западната, точно там, където хората много ясно са осъзнали последиците от току що свършилата война, се амбицират и запретват ръкави да изградят наново своя дом. Един нов, мирен, стабилен и проспериращ дом.

Имало е обаче един човек, който е имал идеи за нещо много повече от мир и стабилност. Един човек, гениален държавник, който е имал качеството не десетилетия, а векове напред да гледа. Един изключително прозорлив човек, който слага началото на нещо еретично, странно, но и възможно. Нещо, единствено и уникално по рода си, не само за онези времена, но и до наши дни. Този човек се решава да приложи на практика формулата „сумата от съставните части на едно цяло е не просто сбор, а тяхното произведение”. Това е човекът, който дава идеята на Шарл де Гол да протегне ръка към Германия, въпреки че два пъти е воювал с нея. Името му е Жан Моне.

На този ден през 1950г. Робер Шуман, министър на външните работи в правителството на Шарл де Гол прочита пред медиите т. нар. Декларация Шуман. Най-важното от нея е:

„Френското правителство предлага цялостното френско-германско производство на въглища и стомана да бъде поставено под властта на един общ Върховен орган в рамките на организация, отворена за участие и на други страни от Европа.”

От тук насетне всичко се развива по своя естествен път. За да се стигне до наши дни, когато в един съюз са обединени 27 държави, 23 официални езика и близо половин милиард жители.

За тези 58 години ние българите не видяхме полза от този съюз. Но определено загубихме от един друг съюз. Дали Европейският съюз ще продължава да се развива така успешно и дали този проект ще се окаже от историческа и икономическа гледна точка изгоден е все още неясно. Времето ще покаже. Но за разлика от други форми на обединение и управление, които сме преживяли и все още им жънем неуспехите, принципите, идеите и намеренията на този проект, са справедливи, морални и икономически обосновани и реални. И най-важното са в полза на личността. Но тогава, когато тази личност работи не само за своето благо, но и за това на обществото като цяло. А благото на отделната личност е в правопропорционална зависимост именно от ... общото благо.

One Europe, Nations United Eternally

2008-05-09T10:58:00.001+03:00

Mission accomplished

2008-03-20T13:06:00.026+02:00

На този ден преди пет години започна операция „Шок и ужас”.

Името не бе случайно. На всички бе ясно, че оттук насетне следва шок и ужас!

На този ден, но пет години по-късно терорист номер едно - George W. Bush говори половин час. Пред „своя” народ. Говори за много успехи и малко неуспехи.

Какво е споменал може да чуе и разбере всеки. Но надали много ще го направят. Но това, което не спомена, остава завинаги в сърцата на милиони.

Не спомена и дума за над 151 000 (сто петдесет и една хиляди) цивилни жертви.
Не спомена и дума за над пет милиона бежанци от Ирак.
Не спомена и дума за дотук платената сметка от около 600 милиарда долара и очакваната обща цена от около 4 билиона долара. Да билиона, по европейския стандарт.
Не спомена и дума за така и неоткритите оръжия за масово унищожаване.

За сметка на това, той отново повтори мантрата, че „Светът е по-добър и САЩ са по-сигурно място, защото ние действахме!”. И продължава: „Американските войници помогнаха на иракския народ отново да възвърнат своята нация и от руйните на Садам Хюсеиновата тирания една млада демокрация да изградят!” и също: „Това е една борба, която Америка може и трябва да води. И освен победа ние нищо друго не приемаме!”.

В едно е прав: че оттук насетне „тази война ще се изучава от военните историци”.

Пет години – празнуване, изтезания, невинни жертви и .... един обесен диктатор!

На 11.IX.2001 Osama Bin Laden уби 3 000 невинни. До днес Буш е убил над 4 000 американски войника и 150 000 невинни иракчани!

Мир на праха им!

И да припомня: България е съучастник на всичко това!

Снимките са на AP, AFP & Reuters

Ловеч и Троян

2008-03-18T13:42:00.018+02:00

Чудите какво ще правите събота и неделя? Искате (за поне два дни ) да дишате чист въздух, да походите и да обогатите общата си култура? Посетете Ловеч и Троянския манастир. Това са две наистина прекрасни кътчета, които е хубаво да посетите.

Направете си резервация за "Тинковата къща" където ще ви посрещнат изключително гостоприемно. На сутринта собствениците ще ви чакат (две къщи по-надолу) в своята механа - с домашна баница и кафе/чай. Ще ви правят компания и ни най-малко няма да ви досаждат, тъй като са невероятно интелигентни и талантливи. А най-хубавото е, че всичко са си направили сами и с много любов.

Освен паметника на Васил Левски и крепостта задължително да се разходите по алеята "Баш Бунар" и разбира се по моста на Кольо Фичето.

Преди да поемете пътя за мръсна София се отбийте до Троянския манастир. Освен скривалището на Левски ще видите и чудесна сбирка от антични български предмети.

Малко след манастира в с. Черни Осъм има страхотен природонаучен музей, за които за съжаление не ни остана време.

И един съвет: ако искате да спите пълноценно - изключете си климатика.

Без коментар!

2008-03-13T16:49:00.003+02:00

La Traviata

2008-02-29T16:12:00.001+02:00

La Musica

2008-02-29T16:01:00.004+02:00

Музиката е нещо много специално нещо ... поне за мен.

Не знам защо, но винаги съм се впечатлявал от музика и съм се възхищавал на качествената такава. Каквото и да означава това. От всички видове изкуство, именно музиката е тази, която ми въздейства най-силно.

Така е или защото съм закърмен с музиката, (малко след като майка ми е била на банкет, седейки близо до тонколона, ме е родила преждевременно) или защото през всичките години са ме възпитавали на респект към музиката, ходейки по разни опери и концерти. Или пък защото музиката е в кръвта на фамилията ми, тъй като още преди около 100 години прадядо ми е слушал Карузо, Шаляпин и гледал Сара Бернар наживо в Швейцария, както и Аида с живи коне във Виенската опера. Най-вероятно има от всичко по малко.

Тя, музиката е нещо лично, интимно, нещо от което всеки един усеща различни неща и то по различен начин. Най-малкото, с което музиката ми въздейства е успокоението. Но тя е нещо повече. Тя е чувства, възпитание дори. Не е случайна и връзката между интелект и музика. Музиката е едно от нещата, които трудно могат да се категоризират. Всеки казва, че слуша хубава и „всякаква” музика. Далеч съм обаче от идеята да характеризирам тази, която аз слушам.

Лично за мен музиката е над всички други изкуства и ги превъзхожда. Просто защото ме „удря” право сърцето, така както никой друг вид изкуство не може. Музиката е философия. Математика и логика дори. И не на последно място е език, който както всеки друг не всеки владее. Но всеки си мисли, че владее.

Ще дам обаче само три цитата и мисля, че това е достатъчно.

“Без музика и хармония човек не може да мисли. Щом не може да мисли правилно, не може да има никакви постижения. Музиката е необходима за съзнанието и душата на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта.”

"Музиката съдържа върховните закони на Сътворението. Тя е връзката между света на ангелите и света на хората. Както дишането е нужно за пречистването на кръвта, така и музиката е необходима за пречистване на чувствата. Има връзка между музикално чувство и интелигентност. На тази Земя върховният израз на интелигентността е музиката, защото музиката е кондензирана светлина, а светлината е израз на мисъл."

„Музиката не само ни носи настроение, тя не е просто за развлечение. Музиката отива много отвъд това – тя е идеология. Ние разбираме какъв е един човек според музиката, която слуша.”

Защо НЕ изпратих SMS за Могилино

2008-02-22T12:45:00.011+02:00

- защото bTV за пореден път доказа, че е най-селската телевизия, толерирайки Чалга-бухалки и Чалгата като цяло;

- защото хора, изкуствени и лачени, с дрехи и аксесоари по тях, на цена колкото десет такива домове реват пред камерите, но когато самите те влезнат в новините, то е заради новата си лъскава придобивка или поредния любовник, милионер;

- защото самите зрители, дори и да отделят някой лев, то е по-скоро с показна цел. Веднага след това си остават същите родители, възпитатели и убийци и не само НЕ помагат да се решават тези проблеми. Напротив – причиняват ги. Или най-малкото, защитава такива хора, което е същото.

- защото дори и хората да помагат, самата държава е заета с по-важни дела и НЕ желае да се справи с тези проблеми. Разбира се и не признава, че ги има;

- защото в България се решават не проблемите и корените им, а последствията.

Кратко и ясно!

Не че съм против прояви от този тип. Напротив, подкрепям ги. Но самите „инициатори” да агитират другите, а самите те да се спотайват е кощунство. Никъде не прочетох колко пари е отделила (освен за изкуствените части п отялото си) Чалга-бухалката Рени, разплакалия се Тити, който похарчи маса пари с ясното съзнание (и нежелание, щом подкрепи Мартин), че няма да стане кмет или предателя Свинаров, който преди щест години беше с „нов морал”. Никъде не прочетох водещите и участниците, които взимат и без това предостатъчно, колко са отделили. От личните си средства. Никъде не чух колко пари ще отдели bTV, след като рейтингът и се вдигна, съответно и цените на рекламите. Да, вярвам, че всички гореописани са дарили, но да го кажат с достойнство.

Но не това е най-трагичното. За мен най-трагичното е, че с тези пари нищо няма да се промени. Ще направят нови сгради, хубава дограма, големи плюшени мечоци и куп други лачени нещица. Децата ще бъдат посетени от „VIP” персони, които с пренебрежение ще слязат от огромните си джипове и най-вероятно дори огромните си очила няма да свалят. В същото време България продължава да крие за тези проблеми, да не позволява на развитите държави да ни помогнат – НЕ с пари, а с опит и да харчи пари за глупости. При тива не само наши пари, а и на същите тези европейци, на които не позволяваме да ни помогнат.

Няма да се промени най-важното: отношението към тези деца и другите като тях. Защото тази кампания ще отшуми и след шест месеца, когато на яве излезе следващият такъв проблем ..... отново и отново всичко ще се повтори. Защото хората не са възпитани да уважават другите, камо ли такива в неравностойно положение. Защото за българите, това са „други, чужди” деца. Защото манталитетът на хората в тази страна е „На мен няма да ми се случи. Е ... ако ми се случи, за това има такива домове”. Защото липсва нещо, което с не се заменя с пари. То се гради с времето и с поколенията. Но с качествените поколения. Това е любовта и толерантността.

Ето защо аз предпочитам да даря парите директно по сметка. Правил съм го и преди, така и ще го правя занапред. Защото, ако Гоце Сидиефчов от село Сирещник (в качеството си на президент) с поведението и присъствието си толерира Чалгата (вече задължителен спътник на кампаниите му), то аз НЕ желая да участвам макар и косвено в такива селски представления. Защото точно това чалгачийско и селско поведение води до тези проблеми, които „отговорните” хора си мислят, че решават. До проблеми, които ние сега не виждаме, но един ден ще ни задушават. Или ги виждаме, но по-скоро се правим, че не ги виждаме. Защото така е по-удобно.

P.S. И всичко това на фона на новината, че ... домът ще бъде закрит!

Кредитни пейзажи

2008-02-14T16:10:00.005+02:00

В хода на кредитната истерия се срещат и такива ентусиасти:

In Memoriam – 01.II.1945

2008-02-01T11:08:00.000+02:00

„Смъртта на един човек е трагедия. Смъртта на милиони е статистика”

Сталин

"Никога в живота си не съм спала толкова добре, както в утрото на екзекуцията, след като заглъхна и последният изстрел ... "

Цола Драгойчева

“По моему оправдать никого не следует! Для министров первмх двух кабинетов и для тех из третьего кабинета, которме непосредственно отвечают за палаческие действия против народа, за ограбление страни - висшая мера наказания!”

Георги Димитров

На 01 февруари 1945 „в името на народа” „Народният съд” постановява 2730 смъртни присъди. Цветът на България е заличен.

За сравнение:

Нюрнбергският процес се води срещу 24 (двадесет и четири) обвиняеми и постановява 14 (четиринадесет) смъртни присъди!

„Народният съд” убива 2730 (две хиляди седемстотин и тридесет) души.

Това е цветът на нацията ни. Интелектуалци, професори, политици, писатели, журналисти. Хората, които са изправили България на крака след всичките войни и катаклизми.

Убити са: 3 регенти, 22 министри, 67 депутати, 8 царски съветници, 47 генерали и полковници. Княз Кирил Преславски, Богдан Филов, Иван Багрянов, ген. Никола Михов и др.

С доживотен затвор са: 4 бивши министри, 22 депутати, 2 царски съветници, професори и много други. Голяма част са пребите още същата нощ ... до смърт.

Общо жертвите са над 30 000. Само за добре дошли на комунистите. За лагери и затвори няма да говорим.

Поклон пред светлата им памет!

За тези, които им е мила България знаят за какво става дума. За другите, това е минало, скалъпено и недоказано. Слава на братска Русия, която е дирижирала всяка подробност. Слава на българите, които и до ден днешен подкрепят комунистите или се правят, че това не ги интересува.

Всеки има свое виждане. Аз обаче мисля, че не всеки има. Защото има неща, за които не може да има различни виждания. Едно от тях е човешкият живот.

More info: http://www.de-zorata.de/blog/?p=53

Сигналите ... тъжните сигнали

2008-02-01T10:11:00.000+02:00

Скоро не съм се мяркал из моя блог (като функция писане де) тъй като съм в сесия, но тази седмица се случиха доста събития, които са доста коментирани и затова реших и аз да разведря ученето ... и работата.

Не обичам като другите да коментирам разни събития точно когато са във вихъра си, а предпочитам да се включа, когато улегнат и голяма част от хората (най-често същите тези, които мрънкат против тях) ги позабравят.

Трудна, дори тъжна седмица бе тази за България. Е още не е свършила, но никога не е късно.

Тъжна седмица не толкова, заради проблемите, които имаме в изобилие, като Кремиковци, нестихващите скандали като този във фонда за пътищата и най-вече новината от Fitch. Тъжна е, защото сигналите, които страната излъчва са песимистични. Сигнали, подобни на един такъв, но този ден, през 1945г.

Българското правосъдие имаше шанса да покаже, че има воля да се нареди наравно с това на другите страни. Не че скоро щеше да стане, но поне да покаже, че иска. Имаше повод, причина да се даде ясен сигнал, че в тази държава има юристи (предимно в съдебната ни система), които са научили нещо, докато са били студенти. Естествено този шанс беше пропилян и лицето от кампанията „Не карам пил” (или както там се казва, че та са вече много) получи две години и половина условно, за това, че уби едно младо момче а а едно момиче е вече шести месец в кома. Парис Хилтън получи по-тежка присъда, за това че и е невалидна книжката и е карала с по-малко алкохол от този нашия убиец.

Негативен сигнал е и предприетата кампания „Искам светлина”, подета точно от най-големите (бивши) евроскептици. Аргументи от сорта на “на Балканите има страни където по 8-9 часа на ден няма ток” са повече от смешни.

Другият негативен сигнал е това, че Fitch понижи рейтинга на България. Същият този рейтинг, който не бе понижаван от времето на Виденов. Рейтинг, който от времето на Костов бе все положителен и даваше добри сигнали за страната ни. Същият този Костов, който съсипа България и въведе понятието корупция. И другото „синя диктатура”.

Е .... успокояваме се с това, че „и на други им е понижен рейтингът”. Дали ще е за дълго обаче?

Та думата ми беше за сигналите. Сигналите, които излъчваме. Как да ни вземат насериозно и да ни имат доверие в Европа, след като днес кажем едно, утре друго. След като Темида е с прозрачна превръзка. След като парите на европейските данъкоплатци потъват в джобовете на Батко? Ами ... няма да ни имат доверие. Да, на документи сме наравно с другите, но дискриминация ще има и то заслужена.

Чалга Vs. Поп-фолк

2008-01-14T14:07:00.000+02:00

Блондинки

2008-01-09T16:03:00.000+02:00

Писмо на майка-блондинка към дъщеря й - блондинка.

Здравей, скъпа дъще! Ако получиш това писмо, значи е пристигнало при теб. Ако не го получиш, обади ми се и ще ти го напиша пак. Пиша ти бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо.

Времето тук е хубаво. Миналата седмица валя само два пъти: веднъж в началото на седмицата валя три дни и към края на седмицата валя още четири дни. Между другото за онова палтенце, което искаше, чичо ти Васко каза, че ще дойде много тежко за колет с тия големи масивни копчета, та за това ги отрязах. Заший си ги обратно, сложила съм ги в десния джоб на палтенцето.

Баща ти си намери нова работа. Сега под него са 500 човека! Коси тревата на гробищата. Сестра ти Сийка наскоро се омъжи и чака дете. Още не знаем какъв пол ще е бебето, така че засега не мога да ти кажа, чичо или леля ще ставаш. Ако е момиче, сестра ти иска да го кръсти на мен. Малко странно решение, да си кръсти дъщерята Мама.

С брат ти Тони наскоро се случи интересна случка: затвори си колата, а ключовете останаха вътре. Наложи му се да се върне пеша до вкъщи (10 километра!), за да вземе резервните ключове и да ни пусне да излезем от колата.

Ако случайно срещнеш леля си Юлия, предай й поздрави от мен. Ако нея срещнеш, нищо не й казвай.

Весела Коледа

2007-12-21T12:08:00.001+02:00

С най-искрени пожелания за весело и топло прекарване на най-светлия празник Рождество Христово, както и бурно посрещане на новата 2008!

Happy Xmas

2007-12-21T11:57:00.001+02:00

So this is Christmas
And what have you done
Another year over
And a new one just begun
Ans so this is Christmas
I hope you have fun
The near and the dear one
The old and the young

A very merry Christmas
And a happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

And so this is Christmas
For weak and for strong
For rich and the poor ones
The world is so wrong
And so happy Christmas
For black and for white
For yellow and red ones
Let's stop all the fight

A very merry Christmas
And a happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

And so this is Christmas
And what have we done
Another year over
And a new one just begun

And so this is Christmas
I hope you have fun
The near and the dear one
The old and the young
A very merry Christmas
And a happy New Year
Let's hope it's a good one
Without any fear

War is over over
If you want it
War is over
Now ...

UNICEF – Photo of the Year!

2007-12-19T15:25:00.000+02:00

Ето снимките на 2007 според UNICEF:

Първа награда: Тя е само на 11, а той на 40. Родителите и имали нужда от пари и .... я продали. Вече са мъж и жена. Той обещава, че ще я прати на училище. Гаранция за това обаче няма. (Снимка на Stephanie Sinclair)

Втора награда: Според UNICEF в Бангладеш работят над 3.5 милиона деца на възраст между 5 и 14 години. Заплащането им е 1/3 от тази на възрастен. А именно под 1 долар. На ден! (Снимка на Akash)

Трета награда: Анналин, 9, подскача щастливо на един фотьойл на едно сметище, близо до Манила. Като повечето свои връстнички и тя е недохранена и малка (за възрастта си). Повечето от децата не могат нито да пишат, нито да четат. Да получат образование е малко вероятно. (Снимка на Hartmut Schwarzbach)

Почетни награди:

Официално войната е отминала. Какво обаче се е променило за децата от Чеченската република – в бежанските лагери в Ингушетия и по селата. Почти нищо. Докато там вилнее студ и глад някой от улиците на Грозни блестят от кич. (Снимка на Musa Sadulayev)

Ноември 2004 Синди разбира, че най-малкият и син Дерек, 10, е болен от рак. До смъртта му през май 2006 тя го следва по най-трудния му път. С неизмерима любов, кураж и неизчерпаемата сила, присъща на една майка. (Снимка на Renée C. Bayer)

Вече пета минута тези малчугани висят на лоста. Това е част от техните упражнения в часовете по физическо в Шанхай. За Олимпиада 2012 няма да са готови, но за някой друга може и да са. (Снимка на Nir Elias)

Посетете страницата на UNESCO, разгледайте снимките, прочетете историите им и нека не забравяме, че не сме сами. Но не само на лозунги.

За Децата ... нашите деца

2007-12-14T09:55:00.000+02:00

А една жена с детенце на ръце продума:

- Кажи ни нещо за Децата.

А той и рече:

- Вашите чада не са ваши чада. Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот. Идват чрез вас, но не са из вас. И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели. Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените му Стрели да отлетят надалеч. Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, Тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

Khalil Gibran

The Prophet
New York 1923

"Въздайте Му според делата Му"

2007-12-10T16:15:00.000+02:00

Винаги съм бил на мнение, че личният пример е от особено значение, когато човек има претенции да бъде лидер. Този пример може да не е гаранция, че ще успееш да привлечеш другите за твоята кауза, че те ще ти се доверят, но е определено предпоставка за това.

Как да повярвам на един човек, че ще се бори срещу задръстванията например, когато самият Той се вози в кола, използва още една за охрана (натъпкана с 4-5 горили) и за капак се възползва от системата „Мизия” (според някой статистики най-много, от всички имащи това право). Естествено тези Негови коли (плюс една рекламна) са паркирани ... на тротоара.

Как да повярвам, че Някой не е мутра, след като изглежда и се държи като такъв и дори е бил съдружник с най-големите мафиоти, които и до ден днешен паркират „съвсем случайно” .... пред общината.

Как да повярвам на Някого, че е антикомунист, след като самият той е бил лична охрана на един от най-големите червени убийци от съвременната история на България?

Как да повярвам на Някого, че ще допринесе нещо благо и положително за страната, след като за 4 години власт (на определена позиция) резултатите от Неговата работа бяха предимно кръв и ... повече разходи за ... Неговото ведомство.

Примерите нямат и не могат да имат край. Ето защо поведението, личният пример и въобще излъчването, което се дава на тези, на които разчиташ е от първостепенно значение. Поне според мен. Защото аз така съм възпитан. Ако искам другите да ми повярват, то трябва първо аз да приложа това, за което се боря.

Ето една снимка, на която много ясно си личи кой как и колко работи. Професионалистът (представител на строителна фирма) се забелязва веднага. Двамата банкери използват по-непрофесионално инструментите, но пък се усмихват. Това е и тяхната задача, да привличат. А има и четвърти, който дори не си е направил труда да хване кирката подобава. Поне за пред камерите де. Сигурно си пипа телефона в джоба, който най-вероятно вибрира. Обзалагам се, че Колю Гюбека го търси ... за да Го покани в студиото.

Такива бяха и резултатите от дейността Му в системата на министерството, такива бяха и като „временен” в общината ... такива ще са и за вбъдеще. Затова моят съвет към тези, които си Го избраха е: след две години не ходете за гъби, а ПАК си Го изберете. Може и да ви оправи. Така беше и с Негово величество царят на всички българи Симеон Сакскобургготски. Май ви оправи. При това за 800 дни. Но това е друга тема.

Автор на снимката е Надежда Чипева от в-к Капитал, а събитието е „Първа копка по откриване на касов център на БНБ”.

Има ли дядо Коледа?

2007-12-07T11:58:00.000+02:00

Наближава Рождество Христово. Този свят празник, който очакваме с нетърпение цяла година, не толкова заради подаръците, а по-скоро заради топлината и светлината, които по това време витаят. А те витаят, защото тогава се е родил Христос. Тогава се събираме с най-близките си, тези които са ни дари с живот и са ни отгледали.

За повечето хора това е по-скоро Коледа, и по-малко Рождество Христово, но по-важното е вярата. Вярата в доброто. Или най-малкото в дядо Коледа.

Как в различните страни се посреща този празник можете да научите тук а за почитателите на дядо Коледа са тези страници:

http://www.santaclaus.fi/ http://www.santaclauslive.com/ http://santaclausbg.hit.bg/

Надявам се, че вече сте изпратили своите поръчки, но ако все още не сте имате последен шанс да сторите това, тук на оригиналния му адрес:

Joulupukin Kammari

Joulumaantie 1

196930 NAPAPIIRI

Поръчката може да се изпрати и по Интернет тук.

А ако все още има някой, който се съмнява в съществуването на дядо Коледа, то за него е следното писмо:

През декември 1897 година в редакцията на в. "Ню Йорк пост" се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа.

Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора.
Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена.
В. "Ню Йорк пост" го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 г., когато спира да излиза.

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О'Ханлън*:

"Драги редакторе! Някои от моите малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува.Моля ви, кажете ми истината! Има ли дядо Коледа? Вирджиния О Ханлън.

... И отговорът на Франсис П. Чърч:

"Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст.
Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове.
Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък.
В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа. Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, преданността.
А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота.
Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии.
Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание.
Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното.
Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.
Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа.
Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това?
Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.
Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят.
Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната?
Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват.
Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими.
Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят.
Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея.
Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.
Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги.
След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 000 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце.

Честита Коледа и весела Нова година!

* Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 г. започва работа като учителка в Ню Йорк.
Пенсионира се след 47 години работа в образователната система.
През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в "Ню Йорк сън".

Към всеки свой отговор Вирджиния О'Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.

Чие сърце е по-хубаво?

2007-12-05T14:37:00.000+02:00

Често се питам, разсъждавам си на ум и дискутираме с близки, какво представлява красотата. Какво е да си добър, съвестен, себеотдаен, скромен, честен и т.н. Всички твърдят, че притежават тези (и доста други) положителни черти. Добродетели, както ги наричат. Дали е така, няма да се впускаме в подробности, понеже както знаем и Хитлер е бил християнин. Ето защо аз вярвам, че наистина всеки притежава тези (и доста други) качества.

Мисълта ми обаче е друга. Трудно е да се определи къде е границата между въпросните човешки черти и от къде насетне тези добродетели не определят съзнанието (и битието) на човек. В каква степен трябва да използва тези си качества човек, за да бъде квалифициран като добър, честен, съвестен и т.н.

Всичко това е пряко свързано с големия въпрос, кое е по-ценно: материалното или духовното? Това, което има цена, или това, което няма такава? Това, което блести, може да се види и пипне, и с което повечето се хвалят, или това, което е вътре, скрито в нас, което ние излъчваме. Това, което можеш да имаш (ако искаш), да купиш и продадеш или това, което без да осъзнаваш е в теб, в кръвта ти. Едното е преходно и не се предава, а другото е вечно и може да се предаде на другите. Едното примамва, заслепява и пристрастява, но в един момент изчезва, остава незабелязано и се забравя, а другото го носиш със себе си, като карма, не се забелязва, но предавайки се, то остава редом до името ти и не се забравя.

Днес една колежка ми прати тази притча, по-долу, която струва ми се описва всичко това по един великолепен начин.

Един ден един млад мъж, застанал в центъра на града, обявявайки на всеослушание, че има най-красивото сърце в околността. Насъбрали се много хора и започнали да се любуват на сърцето му. То наистина било от безукорна хубост. Нямало петна по него, никакви неравности, нищо. И хората се съгласили с него, това било най-красивото сърце, което били виждали.

От някъде се появил един старец и рекъл: "Твоето сърце не притежава хубостта на моето." Насъбралото се множество и младият мъж погледнали сърцето на стареца. То биело силно, но цялото било в белези, на места липсвали части, които били заменени от други, та приличали на кръпки с разръфани краища. На други места парчетата липсвали изцяло и се образували дълбоки бразди. Хората гледали смаяни стареца, как било възможно да твърди, че неговото сърце било по-хубаво.

Младият мъж, като видял в какво състояние е сърцето на стареца се разсмял и рекъл: "Ти май се шегуваш! Да сравняваш сърцето си с моето, моето е перфектно, а твоето е кръпка до кръпка, бразда до бразда?!

"Да", отговорил старецът, "Твоето сърце изглежда прекрасно, но аз и за миг не бих го разменил за моето. Всеки белег върху сърцето ми е знак за един човек, на когото съм отдал любовта си. Аз откъсвам по едно парче от сърцето си и го подарявам, понякога и на мен ми подаряват късче сърце, което приляга на мястото, от което съм откъснал от моето. Ама нали късчетата не са точно премерени, затова и ръбовете понякога. Но аз много ценя тези ръбове, те са ми много скъпи, защото ми напомнят за любовта, която делим с този човек. Понякога съм дарявал от моето сърце без другият да ми е давал от своето. От това са празните бразди, които са останали. Да даряваш любов означава и да рискуваш. И въпреки, че тези бразди са болезнени, те са останали отворени, за да ми напомнят за любовта, която изпитвам към тези хора. И аз се надявам един ден те да се върнат и да изпълнят празните места.

Сега разбираш ли, коя е истинската красота?"

P.S.: Илияна благодаря ти. Ти запълни моето сърце с една голяма кръпка.

Как се обира банка?

2007-11-28T17:03:00.001+02:00

Christmas is comming!

2007-11-27T17:40:00.001+02:00

A Vision of Students Today

2007-11-26T14:35:00.001+02:00

Кой, кога и как съсипа България?

2007-11-19T10:20:00.000+02:00

Това, че комунистите съсипаха България е ясно вече дори и на тези, набор ’90. Това, че същите тези комунисти превърнаха България от шеста в Европа и първа на Балканите в предпоследна в Европа и последна на Балканите е също ясно на всички. Това, че само в есенните дни на 1944 са били избити над 30 000 души, цвета на нацията, без съд и присъда, също го знаем, но за мнозина тези 30 000 са вече забравени и прежалени. За лагери, изселване или конфискация няма да говорим. Ясно е и това, че хората продължават да вярват на тези хора, комунистите, на техните наследници и на коалиционните им партньори. „Когато фактите говорят и боговете мълчат”, но сърцата НЕ. Да убедиш един човек с факти е доста трудно. Но да убедиш един комунист с факти – това е невъзможно. Защото човек не усети ли със сърцето си нещо, трябва да е на много високо интелектуално ниво, за да може с разум да го навакса.

Последните две седмици вестник Дневник публикува съдебни архиви, доказващи фалита на комунизма и въобще неговата обреченост. От икономическа гледна точка при това. Архиви, които са засекретили всичко това, което сме преживeли и дори сега носим на гърба си. Архиви показващи, че дори редовите, истинските комунисти са били лъгани. Архиви доказващи КОЙ съсипа България и защо се опитаха да продадат страната на СССР, като 16-та република.

Поредицата започва със стратегическия златен резерв на страната ни, който е събиран преди 9 септември 1944г. и не е бил пипан дори и в най-тежките моменти за страната, по време на двете национални катастрофи, с изключение на веднъж през 1919г. Става дума за около 24 тона злато. От съображения за „сигурност” то е изнесено в ... СССР през февруари 1959г. Така и не се връша, защото само 10 месеца по-късно Тодор Живков моли Брежнев да го изкупи, като опрощаване на нашите дългове. Така България се спасява на два пъти от фалит (1960г. и 1978г.). Но само на два пъти. Стига се до това, че през юли 1963г. Живков залага България и предлага тя да стане част от СССР. При третия фалит 1989 никой не ни спасява. За щастие.

Във втората част се разглежда т.нар. мит „Е да, ама при Тато беше евтино!”, като се вижда, че цените са изкуствено поддържани най-вече чрез дотации. Всичко това води до скрит фалит на предприятията, задържан до 1989г. Износът, който е помагал на държата отдавна е драстично намалял а за много продукти и изчезнал, а вносът, дори от братски СССР е вече на почти пазарни цени. Всичко това дава своето отражение върху развитието на страната, но се усеща едва след промяната.

Третата част е за т. нар. „социалистическа гордост” – промишлеността. С документи е представена мегаломанската идея на Огнян Дойнов за индустрия от заводи, които са не само нерентабилни, дори напротив, дърпащи икономиката надолу. Индустрия, в която са наляти над 2 млрд. лева (само за тежкото машиностроене), отделно от ежегодно отпусканите дотации. Проекти, срещу които са се изказвали не само БНБ, но дори и министри от онова време. Проекти, повече от които замират, началото на ’90-те, не защото „Филип Димитров ги съсипа”, а защото още в генезиса си са били обречени да загинат по естествен път.

В четвъртата част става дума за поредната скъпоплатена илюзия на комунистите, а именно електрониката. Фиксидеята се заражда в главата на другаря Тодор Живков след посещението му в Япония. Целта е отново да бъдем лидери И в тази област за соцрегиона. Сметките се оказват неправилни, тъй като се построяват заводи и мощности, за които няма не само нужните ресурси, но и пазари. Не след дълго се установява, че качеството е под критичното си ниво, но в името на плановете за петилетки напред продължават да се наливат народни пари. Резултатът в крайна сметка – „Отчети има, стока няма”.

Петата част е отделена на прослувутия ни ВПК (за по-младите: Военно Промишлен Комплекс). Средата на 70-те години на миналия век България получава безплатно технически и лицензионни материали за над 250 изделия от военната промишленост. Това, както и петролната криза през 1973г. дава кураж на страната ни, че именно военната промишленост ще спаси още тогава фалиралия строй. Проблемите обаче настъпват, когато страните вносителки на тези изделия (предимно от Третия свят) започват да плащат не в брой, както е била практиката, а да искат кредитиране. За периода 1976г.-1989г. оръжейният износ (по данни на БВТБ) е бил за 5,282 млрд. долара, като платени в брой са едва 58.3%. Останалите са кредит, в по-голямата си част държавен. Задълженията към България (към 31 януари 1990г.) са 1,546 млрд. долара и още 16.2 млн. лева.

В шестата част става дума за външния дълг, който от 3 млрд. в.л. през 1984г. (1 валутен лев е 1.15 лв.) нараства до 8,6214 млрд. в.л. или 10, 6569 млрд. долара в края на 1989г. (1 в.л. е вече 2.9 лв.). За какво са отивали тези дългове, мисля че е излишно да се пише. По-важното е, че още през 1987г. Тодор Живков е бил уведомен за лавинообразното нарастване на външния дълг, на което той отговаря: „Аз винаги казвам, че рибата се вмирисва откъм главата, значи имам себе си предвид. Аз не го приемам, обаче вие, няколко души, трябва да носите отговорност, че с два милиарда ме натопихте. Кои бяха тогава в Министерски съвет? Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Стоян Марков и още няколко по икономиката.” В интерес на истината Брежнев предупреждава Живков още през далечната 1978г., че нарастването на външния ни дълг ще доведе не само до финансови, но и политически проблеми. В последвалите няколко финансови фалити сме подкрепени от СССР, но в последните години от т.нар. „зрял социализъм”, дори и той ни обръща гръб. Така се стига до състояние, че България е единствената фалирала страна от източния блок. Да припомним: от шеста в Европа и първа на Балканите! Това го разбира целия свят на 26 март 1990г., когато Андрей Луканов едностранно прекратява плащанията по външния дълг. Само седмица по-късно, на 04 април 1990г. тези същите, които съсипаха страната се прекръстиха и дори управляват и до днес.

Седмата част е за валутния резерв на страната и по-скоро неговото стопяване. Идеите за такъв резерв датират от края на 50-те години на миналия век, но на практика съществуването му започва началото на 70-те. Целта му, според Тодор живков е: „Искахме да представим реално пред света успехите на нашата икономика. През изминалите години бяхме увеличили националния доход, селското стопанство хранеше две Българии. Успешно развивахме машиностроенето и електрониката. Виждаше се, че България върви успешно напред” (според мемоарите му), както и „Имахме сериозни затруднения за България при плащанията в чужда валута. За да преодолеем тези затруднения, се наложи по уговорка между мен и Кирил Зарев – тогава председател на БНБ, да извършим една операция, като се изнесоха български авоари на стойност 250 млн. долара в швейцарски и в някои северноамерикански банки” (под клетва пред прокурор). Така размерът на резерва към 31 декември 1988г. е 1, 4619 млрд. долара, а към 31 март 1990 е 138.3 млн. Тоест за 15 месеца се изпаряват 1,3236 млрд. долара или 88 милиона 240 хиляди на месец. А за работен ден прави около 4 млн. долара. Още веднъж – всеки изминат работен час изчезват 500 000 долара. Без коментар.

Последната част от разследването е отделена на въпрос, който не само, че не е вълнувал широките маси (както преди, така и след падането на БКП от власт), но и остава скрит от много от тогавашните червени функционери. Това е вътрешният дълг на България. Става ясно как банките (БНБ и БВТБ) и по-специално ДСК (спестяванията на народа) са кредитирали бюджета и фонд „Държавно кредитиране” с около 25 млрд. лв. Пари, които в по-голямата си част са отишли за поддържане на непечаливши производства, както и „други разходи”. Така, след като Тодор Живков се оттегля на спокойствие на ул. „Секвоя”, България е с дългове, които ще дадът отражение вурху развитието на страната за следващите 17 години. А дори и за повече.

Мисля, че няма нужда от каквото и да е заключение, тъй като резултатите от този пагубен за страната ни (и света) строй са налице и до днес. Тези 45 (дори повече) години съсипаха България и това е ясно на всички. За да ги наваксаме, ще са нужни поне още 45. Това е при положение, че сме на правилния път, защото ако не сме, може и да са няколко по 45. И накрая два цитата на Негово Превъзходителство другаря Тодор Живков, бащата на народите. Един от всичките, че те са няколко. Думи от 1985г. до Горбачов, и от 1990г. пред прокуратурата:

„Ние изоставаме в областта на обществената производителност на труда, в областта на научно техническия прогрес и по-специално в създаването и внедряването на нови технологии. От година на година падат темповете на развитие на всички социалистически страни. Как става така, че десетилетия наред капиталистическият строй, който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия, ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него?”

„Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически. От 1985г. моделът на развитие, който бяхме избрали, започна да се руши. Ясно беше, че той крие в себе си предпоставките за своето ликвидиране.”

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=393669

Страната на неограничените възможности

2007-11-16T10:04:00.000+02:00

Америка е несъмнено велика страна. Но и с това си величие е донесла много проблеми. Така както е тръгнало явно и за напред ще ни доставят доста главоболия. Има моменти обаче, в които определени действия на тази страна преминават всякаква граница. Такъв един момент е управлението на Джордж Буш-младши. Способен е с действията си да изправи на крака целия свят а с умозаключенията си да предизвика подигравки. Самият Кърт Вонегът, лека му пръст беше казал за него: "Джордж Буш е такъв тъпанар, че навярно си мисли, че Питър Пан е умивалник в публичен дом."

Ето тук например американци публикуват своите извинения, за това, че .... Буш е президент. Все пак е някаква утеха. Явно и в това американците са една крачка пред нас.

Ето и няколко от бисерите на Джордж Буш-младши:

„Хората и рибите могат да съжителстват миролюбиво”

„Все повече и повече нашият внос идва отвън”

„Третият приоритет е да се даде на първо място приоритет на образованието”

More info: http://www.sorryaboutourpresident.com/

„Люлякови клонки”

2007-11-15T10:17:00.001+02:00

Какво по-хубаво от това да споделиш страхотно преживяване със страхотни приятели? Снощи ми се случи това, след като ме поканиха на филм от Киномания 2007. Гледахме „Люлякова клонка” („Lilacs”) – руско-испански филм на режисьора Павел Лунгин за живота на великия руски композитор, пианист и диригент Сергей Рахманинов (1873-1943). Филм, който както повечето руски шедьоври те държи закован за стола и със смесени чувства следиш събитието. Представен е животът на Рахманинов със своите плюсове и минуси. Да слушаш Рахманинов е великолепно преживяване. Да гледаш биографичен филм с музиката му е просто .... нещо, което не е за изпускане.

Чуйте Прелюдия в Г-минор и ще разберете за какво става дума.

„Аз съм .... Лиленцето пиленцето”

2007-11-14T11:34:00.001+02:00

Няма как да не споделя удовлетвореността си от вчерашния концерт на Лили Иванова. Това, че присъстваха около 5 000 души не мисля, че е кой знае какво постижение за нея. Забележително беше, че с продължителността на концерта (3.5 часа), с поведението си и въобще енергията си Лили Иванова доказа, че пламъкът в сърцето и далеч не е утихнал. Това, което у нея не остарява и не може да бъде засенчено и този път бе в перфекта форма – гласът и. На текстовете няма да отделям внимание, тъй като е известно, че са на достатъчно високо ниво. Тримата музиканти, които акомпанираха на Примата показаха също изключителни умения, като помогнаха познатите песни да придобият ново звучене. Истината е, че каквото и да се говори или пише Лили Иванова си остава най-добрата наша певица. Поне за сега. Пък след 40 години, може да има друга. Но може и да няма.

10 ноември 1989

2007-11-10T16:23:00.000+02:00

Живея срещу бившата редакция на вестник “Поглед” и една от журналистките ми беше, така по съседски позната. Тя от време на време ми казваше това онова, така малко по-рано от “официалното” и хоп вечерта се чуваше по новините. Не че тогава новините бяха много разнообразни, но в последните 2-3 години имаше някакъв напредък. А аз, макар и на 13, ясно осъзнавах кой е другаря Тодор Живков и колко струва водената от него и кликата му политика, въобще целия строй. Казвам го с пълното си съзнание, тъй като, освен, че произхождам от род, който се борил за благото и свободата на България, майка ми беше вече пета година в капиталистическа Германия (викаха им бегълци, изменници и ги грозеше затвор, ако се върнеха). Тя пращаше стоки от загниващия капитализъм, както и покварена валута. Освен това, дядо ми още от както се помня се усамотяваше с радиото в съседната стая. Чак когато станах на 10 години разбрах какво прави. Така че и в училище още 2-3 клас си имах проблеми я заради по-различната чанта, я заради банана, който си носех за междучасието.

10 ноември 1989г. Спомням как още следобед моята позната от “Поглед” ми съобщи, че другаря Тодор Живков е паднал от власт. Не бях много наясно какви точно ще са последствията, но тя ми обясни съвсем накратко как това ще доведе до смяна на цялата система. Много се зарадвах и се разтичах весел да го съобщя на приятелите си и на баща ми. Журналистката обаче попари намеренията ми, тъй като ме помоли все още да не го разгласявам. Можеше ли обаче да не звънна на дядо, да го ощастливя, който разбира се той вече знаеше. До вечерта се мотах покрай Александър Невски и когато вече се беше стъмнило видях пред Парламента малко насъбрали се хора, към които се присъединих и аз. От тога датира и моят засилен интерес към политиката и въобще работата ми в тази сфера по-късно.

Е … от тогава минаха 18 години, както и доста вода изтече. Някой спечелиха, други загубиха. Аз съм от спечелилите, разбира се, тъй като няколко месеца след промяната видях майка си, което иначе надали щеше да стане. Не всичко, което моите родители и прародители бяха спечелили с много труд и лишения им бе върнато, но това са бели кахъри. По-важното е, че комунистите не успяха да сломят фамилията ни, да ни пречупят, не успяха да промият мозъците ни. Да, бедни сме заради тях, но не се оплаквам, ще си наваксам. Ако искам, разбира се. Поне имам възможността. За мен важно е не някой да ми помага, а никой да не ми пречи.

Аз лично много уважавам германците, които много дълбоко са осъзнали вредата от фашизма. Те дори прекаляват с гузната си съвест, но така може би е и по-добре. За разлика от тях, българите все още не са видяли какво зло е това нещо комунизма. Някой го наричат социализъм, други фашизъм, трети национализъм. Всичко е едно и също. Фашизмът дори е по-малко зло, защото освен жертвите, които дори са поне два пъти по-малко, е бил за толкова кратко, че не е успял да промени хората, да им промие мозъците. За справка само, жертвите на комунизма са около 100 милиона (само Мао убива 60), докато заради фашизма загиват не повече от 35-40 милиона. Винаги е имало прозорливи хора, които могат надалече да виждат. Един такъв е и Бертолт Брехт, който още 1943г. осъзнава: “Във фашизма, социализмът вижда своя изкривен огледален образ, с никоя от своите добродетели, но с всичките си пороци”. Негова е и великата фраза: “Никой не е по-луд от лудия комунист”.

За съжаление в България хората са толкова неосъзнати, че каквито и доказателства да се вадят те винаги ще мислят, че Филип Димитров съсипа селското стопанство, а Иван Костов цялата държава. Сега в-к “Дневник” вади тайни архиви, за това как е функционирала цялата система през тези мрачни 45 години. Публикуват документи, как Щази е плащала на България за да бъдат убивани хора на границата. Хора като майка ми, изменници на строя. Повечето избити са захвърлени на самата граница, някои от които разровени и изядени от диви животни. Един приятел дори вчера ми каза, че … “какво толкова, това и в Амера го има”. И най-страшното е, че дори и тези редовите, честните, заблудените комунисти, дори те са излъгани, но те все още не го виждат. А децата им са също с промити мозъци. Макар и малко имам такива познати, връстници, които не желаят да прочетат или научат нищо по-различно. Но натякват това, което са научили от родителите си. До такава степен са им промити мозъците, че не желаят нито да дискутират, нито да видят нещата от една различна от тяхната гледна точка. Камо ли да приемат чуждо мнение.

Има една история, която бих искал да споделя. В третия Райх от тази история е направен антинацистки виц. Той важи с пълна сила и за комунистите.

До люлката идват трите добри феи, които пожелават на новороденото три добри качества. После идва лошата фея, която не може да им попречи, но казва, че ще се погрижи детето да получи само две от трите качества. Трите добри феи идват и казват на новороденото: “Трябва да бъдеш интелигентен, да бъдеш честен и да станеш националсоциалист”. После идва четвъртата, лошата фея и казва: “За да ти попреча, ти ще получиш само две от тези три неща и това ще има съответните последствия. Ако си интелигентен и честен, няма да станеш нацист. Ако си интелигентен и си нацист, няма да си честен. А ако си честен и станеш нацист, значи не си интелигентен”.

Накратко: заместете всяка страна на равностранния триъгълник с думите: умен, честен и комунист и следвайки теоремата, че сборът на две от страните никога не е равен на третата, то може да приложите гореспоменатата притча и за комунистите.

Всичко това не било имало голямо значение, ако не се отразяваше пряко върху живота ни. Ето защо България от шеста в Европа и първа на Балканите, сега е предпредпоследна в Европа и последна в ЕС. Защото личните предпочитания, възгледи и идеи, често са отговорни за развитието на цяла една страна, като определят битието на целия народ. Защото когато си възпитан да не се съобразяваш с другите, да гледаш само собствения си интерес и дори на гърба на другите да печелиш, тогава цялата система няма да работи. А ако някой лично в момента е спечелил, то това е временно. Но най-лошото е, когато човек е с промит мозък, а и е още по-глупав, за да не проумее причините за личното си нещастие. Тогава такъв човек не може да вземе и адекватните мерки и сам да си помогне. Много прав е бил бащата на народите (не Сталин, или Георги Димитров) другаря Ленин като е казал: “Ако се наложи да си отидем, така ще хлопнем вратата, че целият свят ще изтръпне”.

10 ноември 1989г. Паметна дата. Дали щеше да се случи? Разбира се. Дали на 10, дали 1990 или по нататък, изходът от този експеримент, наречен Социализъм, за мен Комунизъм, беше предизвестен. Както аз казвам, когато едно нещо в зародиш е покварено, то е обречено. Дали трябваше да се случи? Какво значение има, след като е ясно, че ще се случи. Не може свободата да бъде затворена и никога да не бъде освободена. Или както казва Линкълн: ”Вие можете да залъгвате част от народа през цялото време, можете да залъгвате целия народ известно време, но не може да се залъгва през цялото време целия народ”!

Mr. Mahony®

Как се случват нещата

2007-11-02T09:38:00.000+02:00

Това е една от плочките от предверието на дамската тоалетна в нашия офис. Аз не влизам там, но минавайки по коридора я забелязах.

Много ми е любопитно да разбера какво ли се е случило за да бъде натрошена на толкова парчета. Не съм на „ти’” с физиката, но се замислям каква ли сила я е ударило, за да се получи такова нещо. Или може би как е била поставена плочката, та дори и при малък удар да се получи такава „розетка”.

Каквото повикало, такова се обадило!

2007-11-01T16:25:00.001+02:00

„Ах огнеборецо мой .... Ти си супер бой”

Честито на всички „софиянци”!

Специален поздрав за всички „огнеборци”
и разбира се най-вече за най-големият – дон БоБо!

Огнеборецо как те обичам,
ще те подпаля с очи,
че аз съм огън момиче,
маркуча Си към мен насочи. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси

Хайде! Хайде огнеборецо, чакам те!

Аз съм чаша свежа кока-кола
и върхът на делта сладолед.
Знам сънуваш ме нощем гола
и киризиш моя секс портрет. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси/2/

Хайде секси, хъ хъ хъ хайде

Душата ми кристална като мастика.
Гръдта ми е пожарникарски шлем
и дори пиян като мотика,
ще останеш дълго в моя плен. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси. /2/

Хъ, Хъ, Хъ Остро, върти сучи, Хъ, Хъ, Хъ Хайде

И като огнена стихия,
ще лумна и ще изгора.
Желая Те защо да крия,
нали страхотна съм жена. /2/

Ах, огнеборецо мой,
Ти си супер бой.
В мен пожара угаси,
ах мерси ах мерси. /2/

ДА на мутрите и Чалгата!

2007-10-31T12:06:00.000+02:00

Е, отминаха и тези избори, ние пак загубихме, което не ме и учудва. Ще преживея и тази загуба, пък някой ден може и да си избереме някой интелигентен и амбициозен човек. Случвало се е все пак. Казвам, че не ме учудва, понеже като гледам как моят роден град е залят с хора, които само говорят за новия си роден дом, но когато имат възможността да направят нещо за него – те просто дезертират. Както техни идол, лидер или както искате Го наречете.

Какво ме впечатли?

- Ниската избирателна активност, разбира се. Не смятам за нормално това, че на трима, двама не се интересуват от проблемите на своя град. А те са много. Много. И големи при това. Да, тези двама ще кажат, че са били заети, че са били за гъби, че е нямало подходящи кандидати и куп други детски, наивни оправдания. Истината е обаче, че болшинството просто не иска да делегира отговорност на никой, за да не носи и после отговорността.

По стар български обичай след избори хората са недоволни, а политиците – доволни. И има защо. Последните са избрани, а първите се чувстват „измамени”. Най-недоволни обаче са точно негласувалите. Именно те най-тръбят, че не е трябвало да печели този, който е спечелил. Въпреки, че те почти сигурно е, че са били за него. Но яевно не са събрали кураж. За да не се изложат може би. Дори и моят кандидат да не е спечелил, аз пак съм доволен, понеже съм сигурен, че не съм сбъркал.

- „Грандиозната победа на Бойко борисов”. Грандиозна – 202 508 гласа. Да, не са малко, но все пак в София живеят около 2 млн. и все си мисля обаче, че ако дон БоБо е толкова обичан (че да се движи с 4-5 души охрана и 2 коли), то повече биха излезли да гласуват за него. Това са по-малко от гласувалите за Него през 2005 на втория тур. Е къде е увеличението, поне в София? Нали е направил много за София?

Какво не ме впечатли?

- Ниската избирателна активност, рабира се. Как няма да е ниска. Кой живее в София? Хора, които са дошли тук (в най-добрия случай) през последните 18-20 г., защото системата позволи (против софийското жителство съм) да изнемогват и да не виждат шанс по родните си места. Друг е въпросът какво точно значи шанс. Където и да отида да работя (във фирми с над 100 души), колегите, родени в София са не повече от пет. Мен лично вече ме е срам (понякога и страх) да кажа, че съм роден тук. Не си и помислям да споменавам, че бащата на дядо ми е бил всяка седмица на вечеря при княза, по-късно цар Фердинанд (като областен управител на разлизни области), преди около 100 години и горе долу от тогава сме в София). Казвам всичко това, защото се питам къде са хората, които най-искрено милеят за този град? Това са тези, които са родени тук, спомнят си какво е било преди и виждат сега какво е. Именно те могат най-добре да преценят, кое е най-доброто за София, правейки паралел между времената. Ами няма ги тези хора. Извън България са повечето. Другите са тук и гласуваха. Разбира се, за когото трябва. Няма нищо лошо в това, кой кога от къде е дошъл и какво прави. Аз съдя за хората по качествата и действията им. Лошото е, когато такива хора, с бездействието диктуват съдбата на моя град.

- Победата на Дон БоБо. Интересно кой ли да спечели? Човек, който обещава да махне колите от тротоарите и използва колело за транспорт? Човек, който е категорично ЗА сметосъбиране, да не говорим за компостиране (което за мнозина може би означава правене на компоти)? Човек живял и учил в големи европейски градове. Човек със дипломи, езици, потекло и възпитание. Не, не ме учудва, че победи една Мутра, пожарникар, Чалгар и бандит. Бивш бодигард на убиец и партньор на най-големите бандити в страната. Човек необразован, арогантен, невъзпитан и такъв на който и арменският поп Му е виновен. Човек, който използва 2 коли за да се придвижва (разбира се с тъмни стукла и 3 вида сигнални лампи) и 4-5 души охрана. Човек, който си позволява на конгрес на партията си да заплашва делегатите, ако не му се подчиняват. Нормално е да спечели такова нещо, след като самите „софиянци” са такива. Всеки си заслужава управляващите.

От друга страна съм и малко доволен. Доволен, защото пожарникарят получи мнозинство в общиския парламент и сега ще трябва да търси други оправдания за некадърността си. И ще ги намери, сигурен съм. Проблемите обаче не само няма да намалеят, те се увеличават. Ето започва се с някакви дреболии, като Гранд хотел България и зала България, (в която Чалгарят може и да не е влизал), ново летище, евентуални задължителни застраховки и др. А старите проблеми няма да се решат, защото няма визия за тях, решавайки се на парче и най-важното – няма воля за промяна.

От тук насетне виждам два варианта за Негово Превъзходителство. След две години ще трябва избира кого да предаде – софиянци (като абдикира от кметското кресло и стане премиер) или всички българи, гласували за него (като даде на коалиционните си партньори, комунистите да издигнат кмет). В първия вариант има шанс да докаже все пак нещо (като партия), докато във втория Го очаква същата съдба, като на Царо. За това, кого да предаде Генералът, ще определят и голяма част от хората след две години. И в двата случая обаче, светлина в тунела не се вижда. Единствената утеха е, че все още има хора, които са готови да се борят за своя град. И не са малко.

Да, знам, че някой ще кажат .... много се паля, или ми плащат. Не. Просто съм работил в тази сфера, гласувам от 12 години и съм видял повече загуби, отколкото победи. Но и видях, че за всички положението е по-добро, след победа. Видях също, че наистина всичко зависи от нас. Само да мрънкаме не става. Както и само с писане по блогове и форуми. Затова и аз се боря. Но най-важно си остава желанието и волята за промяна. Единственото, което искам е да направим мястото, където живеем и живота си по-хубав, по-весел и по-приятен. Нищо друго. Аз мисля, че хората толкова са свикнали с заобикалящата ги мизерия, че те не вярват, че може да стане по-хубаво. А може, убеден съм. Остава само да го направим.

Mr. Mahony®

АЗ обичам София!

2007-10-26T11:54:00.000+03:00

Защо трябва да се гласува?

Ето няколко аргумента. Да, това са моите аргументи, но Вие ги сравнете с Вашите (дай Боже да имате такива) и дано да се разходите до урните и гласувате ... разумно.

Ще гласувам:

- защото обичам своя роден град, интересувам се от бъдещето му и не ми е безразлично какво става с него. Защото искам хората, с които живея и общувам да бъдат щастливи, усмихнати и доброжелателни. А това се постига и чрез добра среда. Искам да живея в чист, спокоен и красив град;

- защото за да имам претенции и изисквания, трябва да съм делегирал права и отговорности. Ако не искам аз да бъда лидер и да се боря за останалите, трябва да се доверя на някого. Клишета от типа „Всички са маскари” са за тези, които ги мързи да си изберат кандидат, мислят, че и останалите са като тях или ги е страх да поемат отговорност. Отговорност за своето бъдещето, но и предимно това на собствените си деца;

- защото не ме е страх, камо ли пък срам, да поема отговорност за последствията от управлението на избраните от мен. Така както в последните 12 години не сбърках в избора си, така и сега няма да сбъркам. Защото знам какво искам и по-важното кой е способен да го изпълни. Дори и да сбъркам, ще си призная и другият път просто няма да избера отново същия. Но бъркат (в избора си) тези, които не знаят какво искат, имат прекалено големи очаквания или просто забравят от къде са тръгнали, къде са били преди време;

- защото за да има развитие и просперитет, трите най-необходими и важни неща са: воля, идеи и човешки ресурс. Но и от нас, избирателите се изискват тези три неща: воля за да променим ситуацията, идеи за да знаем какво точно искаме и човешки ресурс – да изберем правилния човек;

- защото това е най-малкото, което аз, най-малката единица в това общество мога да направя. Ще отделя само половин до един час, но ще имам самочувствието, че и аз участвам в развитието на моя град, че съм част от едно гражданско общество и съответно да имам изисквания или да отправям критики. Клишета от типа: „Изборите не променят нищо. Ако го правеха, щяха да ги забранят” са за наивните хора, тези, които си мислят, че от тях нищо не зависи и тези, които в мислите и чувствата си са се предали. Затова и такива хора няма да щастливи;

- защото избирам да направя това, което е по-трудно, а именно да гласувам, отколкото като другите само да мрънкам и да пиша напред назад, критикувайки другите;

- и защото ако аз не гласувам, ще победят тези, на които им се плаща за да гласуват. А такива има доста. Това са бедните, неморалните и тези, които продават бъдещето и волята си за един стек цигари.

Ето защо апелирам към всички, особено младите, да отделят 30 минути (и на балотажа 30) и да се разходят до урните. Да гласуват за да имат самочувствие, че са направили нещо или поне са се опитали.

За кого трябва да се гласува?

Трите най-важни качества, които трява да има един лидер, в случая кмет са: морал, професионализъм и отговорност. Тъй като първото не може да се докаже, а и има различни измерения, остават второто и третото, като за третото е необходимо време, което да го е потвърдило. При 47 кандидати за София, да не може да направи някой своя избор – е това е вече несериозно, дори го приемам за майтап, граничещ с психични отклонения. Това може да бъде само някой, който не милее за този град, все му е тая къде и как живее и може да гледа, и мисли за не повече от 1 година напред. Това може да бъде само някой, който е дошъл наскоро в София, не му се живее (но живее) тук, вечно мрънка, без да прави нищо и от 5 години казва „Аз всеки момент напускам България”. Хора, които са чували за Софиянски, но за тези преди него, не са и чували, камо ли да ги изброят.

Защо трябва за Мартин Заимов да се гласува?

Защото Мартин е правилният избор.

Да, има недостатъци, но то само комунистите нямат такива. Да, може би (може би!) дядо му е бил шпионин. На коя власт обаче? Да, роден е в Женева и баща му е чужденец (за някои това е голяма трагедия). Да, Костов (този, който „съсипа България”) го подкрепя. Да, и СДС (тези, които докараха България до „просешка тояга”) го подкрепя. Да, големи са му ушите. Други недостатъци? Със сигурност ще бъдат извадени. От кого? От тези, които са вечно „Против”. От тези, които не могат да изпъкнат с нещо положително и затова показват на конкурените си нещо, дърпащо ги надолу. Знаете вица за казана в ада и българите в него. А сега помислете, колко (и кои) от тези „недостатъци” биха му попречили да бъде добър кмет. Кои от тези „недостатъци” противоречат с идеите, думите и мислите му?

Но има и положителни черти. И те не са малко. Доказан професионалист с няколко дипломи, владеещ няколко езика. С добро потекло, възпитание култура и потенциал. Прадядо му е опълченец (дано сте наясно какво означава това), участвал (преди 100 години) в изграждането на най-големите забележителности на София. Живял в чужбина и имащ зад гърба си безупречна кариера. Има 4 деца, използва велосипед за транспорт, говори за екология, използва модерни методи за предизборна агитация. Може би единственият който не води антикампания, не оплюва опонентите си и не гледа в „паницата” на другите, говорейки за София, за проблемите и за бъдещето. Единственият, който изтъква положителните черти, красотата и потенциала на този град. Единственият, който казва, оценява и моли всички за помощ при справяне с проблемите. Помощ от нас, гражданите. Този, който поставя като приоритет хората пред колите, градинките и тротоарите пред трудното придвижване, екологията и спокойствието пред шума и хаоса. И най-важното: усмихнатите лица на своите съграждани. И не на последно място: политически е необременен, въпреки получената подкрепа.

А сега помислете колко (и кои) от тези положителни качества биха му попречили да бъде добър кмет. Кои от тях противоречат с идеите, думите и мислите му? А с Вашите?

Да го сравнявам с другите? Ами да го сравним. Конкуренти са му: мутра, застаряващ шпионин, спортист, манекенка, бандит, който е и фашист на всичкото отгоре. Има и една достойна жена, която не виждам как ще управлява двумилионен град. Половината от гореописаните са мутри, чалгари, бандити, въобще хора, без възпитание, култура, а дори и образование. За чужди езици да не говорим. Пожарникар, собственик на Чалга, стриптиз и мутренска бърлога, човек, работейки срещу България, донасяйки за околните и помогнал за сваляне на първото демократично правителство. Хора, които освен със силата (някои и с красотата), алчността и лъжите си, с друго не са се доказали. Как да се довериш на такива? Аз лично не бих посмял да рускувам.

Дали е важно да се гласува. Да важно е. Дали е важно за кого ще се гласува. Да, още по-важно дори. Но може би най-важното е, всички ние да поискаме да направиме нашия град хубав, чист и спокоен. А това става като всеки от нас положи някакви усилия и дори се откаже от нещо. Но то ще е в името на всички, включително и в на отказалия се. Нека да изберем правилния човек и заедно му помогнем да направи София един приветлив, приятен и удобен за живеене европейски град.

Да гласуваме за Мартин и кажем ДА на София. ДА на свободните тротоари, ДА на чистотата и ДА на професионализма. В противен случай ще се налага след две години наново да си търсим кмет. Което определено не ми се нрави.

Mr. Mahony®

Да кажем ДА на София!

2007-10-24T11:51:00.000+03:00

Вчера, след като разпратих призива на Мартин Заимов до всички мои приятели, получих следния коментар:

„Няма да гласувам изобщо, защото първо трябва да се промени изборната система! Защото думите „чест и морал” толкова се обезличиха в последните 10-15 години, че сега са с тежестта на мръсни думи. В момента, в който чуя за самоубил се, заради гафовете си политик и аз ще започна да разпращам, подобни на твоя E-mail-и ще съм пръв за гласуване още от 07.00 ч.”

Мисля да оставя това без коментар. „Разочаровани” в България са почти всички. Това са тези, които гледат в чуждата паница и тези, които имаха много големи очаквания. Има и една група, които забравиха откъде тръгнаха. Затова такива хора се (и ще се) чувстват винаги разочаровани и излъгани.

Аз лично винаги съм гласувал и съм бил най-мотивиран точно в моменти на кризи или когато другите „не виждат светлина в тунела”. Правя го, защото да гласувам е най-малкото, което мога да направя. И то не само за себе си. А за обществото или както казва Тодор Балабанов: "Работи за обществото, за да намериш себе си".

Трудно е, когато около теб се шири беднотия, отчаяние и нервни и намръщени хора да се бориш за някакви благородни цели и да се опитваш да накараш тези около теб да се усмихнат. Трудно е, когато всеки около теб се хвали, че след като е изпълнил мечтата си да стане „софиянец” и сега идва ред на втората му, а именно да си купи Golf III, да говориш за колело като транспорт, екология, компостиране или празни тротоари. Трудно е, но не е невъзможно.

След няколко дни има местни избори и после балотаж, поне за София. Повечето мои познати казват „Не искам да гласувам за партия, а за личност”, но ето че сега има над 40 кандидати и много хора не могат да си изберат. Сега имаме шанс да гласуваме за личност и за нашия град. За мястото, за което всички говорим, но малко искат да направят нещо. Не искат да направят, защото знаят, че за да получат това, което искат, то трябва и всеки един от нас да помогне с нещо.

За първи път имаме кандидат за кмет, който е не само на идеи професионалист. Такъв е и с потеклото си, и с биографията, и с мислите си. Не може всепризнатият за най-добър кмет на София да е бил инженер, завършил в Мюнхен, а сегашният да е мутра и пожарникар по образование. На град с 2 млн. души му трябва лидер. Мениджър. Открит, усмихнат и енергичен.

Как да повярвам на сегашния кмет, че ще махне колите от тротоарите, след като самият той се придвижва с две коли, една от които е охрана. Кой кмет ходи с охрана? Как ще махне колите, като точно под прозорците си дон БоБо направи стряха за колите, които са върху тротоара. Как да повярвам, че е за чист и хубав град, след като точно преди година обеща, че ще „изхвърли” онези клошари антиквари пред символа на София, понеже им изтичали договорите? Не само не ги изхвърли, но един от тях дори спи там в колата си, без да раздига сергията си.

Да, трудно е, когато тези около теб мислят предимно за Чалга, ракия, коли и „скатаване”, а други, които са с „приоритет” и взимат по 300.00 лв. да говориш за дипломи, специализации, бодър дух, чистота и куп други чужди на такива хора неща, и да ги убедиш да не се предават и да гласуват. Трудно е, но не и невъзможно.

Нека всички, които милеем за София, обичаме я и считаме този град за „нашия град” да подкрепим Мартин и кажем ДА на София. Нека не разсъждаваме „аз съм отдалиеко и съм за малку”, а погледам в перспектива. Ако искаме да живеем в един чист, подреден, спокоен и красив град да направим това, което зависи от нас. А именно: да гласуваме за Мартин и да му помогнем да осъществи идеите си. Зашото без наша помош, не БоБо, не Н.В. Симеон II, но никой няма да ни „оправи”.

А ето и молбата на Мартин:

„На предизборния щаб много им допадна обръщението към читателите на моя блог и предложиха своя версия с апел всеки да направи своя кампания. Казаха, че би било добре всеки, който подкрепя моята кампания, да го разпрати или публикува. И тъй като идеята все пак тръгна от блога, ето го и самият апел. Пратете го, последвайте го:

„Ако наистина ти е писнало да гледаш София зарината в боклуци, парковете й запуснати и тротоарите претъпкани с коли, ако вече не можеш да понасяш мъглата, в която тъне управлението на града, сега е моментът, в който може да направиш нещо. Ако ти пука за София и си решил да гласуваш за Мартин, направи своя кампания в оставащите предизборни дни. Обърни се към приятели и роднини, към онези, които са се отказали да гласуват и им кажи: „Този път има за кого да гласуваш. И има за какво да гласуваш.”

Обади им се по телефона, пиши им имейл, пусни им писмо в пощенската кутия, покани ги на кафе или на бира и им разкажи за кандидатурата на Мартин. Малко хора четат предизборни програми. Ако си я прочел, разкажи им я, обясни как могат да се решат проблемите на София, как градът ще се разчисти, а парите му ще се управляват добре и прозрачно, как парковете ще се възродят и градският транспорт ще стане удобен и приятен. Направи своя малка кампания за Мартин, за София и за себе си. Вдигни телефона. Пиши. Не отлагай. Намери трима избиратели, които са загубили надежда, и ги убеди, че промяната зависи от тях. Защото този път наистина съдбата на града е в наши ръце.”

Ако всеки го изпрати на своите познати и ако направи своята малка кампания, може би ще привлечем част от обезверените в политиката и управлението. Ние не бива да бъдем постоянно негативни. Промяната наистина зависи от нас, от нашите малки стъпки и от увереността ни, че можем да променим, ако не света, то поне един град. Градът, в който живеем и обичаме. Наистина си струва!”

Stand Up Speak Out

2007-10-19T12:06:00.000+03:00

Над 38.8 милиона от 110 държави се изправиха и казаха НЕ на бедността. С това бе подобрен миналогодишният рекорд от 23.5 милиона, които заедно в рамките на 24 часа по целия свят изразиха желанието си да се борят срещу бедността. Това се случи на 17 октомври, когато България за първи път се включи в инициативата. Имах честта и удоволствието да присъствам, и да бъда един от тези 38.8 милиона, заставайки зад тази благородна кауза.

„Целите на хилядолетието за развитие” - осем стъпки чието осъществяване би довело до край на бедността до 2015 г.. Една кампания, която тепърва добива популярност и скорост, и която има за цел да припомни на политиците, че бедността не е порок, така както богатството не е добродетел.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун, който бе начело на Stand up кампанията в главната квартира на ООН заяви: „Днес десетки милиони издигат своя глас като се изправят и говорят срещу бедността, и застават зад „Целите на хилядолетието за развитие”. Те изпращат посланията си до своите лидери, напомняйки им да спазват обещанията си и призовават своите съграждани да обединят усилията си заедно с правителствата в развиващите се и развитите страни, демонстрирайки политическа воля за справяне с това бедствие веднъж завинаги.

More info: www.standagainstpoverty.org

Мускили в Кремъл

2007-10-18T15:10:00.000+03:00

От изток идват (както винаги) все по-тревожни сигнали. Дали ще е в сферата на човешките права, агресията на бившата, сега газова номенклатура или военните технологии е без значение.

Днес в телевизионно предаване (с въпроси и отговори с граждани) Владимир Путин обяви планове за „голямо” превъоръражаване на неговата страна. „Русия работи по нова технология за ядрено оръжие. Ние имаме не големи, а грандиозни планове и те са напълно реалистични! Ще разработим ракетна технология, включително една напълно нова ядрена система. Напълно нова!” Въоръжените сили щели да бъдат компактни и ефективни, за да гарантират сигурността на Русия.

Това идва след наскоро приключилото посещение на руския президент в Иран, където освен, че се срещна с Махмуд Ахмадинеджад, го и покани да посети Москва. Последният разбира се прие и благодари.

Дали днешното изявление на бившия агент от КГБ е резултат от реакциите на Буш относно въпросната среща или са закъсняло мнение относно Протизащитния щит остава загадка. А реакциите пък отвъд океана също не закъсняха. Джордж Буш реши да отвърне на удара (срещата) с все по-агресивен тон: „Който иска да избегне трета световна война трябва да попречи на режима на моллите да развие ядрено оръжие!”. На пресконференция (малко преди най-новите думи на Путин), ръководителят на Белия дом заявява:

„Световните политически лидери трябва да се противопоставят на опита на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, ако искат да предотвратят трета световна война. Имаме един ръководител в Иран, който открито заявява, че иска да унищожи Израел. И ако те разполагаха с такова оръжие, това би било заплаха за световния мир. А аз знам, че имат и възможността и потенциала да се сдобият с такова, но и че светът има интерес това да не бъде допуснато!”

Очевидно диктаторите не само не намаляват, напротив увеличават се. Да, те се различават от предишните най-вече по това, че не трупат в сметките си голямо количество пари. Но и си приличат. Ограничават правата на хората, съсредоточават властта в своите ръце, заплашват и най-вече се опитват да наложат своята идеология, култура и начин на живот, ако може по цялата земя.
На всички ни е ясно, че ще има война. Въпросът е каква ще е тя: световна (ядрена), студена (политическа) или междуличностна. От третия вид все още се води една.

НАЦИонализмът възкръсва

2007-10-17T11:57:00.000+03:00

Според изследване на Forsa, по поръчка на Stern, положително отношение към наци епохата има една не малка част от германците. 25% от анкетираните отговарят положително на въпрос дали националсоциализмът е имал и хубави страни, като например строеж на магистрали и подкрепа за семействата. Разбира се това мнение е твърде разпространено предимно из гражданите с нисък образователен ценз, както и сред по-възрастните (37%). Но дори и младите (44% от гимназистите и 12% от абитуриентите), виждат доста положителни страни на Хитлер и неговата диктатура. През призмата на политическите убеждения положението не е учудващо: при демократите, с положително мнение са 28%, социалдемократите 25, левите едва 7 и либералите – 20%. От западна Германия са 26%, а от източна 20.

Интересно е какви ще са резултатите ако въпросът е за отношението на хората към огледалния на националсоциалистически режим, а именно червената диктатура. Или така наречената „твърда ръка”, което е надали нещо много по-различно.

Правейки паралел с България ситуацията е не по-различна. Напоследък се забелязва подкрепа на подобен род идеи, които за късмет не увеличават масово поддръжниците си, но все пак в една или друга форма набират скорост. Че голяма част от българите ги гони носталгия по миналото, при това най-много от останалите бивши соцстрани не е нещо ново. Но понеже им е ясно, че връщане назад няма и затова този тип хора като че ли търсят отдушник за несполуките и начина си на живот. Те са от армията на вечно недоволните и в почти всяка ситуация са „против”. Не знам нещо, за което да са ЗА. Разбира се, което да е в името на общото благо. Само на теория са за общо благо.

Такъв тип хора биват лесно манипулирани, особено от политиците. Обещаваш им 800 дни или 1500-2000 лв. средна заплата (от които 1000 необлагаеми) и куп други глупости. И простият човек лесно се хваща на въдицата и после .... на следващите избори в знак на протест или избира още по-голям глупак и лъжец от предишния, за който е гласувал, или отива за гъби.

И сега в тази кампания отново се вижда кой кой е. То отдавна се знае, но за този който има къса памет всичко, което хвърчи се яде. Затова трябва да внимаваме кого си избираме за кмет. Разбира се най-важното е да се гласува. Защото после този, който не е гласувал не трябва да има претенции и да мрънка.

Джаджи за .... гъзари и нетолкова гъзари

2007-10-11T11:08:00.000+03:00

Има предмети и предмети. Има хора, които служат на предметите и предмети, които служат на хората. Има и такива, които можем да кръстим с човешки имена, да има се радваме и въобще те да излъчват радост, карайки ни да се усмихваме, докато ни служат. А има и такива, които са по-скоро лачени и натруфени, отколкото полезни. С тях новобогаташите обичат да се кичат и да парадират. Изборът на един такъв предмет е освен въпрос на възможности и на вкус. Точно това е и разликата между хората – не толкова финансите, колкото качеството, наречено вкус. Защото милионерите може се увеличават с всяка изминала година, но правопропорционално на това намаляват хората с вкус и усет към качественото и истински ценното. Аз залагам на първите три продукта и оставям избора на Вас.

More info: http://usb.brando.com.hk/

Колелото, колелото ...

2007-10-10T17:07:00.000+03:00

Често се питам дали ресурсите или възможностите са по-важни за развитието на една фирма, държава, град или съответно за щастието и удовлетвореността от живота при хората. Аз лично съм от тези, които твърдят, че парите далеч не са най-важното нещо в живота. Винаги съм бил привърженик на максимата „Каквито са ти мислите, такива са ти делата. Каквито са ти делата, такава ти е съдбата!” и парите (включително тяхното количество) не играят съществена роля в живота ми. Знам, и 3-те най-важни неща за управлението на каквото и да е (включително и на град), а именно: воля, програма и човешки ресурс. Парите идват на четвърто място, защото имаме ли поне две от горните неща, то и парите ще дойдат. Това обаче е друга тема, за друг път.

Сетих се за всички тези неща, защото току що прочетох едно великолепно интервю с Март Лаар, наричан „Златното момче на естонската политика” и там той завършва: „Щастието е в нещата, които стоят извън парите. Във възможността да правиш каквото искаш, възможността да успеещ в личния си живот. Мисля, че комбинацията от тези неща прави човека щастлив!”

Искам с няколко думи да засегна горната тема в контекста на нещо съвсем различно, а именно – начинът на придвижване в София. Повръхностно погледнато нямат връзка двете неща, но всъщност имат. Та придвижването е част от нашето ежедневие и съответно също влиза в „измерването” на удовлетвореността от живота.

Тези, които са чували за „Закон за задръстванията” знаят как проблемите в град като София биха (подчертавам: биха) се решили. Несъмнено една от мерките, без значение дали ни се иска или не е възприемане на теорията: НЕ градът да се съобразява с колите, а колите да се съобразяват с града. Знам, че този проблем става все по-дискутиран и се води ожесточена защита на автомобилите, но аз бих заложил на новите, модерните и екологичните алтернативи, една от които е велосипедът.

Всички казват: „Не карам колело, понеже няма условия”. Изключвам хора с манталитет от сорта на „Само баламурниците карат колело”. Дали обаче ако има условия хората биха се възползвали? Ако растежът на столицата ни продължава с тези темпове и няма и капка промяна в манталитета ни, сме на път да изместиме една друга столица – Рим (http://e-vestnik.bg/1783). В Италия са опитвани какви ли не мерки за намаляване броя на автомобилите и придвивването с тях, но без резултат. Това се дължи най-вече на културата, според мен. От друга страна имаме държави като Холандия, Белгия и Швеция, в които над 30% от гражданите ходят с велосипед на работа. В Италия тази цифра е 85%. За Германия няма да споменавам. Само ще кажа, че има 50 000 км. велосипедни алеи, при 38 000 км. ж.п. линии и 12 400 км. аутобани (от общо 231 500 км. пътища). Правя това сравнение, защото от него можем да заключим, че за Германия велосипедът е приоритет. (При сравнението на дължините от км. да не забравяме, че Германия е известна с традициите и качеството си в ж.п. транспорта и аутобаните. Все пак е и страна-транзит номер 1 в Европа).

Всичко това показва, че велосипедът е не само изгоден, екологично-приятелски настроен, но и най-вече спестява време, доста често и нерви. А аз лично го намирам и за модерно превозно средство, което има бъдеще. Разбира се, за да има развитие този метод на придвижване зависи кой е кмет на София.

Ако Мартин Заимов стане кмет, дай Боже, то вярвам, че той също ще заложи на велосипеда. А ако дон БоБо си остане кмет за следващите две години (понеже после ще стане премиер), то бих го помоли да сложи тук таме из София малко знаци, за велосипедистите де. А единият знак е специално за наскороремонтираното „Цариградско шосе”.

Mr. Mahony®

За пешеходните пътеки, шофьорите и ... Господ.

2007-10-08T16:34:00.000+03:00

Не е тайна, че пешеходните пътеки в София са доста малко на брой и са все още една екзотична прищявка на някой районен кмет (или от който зависи да ги има) дръзнал да защити гражданите пред автомобилите. За голяма част от шофьорите пък (особено за гостите на столицата, било то постоянно пребиваващи тук) те си остават елемент от фантастиката, мираж, (когато карат пияни), размазана зебра на платното или .... просто безсрамно (разбира се и с елемент на корупция) хабене на боя. Спорно е кое е повече на брой – пешеходните пътеки или хората зад волана, които си позволяват лукса и риска да спрат на тях.

Има пешеходни пътеки, на които голяма част от шофьорите спират. Разбира се те не спират защото им е ясно, че се спира, а защото са налични следните фактори: има постоянен поток от хора, колата няма възможност да набере силна скорост и най-често има задръстване. Такива са местата пред СУ, НАТФИЗ, и донякъде завоя на „Г. С. Раковски” (между Славейков и I-ва Градска). Но има и такива, и то в най-централните части на София, на които колите спират само ако най-безцеремонно премине бездомно куче (спират от страх трупът му да не изцапа каляските им), някой заблуден пешеходец с раница и карта в ръка (очевидно чужденец) и ... моя милост. Напоследък обаче бездомните кучета се интегрираха към столичния живот доста по-бързо, отколкото събратята им, хората от провинцията. Тоест, борещите се за правата на пешеходците оставаме аз и тук таме някой чужденец. Разбира се и дон БоБо, който по дефиниция се бори.

Едно от неспоменатите места, което е като трибуни на рали е точно пред хотел „Даунтаун”, (бул. „Васил Левски” и ул. „6-ти септември”). Там спират единствено ако някоя мутра излиза от хотела и се шмугва в един от двата си джипа, които маневрирайки блокират от части движението. Тогава е и шансът за омърлушените и уплашени пешеходци да преминат. Подобна е и ситуацията при гранд хотел „България”.

Друго такова място е пак един ъгъл, но доста по-скромен. Това е ул. „проф. Н. Михайлов” и бул. „Евлоги Гергиев”. Там има едно малко китно мостче, по което аз редовно минавам и много обичам, но за „софиянци” не е толкова известно. Та минавам си аз вчера от там и естествено се започва едно надлъгване със селските такрикати, опитващи се да ми отнемат предимството, въпреки, че има знак за пешеходна пътека. Аз обаче съм от това поколение, чито родители са дошли в София, когато каруците са се брояли на пръсти, а софийският боклук се е изхвърлял на площта преди сегашния (вече бивш) ресторант Ропотамо. С това искам да кажа, че тарикатчетата, които обвиняват дон БоБо и въобще властта за изхабената боя, и демонстративно неспиращи на пешеходните пътеки са ми до болка познати. Отделни съм израстнал в най-централните части на София и съм така да се каже кален. Разбира се, гаранция за живота на човек няма.

Една такава кокона успя вчера на въпросното място да не спре и да не ми даде предимство, правейки завой надясно пред мен. Тя беше в средното платно и за нейн късмет нямаше никой в дясно. Такъв късмет обаче нямаше този който беше в ляво. Тя успя да ме „прецака”, „надхитри” и въобще да покаже превъзходство. Аз си продължих бавно (бях спрял, иначе щеше да ме блъсне) и видях въпросния от ляво, но една идея по-назад. Той обаче (явно виждайки какво се случва) спря и аз съвсен галантно си преминах и се качих на тревната площ. Е да де, ама младежът, зад този, който съвсем учтиво „ме пусна”, нямаше шанс. Той просто с типичната градска скорост (между другото валеше) се натресе в този пред него. И не само това. Явно опитвайки се да се „отърве” сух, той зави наляво и се качи на бордюра, където обаче за негово нещастие бе .... самият знак за пешеходна пътека. Така той се удари двойно, веднъж в колегата си отпред и веднъж в самия знак, указваш, задължаващ дори, че се спира. Първата ми мисъл беше: „Това е Господ!”

Учудващо на 40-50 метра след „мястото” имаше паркирала полицейска кола с двама „патрулиращи”. Та слизат значи манекените (аз така ги наричам милиционерите тук) и се насочват „на работа”. Единият ми викна „Господине”, аз се обърнах, но той нищо повече не каза. Продължих си, но той пак викна и аз схванах, че се отнася за мен. Очаквах скандал с шофьорите, но те ме отсвириха. Единственото, което ми каза чичко милиционер бе ”Господине, видяхте ли с Вашето неразумно пресичане какво предизвикахте?”. Аз му казах: „Моля? С моето неразумно пресичане???”. Той повече не ме погледна и аз си тръгнах.

Да направим разбор:

Виновните, според младежа ще са: Иван Костов (виновникът за всичко, поне така е чул от баща си); Софиянски (за лошите пътища и тези проклети пътеки); моя милост (за това, че не му давам предимство), колегата пред него (дръзнал да пусне мизерник като мен); двамата полицаи (как е възможно, точно в този дъжд те да са там) и не на последно място цялата система и живот, довела до всичко това, за което той ще отделя от хляба си, за да плати щетите. А той самият? О Боже, ама той каква вина да има?

За невинния колега, който има доблестта да ме пусне ще има допълнителни ядове с новодошлите пишлемета, които не само не знаят правилата, но и си мислят, че са си на село, където такива знаци все още няма. На горкия човек ще му стане и допълнително мъчно (за пореден път), че за да живееш съвестно, честно и отговорно в тази държава, трябва да заплатиш и то солидно. Често с живота си.

За полицаите .... за тях това е рутина. Дори им е смешно, защото такава им е културата. Ще си кажат: „Да се избиват”.

Наоколо минаващите: Те ще цъкат с език, ще кажат „кой им дава книжка на тези, бе? Ащлаци!”. Ще се обърнат назад към детето си и ще кажат: „Видя ли татиното. Майка ти ще те кара на училище, че гледай какви има” и ще продължи с мръсна газ на косъм ще хванат червеното.

За мен: Няма виновни. Не обичам тази дума. Има правила в живота, които ако не спазва човек, Господ ще го накаже. Самата природа, ако искате ще го накаже. Ето това се случи вчера. Аз държа на символиката и видимите неща от случките. Този бързащият се опита „да се измъкне”, но не успя. Господ го заби не случайно в знака. Дали ще продължава. Сигурно. Но аз вярвам в доброто и мисля, че след третия ремонт на каручката си, ше му присветне Нещо. Да, някои се отървават ненаказани и напускат бойното поле без да си платят. Но, не забравяйте един лаф, който наскоро беше на мода: Не сте сами! И те имат родители, жени и деца. А природата не прощава. Там няма Мутри, „добре облечени бизнесмени”, Чалга-Бухалки или спортисти. Там всички сме равни. И всички ще стигнем, когато му дойде времето. Разбира се, който бърза, може и по-рано! Но, не го пожелавам на никого, бил съм наблизо и Вервайте Ми, не е много уютно. Изводът .... жалко за знака, ще си седи още дълго огънат.

Mr. Mahony®

Lautari & Klezmer Music – за ценители!

2007-10-08T12:05:00.000+03:00

В началото на 2001 на едно парти в Берлин пуснаха едно парче, което разтърси всички. То беше с балкански мотиви, много весело и ритмично, а германците направо полудяха. Не, това определено не беше Чалга. Естествено отидох да се уведомя що за музилка е това, тъй като бях убеден, че това е българска музика. Оказа се, че е клезмер музика, която аз за моите скромни 24 годни не бях и чувал. От тогава е и интересът ми към етно-джаз-а и всякаквите му там вариации. Започнах скромно с Йълдъз Ибрахимова, автентични ориенталски, еврейски и ромски ритми и други не толкова известни стилове и групи, докато стигнах и до полската група Лаутари, която вчера даде безплатен концерт в НДК.

Концертът бе представяне на новият им втори албум Азаран, който е от тази година. В него са включени композиции, вдъхновени предимно от арменската музика, но има и също и с византийски, сръбски и дори едно парче с български мотиви. Да чуеш така музика на живо е просто едно изключително преживяване, което освен, че зарежда човек с енергия, му предоставя нови хоризонти и въобще го прави по-толерантен и щироко скроен. Самата музика оставам без коментар, а за четиримата музиканти – те са съвсем скромни обикновени хора, без лачени маркови костюми, дори единият свири бос на сцената. Изпълненията им бяха изпълнени професионално и публиката на два пъти стана на крака и ги изпрати на бис.

Радвам се, че най-сетне в България все повече хора започват да ценят хубавата музика, защото именно тя е връзката между света на ангелите и света на хората, както казва Дънов. Също така се и надявам в България да идват все повече некомерсиални и нестандартни групи, защото освен Чалгата и нейните привърженици – тук вирее и качествена музика с нейните пък подръжници.

More info:

http://lautari.art.pl/
http://en.wikipedia.org/wiki/Lautari
http://www.capital.bg/show.php?storyid=381504

2007-10-08T12:02:00.000+03:00

С любов към животните

2007-10-04T12:00:00.000+03:00

Днес е международен ден за защита на животните. Нека не забравяме, че на тази планета живеем не само ние хората, но и тези мили същества – животните. Нека ако си взимаме домашен любимец, то да е не защото е на мода да се грижиш за някой, а защото така искаме. От сърцето си го искаме. За да ни радва нас, но и ние него да го радваме. Като го гледаме, разхождаме и най-вече обичаме. А не като го оставяме само затворено в панелката всекидневно по 10 часа, бием го и/или изхвърлим на улицата малките му. Към дивите животни също да се отнасяме с уважение и милосърдие, като участваме (пряко или косвено) не в тяхното избиване, а в запазване на изчезващите видове. Но най-много ше сме ангажирани, тогава, когато даваме пример, когато можем с лична инициатива, когато не, с финансова подкрепа. Защото така както се отнасяме към животните и природата като цяло, така ще се отнасяме и към децата си. Защото и двете са нашето бъдеще.

Ето малко снимки, които да внесат топлина в сърцата ни:

http://view.stern.de/v2/category/2/
http://view.stern.de/v2/gallery/0/?r=2
http://www.babyanimalz.com/

Baccara - Eins Plus Eins Ist Eins ('79)

2007-10-03T12:58:00.002+03:00

Има една група, която адски много обичам. Една от най-известната им песни е от годината в която съм роден, въобще това е края на 70-те и началото на 80-те, когато тези две грации са били доста популярни. Винаги когато ги видя и чуя ми става не само много приятно и весело, но и смешно. Песните им ме карат да се усмихвам и ме зареждат с положителна енергия поне за един ден напред. А това, което най-ме кефи у тях е акцентът им на английски. Просто е уникален, дори смея да кажа леко перверзен. Поне на мен така ми въздейства. А ето, че открих и една тяхна песен, но ... на немски. И тук акцентът е просто ... брутален, както казва мой приятел. Но все пак ми се вижда по-добър от английския им. Или поне не се усеща толкова. Виж за френския им не мога за съжаление да се изкажа ... :-)

2007-10-03T12:58:00.001+03:00

„Ауспуси „Vito” – с най-добрия звук!”

2007-10-01T12:34:00.000+03:00

Вчера ходих в Банкя, родното място на „софиянеца” дон БоБо. Неговата крепост, така да се каже. Аз като кореняк софиянец рядко излизам от София и в това село не бях ходил никога. Не знам от кога този лечебен център се води квартал на столицата, но определено не си личи, да е част от нея. Това, което ми направи най-голямо впечатление бе рекламата по-горе, която беше точно под гръмките табели сочещи посоката към „Банкя Палас СПА Хотел”. Защо са нужни две големи табели (въпреки надписът и на латиница) не ми стана ясно, но това са подробности. Естествено това е в самото начало не на коя да е улица, а на „Св.Св.Кирил и Методий”. Пак подробности. Че централата на ГЕРБ е точно на центъра не ме учуди. Че само в 2 заведения НЕ гърмеше Чалга също не ме учуди. За спортното облекло и мутренско-селският вид на „софиянци” няма да споменавам.

Минавайки по облагороденото кръгово чух майка да казва на 4-5 годишното си момиченце: „Гледай Бате Бойко какво е направил!”. Мислех да и кажа .... „Ами изберете си Го за кмет на Банкя тогава, а не на столицата”, ама с привърженици на АТАКА и ГЕРБ(П)(Г) се отказах вече да споря.

Та думата ми беше за този вид реклами. От всякъде се чуват съвети „инвестирайте в образование и хора”. От всякъде се чува „Ние учим бъдещото поколение на България. Искаме достойно заплащане”. В същото време по всички телевизии правят реклама и възхваляват Чалгата, Мутрите и престъпниците. Въобще неморалните неща заемат превес. От националните телевизии деца на по 4-5 годни пеят „Карай бясно на червено. Да пием и да се пребием” или „Напипай го, опипай го”. На въпрос пък „Каква мечтаеш да станеш” се отговаря с „манекенка” за момичетата и „охранител” за момчетата. На половината от стълбовете по улиците висят плакати и реклами с голи жени. При това реклами не само на стриптийз клубове (като този, собственост на един кандидат кмет), но и такива на напитки, акумулатори или ... ауспуси.

Да, държавата е абдикирала и не прави почти нищо. Но ние като родители и възпитатели какво правим? Ние като граждани какво правим и как помагаме на тази държава? А На децата си? Като избираме мутри за кметове? Или собственици на Чалга и стриптийз клубове? Като ги изчакаме да навършат пълнолетие и после ги „изгоним” на Запад? Аз съм сигурен, че ако най-добрият кмет дон БоБо види тази реклама ще намери начин да я отстрани, а собствениците и да нашляпа. Защото Той обича децата и защитава онеправданите! Но Той не я вижда, както и голяма част от проблемите на София не вижда. Няма да ги види, като се вози зад тъмните стъкла а отзад го гони охраната Му и често се изравнява до Него. По-лошото е, че няма и кой да Му ги покаже. Защото и другите не ги виждат. А и да ги видят си казват ..... „Това не зависи от мен”. Интересно от кой ли зависи?

Mr. Mahony®

БоБо и Бъдещето на България

2007-09-20T16:18:00.000+03:00

„Боже Боже, слушам и не вярвам на очите си”! Чета разни предизборни програми (ама не за местни, а за парламентарни избори) и се опитвам да се обзаложа колко ли от българските гласоподаватели ще поверват И този път. Този път не на Н.В. Царя на всички българи Симеон II, а на Дон БоБо, новият Спасител. http://politics.actualno.com/news_124438.html

Когато Царо дойде и каза най-голямата глупост (освен всички останали), че ще ни „оправи” за 800 дни, 50% (от гласувалите около 75%) Му дадоха своето доверие. Тогава мои познати завистливо ми казваха: „Ха ха, сега ще ви видя вас седесарите, в миша дупка ще ви затрие Негово Величество! Свърши вашето време”. След има-няма една година (далеч преди края на 800-те дни) същите тези мои познати не смееха да ме погледнат, поне 50-60% от феновете на Въпросния го заплюха и не срещнах един, който да си признае, че е гласувал за Него. Всички отговаряха с дежурното: „Аз не гласувах”.

Тогава аз бях много разочарован не толкова от ситуацията, а от манталитета на българите, понеже едва след резултатите от изборите имах възможността да го опозная. Като заключение добавих, че след години в България ще дойде човек, преоблечен като Исус и ще каже: „Братя и сестри, Той Ви излъга, Те бяха крадци, Новото време идва с мен от моето небесно царство. Аз ще Ви оправя за 500 дни! Вервайте Ми! Амин!” и ще Го изберат. Без значение дали е българин. И ... напуснах България!

Днес чета предизборните обещания на Дон БоБо, но не за дейността му като кмет, а като бъдещ премиер. Защото както 2001 предупреждавахме кои са господата с Новия морал, така и сега предупреждаваме, че Месията след две години ще абдикира от кметското кресло, за да го замени с премиерското. Разбира се, той няма да иска и ще се оправдае е с традиционното: „Аз не искам, но какво да направя, като те ме искат!”. Ето защо аз питам всички доскоро селски чада, пренесли се в София, кой ще стане кмет след 2 години, ако и когато същите тези „софиянци” (а и не само те) гласуват за ГЕРБ след 2 години. Както и дали смяната на кмет през 2-3 години се отразява добре на един град с 2 милиона и то столица. За образование и качества на недай си Боже бъдещия кмет-месия няма да говоря, защото неговите фенове не се интересуват от тях.

Да говорим конкретно: след прочит на „програмата” (може би това е част) на БоБо (http://www.mediapool.bg/show/?storyid=132095 и http://www.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-09-20&article=204204) става ясно, че Генералът не само не разбира от управление, но и че има къса памет. Очевидно е, че е забравил за думите на Н.В. Симеон II, зад когото седеше доскоро, след като „обещава” подобни глупости. А именно:

1. „Възможно достигане и на “нива от 1500-2000 лева”. Такива нива има и сега. При средна работна заплата в България (за втори тримесечие на 2007) от 318.00 лв., подобни нива от 1500 – 2000 са ..... възможни. Възможни! Достигането им обаче е възможно определено не за един мандат, а 2, дори 3. Просто защото няма производство и вносът расте двойно по-бързо от износа, което е следствие от предходното;

2. „Страната трябва да достигне растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) между 8 и 10 процента годишно”. Не е невъзможно, но клони към невъзможното. При среден 2.00-2.5% годишен ръст на БВП за ЕС, ние да достигнем 10 е меко казано благопожелание. Да не забравяме и за какво са над 50% от инвестициите в България. Вероятността да достигнем ниво над 7.00% ръст е не по-голяма от 10%;

3. „Плосък подоходен данък със ставка 10%, който може да бъде намален до 7% в края на мандата”, „хората с ниски доходи ще бъдат защитени, като бъде въведен необлагаем минимум от 1000 лева” и „намаляване на ДДС до 15%, “ако бюджетът има такава възможност”. Добре звучи, нали? Да започнем отзад напред. Ако средната заплата е 1500-2000 лв, а необлагаемата е 1000 лв, то колко ще са тези, които ще плащат данъци (взимащи над 2000 лв.). И по-важното, колко пари ще влезнат в хазната, след като плащащите данък ще дават само 7% от облагаемия си доход? Странно, нали? Но и невъзможно. Както и да се въведе плосък данък от 7%. В колко от въвелите в последните десет години такъв данък ставката е под 12-13% (http://www.nedev.biz/index.php?option=com_content&task=view&id=1233&Itemid=963). Да не забравяме все пак, че сме и в ЕС и те ще намерят механизъм да ни „окротят”. ДДС от 15%? При все по-намаляващо прозводство, все по-оскъдни, съответно и скъпи енергийни и др. ресурси, и все по-често налаганите ограничения и такси от страна на ЕС, разбира се във възходяща насока .... колко % ДДС казахме?;

4. „Постигането на най-ниски нива в ЕС за данъчните ставки при облагане на труд и печалба, премахването на данъците върху наследствата, даренията и купуването на имущество” и „против уеднаквяването на данъчното законодателство на страните в ЕС, което е и официалната линия на Европейската народна партия”. При намираща се в катастрофално положение и с хронични проблеми здравна система (http://www.lev.bg/view_article.php?article_id=10525), и все по-застаряващо население, добре звучи. Интересно ние конкуренция на Либия и Бруней ли ще сме или на страни, в които има данъци. В някой са по-малки, в други по-големи, но ... ги има. Интересно според тях, освен от концесии, как тази държава ще се издържа, при положение, че за в бъдеще ще сме длъжни да обръщаме по-голямо внимание (предимно финансово) на слабосоциални, неинтегрирани и несъздаващи продукт групи;

5. „България като "износител" на успешния преход към Западните Балкани, ключов посредник в преговори за членството на Турция в ЕС и конкурент на Гърция за икономически лидер на Балканите”. България е най-бедната страна в ЕС и една от най-бедните на Балканите, а да се борим с Гърция за лидерство на Балканите е също меко казано смешно. Освен с хубава природа (с презастроени туристически дестинации) и прословутото ни трудолюбие (което Царят на всички българи възроди) с какво ще се конкурираме? А за Турция ... царе сме в това да се месим навсякъде. Интересно защо за БоБо не говори и за Косово? А за Ирак? Камо ли пък за Дарфур.

Аз, като средно интелигентен човек се питам как ще бъдат изпълнени всичко тези „хубави” идеи. Момент: да не забравяме: за 700 дни! 700 дни!

Да, има и доста добри идеи, които обаче не се различават много от идеите на дясното пространство. Такива са:

- тотална приватизация;

- разбиване на монопола на НЗОК и Българския лекарски съюз, задължителност на здравната застраховка, стимулиране на доброволното здравно осигуряване;

- ограничаване или премахнато регулирането на свободните професии;

- концесии на магистрали, летища, пристанища, язовири, автогари, ЖП-гари, въглищни мини, фериботните линии;

- Автономия на училищата

Ясно е, че това са някакви наченки на програма, при това в съкратен вариант. Но е и ясно, че тези които са я изготвили са направили тази компилация, вземайки от програмите на левите, десните и центристките формации. По-важното е обаче, че тя изразява това, което (не)формалният лидер на тази организация е: един микс от всичко. В музиката това се нарича Чалга, а във BG-VIP средите Чалга-Бухалка. Такова ще е и управлението на ГЕРБ – каквото беше и на Неговия втори идол – Н.В. Симеон II. Е представителите няма да са манекенки, фокусници и чужденци, а мутри, чалгари и милиционери. А резултатът – той е известен. Преди 700-те дни Той ще бъде оплют и забравен. Точно така, както Царо! Кой печели? Селяните, Чалгарите, Ченгетата и Мутрите, заедно с техните едрогърдести руси Фолк-Тупалки, които сега махат опашчица покрай Него и седят пред телевизорите да Му се радват. Предимно в сутрешният блок на Кольо Гюбека. Кой в губещ – тези, които милеем за тази страна и искаме ние и нашите поколения тук да живеем. В една хубава и просперираща България. Като тази преди да дойдат комунистите и да я съсипят.

Mr. Mahony®

Българинът и неутолимата му жажда да пие и шофира

2007-08-20T15:53:00.000+03:00

Quo vadis Bulgare съм се питал винаги, но напоследък го правя все често и със все по-тъжно чувство. И то не във връзка със събития от политиката, проявите на нашенските „VIP” среди или типичните социално-битови ежедневни крамоли. Става дума за войната по пътищата. Точно така, войната. По българските пътища, защото по западноевропейските пътища не се води война – там има инциденти. Не разбирам защо, но българинът наистина толкова мрази държавата си, че в желанието си да и отмъсти (незнайно защо точно на нея), неспазвайки правилата, предписани от държавата, за това, което са му „причинили” е готов да жертва не само чуждия живот, но и своя собствен. Да защитаваш живота на другия е нещо висше, което малцина в тази страна умеят. Но за много от хората да опазиш и себе си, се оказва непосилно.

Каква е ситуацията по родните пътища? Трагична. Четох мнения, че в Ирак загиват по-малко отколкото по нашите пътища, което е просто смешно. За сведение, атентатите в Ирак са средно около 150 на ден, а жертвите са средно по около 1500. На ден. Но и другата крайност не е вярна, че „тенденциозно предавате фактите толкова черни”. У нас по пътищата загиват по около 1000 души. За сега на година. За сравнение в Германия загиват около 5000 души на година. Тези, които още не са разбрали, че България има много голям проблем с катастрофите ще кажат: „Е какво пък толкова. Стига сте гледали негативно. Ето че и там загиват”. Но Германия е с население около 82 милиона (а България е с около 7.9) и е транзитна страна номер едно в Европа. Нещо от което ние сме далече. Слава на Бога.

Наскоро една „VIP” персона уби 23 годишно момче, а момиче на подобна вазраст още бере душа. Но на тази персона ще отделя отделно място. Заслужава го. Преди няколко дни една пияна кокона на 27 уби баща на средна възраст на тротора. Забележете в 07.30 сутринта. Вие преценете дали дамата е станала в 06.30 и за един час се е натряскала порядъчно или .... е пила цяла нощ и се е прибирала пияна след запоя. Третата (с малка вероятност) възможност е да се е събудила пияна и да е яхнала возилото. За онази "майка" от перник няма смисъл да пиша. Вчера тържествено и с медиен интерес бе открит след ремонт бул. „Цариградско шосе”. Но този път не от любимеца на цяла България (пардон на Вселената) Бати БоБо, (вероятно защото е бил на предизборна кампания в някое село) а от инцидент, отнел живота на две момчета на по 24 и 25 години. (По новините ги нарекоха гордо мъже и не съобщиха на каква вазраст са. Та трябва ли.). Забили се в кротко намиращия се на пътя камион, който си вършел работата. Може би И сега дупките са виновни. Или Костов дори. Пардон Софиянски.

Листата може и ще продължи с все по-черни даннни. Една голяма част от загиналите са младежи на по 20-25 години. Страната губи своето бъдеще. Кратко и ясно. И най-интересното е, че всички цъкат с език, ахкат и охкат, много плачат, но ..... напредък никакъв. Дори по-зле. Колите се увеличават и положението става все по-сериозно. Виновни за тази война са само и единствено (в 90% от случаите) шофьорите. А една от причините е алкохолът. Напоследък жертвите от кататрофи с шофьори, употребили алкохол растат правопропорционално на кампаниите против шофиране с алкохол. Нормално ще кажете, за тези географски ширини. За мен обаче не е нормално. Според мен България има сериозен проблем с алкохола и това естетвено все още не се осъзнава. Вземете не само катастрофите, но дори целта на голяма част от туристите, идващи на нашето черноморие. Не казвам да се въведе сух режим, а да се наказват употребилите алкохол доста по-сурово.

За този проблем с алкохола мисля да отделя друг път повече внимание, но мисля, че е крайно време самите ние, хората, които ходиме, пресичаме, караме коли да се замислиме и не да си кажем „Абе .... да не ми се случи. За това по-добре да са леки наказанията, та утре и аз ако съм в такава ситуация, да се размина”. А да си кажем: „Да си получи възможно най-голямото наказание, защото утре може моето дете или аз да съм на това място. Но не като извършител, а като жертва”. Ако голяма част от хората си кажат така, тогава депутатите ще направят хубави закони, полицаите няма да пощадят никого, магистратите ще дадат поне полагащото се наказание, а медиите не само ще отразят подобно събитие, но и ше заемат позиция, коментирайки го. Всички те са от групата на давашите пример. А ние, гражданите, просто ще бъдем съвестни и ще изпълняваме това, което зависи от нас. Много е просто. Тогава практиката ще се превърне в изключение и войната ще се превърне в инциденти. Защо упорито отказваме да пробваме нещо ново, спирайки да се избиваме? Защото освен воля и засягайки и личните си интереси, ще трябва и много ... работа. Не е ли по-лесно да налепим някакви лепенки и да вземем някоя известна мутра като „лице” за кампанията или новата идея да насложим плазми в КАТ, показвайки кадри от катастрофи. Да по-лесно е. Ама няма ефект! Е, голяма работа! „На мен няма да ми се случи”, си казват повечето от участниците. Но на мен ще ми се случи. При това, заради някое селянче на 18 години, което след запой се е качил в джипа на мама. Той не иска да живее. Но аз искам. И искам да имама деца, които спокойно да живеят. В България де.

Mr. Mahony®

"Ние пак сме тук!"

2007-08-17T16:09:00.001+03:00

Вижда се, че не съм се „мяркал” цели 7 месеца, но днес просто ей тъй реших да драсна нещо.
Под „мяркане” имам в предвид писалищна дейност и то в моя блог. Защото .... по разни чужди места ... няма начин да пропусна да понапиша нещо. Причините за отсъствието ми са от личен характер, но се надявам от сега нататък да имам възможността, времето и не на последно място желанието (него винаги го имам) да драсвам по нещичко по-често.

Уж е лято и едно такова отпускарско време пък темите за коментар а още повече и самите коментатори (такива като мен, които само знаят да дърдорят) като че ли се увеличават правопропорционално на температурите. Като чета разсъжденията на голяма част от хората най-вече по темите „Максим и правото да убива” или „Горд съм, че моят президент лъже”, както и „БоБо не обича „Чалга-Бухалките” ..... направо тръпки ме побиват.

Самите медии пък като че ли са заели позиция на го играят позитивно и вечно придават по-положителен и оптимистичен привкус на фактите. Прави ми впечатление например, че когато става дума за жертви, нашите медии съобщават цифрата така някакси приблизително. Около 400 деца били заразени, около 500 били загинали в Перу, докато за чуждите издания и един човешки живот е важен и те са максималко точни, когато съобщават бройката. Да не говорим за Ирак. По нашите новини ако съобщят за 2-3 жертви на седмица, добре. Далеч съм от идеята новините да бъдат представяни само в черно, но мисля, че когато става дума за човешки живот е редно да бъдем по-внимателни.

Дали заради наближаващите избори или поради някакви други причини, но материал за коментиране – бол, както се казва. Особено пък в България. Но за разлика от другите страни, които се опитват от случките да извлекат поука, при нас, (както почти всичко) е наопаки. В нашето общество колкото повече се говори по даден проблем, толкова повече тои набъбва. Справка: корупцията и прозрачността в лицето на държавата; връзката между алкохола и войната по пътищата; безочието и липсата на морал от страна на тези, които в нормалните страни са за пример (политици, световни шампиони, шефове на големи фирми и др.); избиране на по-добри управници и т.н. и т.н..

Та значи .... ако сега, макар и със закъснение се появи нещо тук, по вече отминала и типично по нашенски – забравена тема, то това е така, защото чак сега се включвам в надпреварата.

Mr. Mahony®

Антоновден & Mr. Mahony®

2007-01-17T00:11:00.000+02:00

Днес освен, че имам имен ден, на всичкото отгоре ставам и на 30 години. Дали са много или не - относително. За мен са също и много, според преживяното, и малко, според това колко много е нужно на природата за да промени каквото и да било. С всяка изминала година скоростта на ежедневието ни се увеличава и последните 10 години минаха за мен като вихър.

Аз си направих една съвсем кратка ретроспекция, за по-важните неща, които научих, преживях, изпуснах и въобще всичко това, което ме изгради като човек и благодарение на което съм такъв, какъвто съм сега. За една голяма част от качествата си дължа благодарности на родителите и прародителите си, тъй като както казва Кастанеда “Човек се ражда с биографията си!”, а за останалите – на живота, който, въпреки че бе доста труден, съм щастлив, че ми поднесе всичко това.

През тези 30 години успях да науча доста неща, но не можах да създам някакви материални такива. Веднага след падането на Берлинската стена видях загнилия Капитализъм, наблюдавах и преживявах българския “Преход”, но чак наскоро осъзнах защо нещата тук все не вървят и защо в чужбина си имат едно наум за нас. Пътувах и живях в чужбина и мога да сравня двата проекта – Европейски Съюз и Червена диктатура. Успях да взема диплома за висше образование от УНСС, работих ..... о Боже ... какво ли не бе. Печелих веднъж 12 долара, после 1000 марки, за месец, в България, както и 1500 Евро на месец в Германия, бях и беден и богат, и весел и щастлив, също много нещастен .... въобще все неща от живота. Най-ценното качество, което доусъвършенствах, бе скромността и уважението към родителите. Не само към моите, а въобще към всички възрастни хора. Осъзнах колко е важно да обичаш някой и да се грижиш за него. Възстанових прекъснатата връзка с брат си, и станахме близки приятели. Разбрах кои са истинските ми приятели, кои са просто приятели и кои ... познати. Научих се от кого да имам и от кого да нямам респект, кого да уважавам и с кого да другарувам. Да ценя хубавото и да го отличавам от лошото. Да чета качествена преса и да гледам хубави филми. Музиката няма да споменавам, тъй като тя е била винаги в мен. Интересувам се от 17 години от политика, половината от които работих в тази сфера и се обучих да познавам истинските (колкото и да са малко) политици от фалшивите такива и от популистите. Научих какво е дарение и много често помагам, според възможностите си. Разбрах какво е разделно събиране на боклука и защо е нужно това нещо. Както и какво ще стане, ако всяко селянче си купи кола и реши да дойде в София, и за това карам колело

Не успях, а ми се искаше да се бях оженил вече и да се е родило наскоро второто ни дете. E ... жената срещнах, остават децата. Сега тепърва ще се опитам да наваксам това. Не можах да си купя плазмен телевизор, още съм с един мобилен апарат, както и да сложа теракота, алуминиева дограма и изолация в апартамента си. Не се отучих да мрънкам, да съм капризен и понякога прекалено взискателен. Все още понякога в разговор прекъсвам хората и влизам в разни политически или подобни дискусии с хора, чиято силна страна е не тази тема. Не си купих джип с черни стъкла, както и не превърнах последната си гънка в мускул. Не съм взел кредит от банка и не дължа никому нищо. Дори на държавата. Имам един акт за 100,00 лв. и като 10% от българите, ще си го платя. Не можах да изкарам втора специалност в УНСС, както и магистратура и не се възползвах от Европейските програми за “обмен” на студенти.

Списъкът може още дълго да бъде продължен. Нещата, които научих, преживях и спечелих, са доста, както и тези, които не научих или загубих. Най-често съм се учил от другите хора, както и от ситуациите, в които съм попадал. Човешкият живот е определено доста кратък и затова си отиваме ненаучени. А аз лично още колко имам да уча ... от живота .... не ми се мисли. Каквото и да е обаче, едно мога да заявя и това е, че съм щастлив. А съм щастлив, защото успях да се обградя с много добри приятели, мили колеги и всички те са щастливи. А точно това ме прави и мен щастлив. Защото както казва Конфуций "Каква полза от това, че светът е широк, след като обувката ми е тясна!". Ще завърша с думите на д-р Константин Стоилов, които избрах за мой девиз: “Аз трябва да се старая да изпълнявам дълга си и да създавам колкото се може повече добро, а останалото ще дойде от самосебе си!”

Mr. Mahony®

Поредната доза Чалга

2007-01-11T12:00:00.000+02:00

Вчера в предаването на Нова телевизия „Господари на ефира” бе излъчен откъс от „Кой е по-по-най”, което е от портфолиото на btv. Самото заглавие на предаването няма да коментирам, но това, което според мен премина всякакви граници, беше поредното фаворизиране на Чалгата и то от едно 4-5 годишно момиченце. В ефира на национална телевизия. За пореден път.

На сцената се появи момиченце (естествено цялото в розово), което започна да изпълнява „своя номер”. Номерът беше изпълнение на песен от небезизвестния репертоар на Иванка, или както се казва там. Тази песен (както и почти всички от този интелигентен жанр), която символизира действителността в България, манталитета на болшинството и техните мечти и идеали. С голяма гордост и приповдигнато настроение детето започна да пее: „Карай бясно и минавай на червено, направи за мене нещо откачено, да се напием и да се пребием …..” !!! Какъв прекрасен текст. Поредният. На водещия Бате Енчо отначало въобще не му направи впечатление над какво се е подготвяло това мило дете (най-вероятно и той е от „жанра”, пък и нали са колеги с Колю Гюбека), но след великолепното изпълнение, той реши да се направи на загрижен за културно-възпитателното и морално израстване на новото българско поколение. С шеговит тон попита детето дали знае какво пее и откъде е научило тези брилянтни слова. 100% уверено в себе си детето заяви, че осъзнава много добре какво пее е и че е научило това от …. майка си, която забележете ….. възпитава децата в 70-та детска градина в София !!!

Изразявам своите искрени уважения и се прекланям пред тази майка (както и пред хилядите от тази същата клика), която така благородно възпитава детето си. Която го учи да пее „Карай бясно и минавай на червено, направи за мене нещо откачено, да се напием и да се пребием …..” или там както е текста и която сигурно по същия начин и със същото майчино чувство учи и другите деца. Готов съм да изразя благодарността си и от името на другите родители, че докато те работят за просперитета на България (недай си Боже да са като нея), децата им са в ръцете на толкова добри, квалифицирани и загрижени майки и педагози, като въпросната.

Прекланям се и пред националната телевизия btv, че за пореден път дава поле за изява на такива даровити деца, (дори някой отстрани live свиреше този балсам за душата) и по този начин възпитава не само строителите на бъдеща България, но и останалите зрители. За това, че с поведението си не само не се противопоставят на този покварен, бездарен, антиморален и без всякаква стойност музикален стил, тази ушна кал Чалгата, а дори затвърждават позициите и, канейки всякакви Чалга-Бухалки и Мутри, излъчвайки техните „шедьоври” и разпространявайки ги из цялата страна.

Непрекъснато се говори, че един от главните проблеми на България е образованието и че държавата трябва да инвестира в потенциала си. Всеизвестно е, че държавата, това сме ние и затова трябва всеки един от нас да поеме своята отговорност, защото тези деца утре ще са лицето на България. А нали искаме страната ни да е вече с по-положителна репутация? В противен случай ще е нещо съвсем нормално графити като този по-долу да се появяват не само по стените на Софийския Университет, а скоро и по тези на европейските институции.

„Не щеме ний Европа, не щеме ний пари. Искаме ракиАта, на старите цени!”

Mr. Mahony®

Преди 10 години

2007-01-10T13:44:00.000+02:00

Днес е 10 ноември а годината 2007. България е вече в Европейския Съюз, а гражданите и сигурно с усмивка си спомнят за същата тази дата, но с година 1997! Днес е един слънчев и хубав топъл ден. Точно преди 10 години, денят не беше слънчев, камо ли пък топъл, но определено беше добър. Тогава аз, заедно с приятели бяхме част от няколко хилядната "тълпа, лумпени", която за пореден път се събра пред Народното Събрание. Пеехме, викахме, скачахме, слушахме Дарик, блъскахме, чупихме, .... и се надявахме. Надявахме, че веднъж завинаги призракът на комунизма ще напусне тази страна, така както долните червените депутати бяха под специален кордон и със специални рейсове на спокойствие извозени. Малко преди това, същите тези боклуци пееха партизански песни, само че вътре, на топло в Парламента, и се правеха, че не разбират, до къде са довели България, точно така, както се държеше и невменяемият им премиер Жан Виденов. Същият този олигофрен, благодарение на който банките фалираха, средната работна заплата падна до 10 долара (аз работех в просперищата фармацевтична фирма и взимах 12, но баба ми взе 3 долара пенсия), мутрите беснееха по улиците, а ресорният министър танцуваше пиян с манекенки в бар. Същият този червен боклук, заедно с цялата клика около него, който доведе страната не само до политическа, но и до икономическа криза. При това не за първи път. И с наглостта си той все по-невменяемо се държеше, заявявайки "Чудя се, защо никой не ни подкрепя в тази държава?", докато страната потъваше в блатото и инфлацията стигна до над 600%. Това бяха романтиците. Тези хора бяха вътре - във властта и в парламента. А отвън бяхме ние, младите, интелигентните, искащите да пътуват на Запад и да имат достоен живот. Ние бяхме тези, които не се страхуваха от милиционерите, и младите войничета-новобранци пред нас, тези, които искаха и успяха да променят системата. Тези, които рискуваха и над 20 дни блокираха столицата, протестираха и правеха шествия, и вместо на лекции, бяха на барикадите. Без идея до къде ще стигне, но с надежда. Дали са ни платили? Така мислят тези, които си седяха вкъщи, в града или на село, гледайки телевизия, с надежда да има помяна, но ако нещо непредвидено се случи, други за операт пешкира. Да, не бяхме сами. С нас бяха и тези, които поеха отговорността и поведоха страната в най-трудният и момент. Те бяха прагматици. Тези, които за първи път използваха думи като отговорност, риск, промяна. Не, не говоря за Н.В. цар Симеон II, който тогава си седеше на топло в Мадрид и милееше за народа си. "Добрите новини идват бързо" казваше Мобиком. Пак на този ден 10 декември, но 1999г. в 12.55h. в Народното Събрание официално бе съобщено, че България, заедно с още 5 страни е безусловно поканена за пълноправно членство в ЕС. А на 02 декември 2000, падат и визите, вследствие на което пътуваме само с паспорт, а от скоро само и с лични карти. На същият този ден Иван Костов казва: "Няма безплатни успехи!". Той определено плати за тях. Още да Ви припомням? Кой какво спечели? Ами .... разходете се из София и из страната и ще прецените. Разгледайте последните икономически анализи за България и ще разберете. А ако и тогава не видите разликата, значи сте от онази, втората група, която описах по-горе.

Спомнете си думите на Армстронг, изречени на Луната. А сега се върнете 10 години назад. Нима си представяхте тогава, че само за 10 години е възможно такава голяма крачка в развитието на една страна? Не, със сигурност не сте си представяли. А сега си представете, че всички ние заедно, станем по-добри, по-отговорни и се съсредоточим в работата си. Гарантирам Ви, след 10 години, промяната ще е още по-осезателна. Говори се за "пропиляни надежди" и "изгубени възможностти". Моите мечти се изпълниха и България е променена. Ето това бе моята мечта. Както и това, че аз съм една свободна личност и най-вече щстлив човек. Ако някой е имал лични прекомарни надежди, той е хранил същите и към Царо и към БоБо и те никога няма да бъдат изпълнени.

Искрено се надявам, това, което България преживя тези 17 години (както и целият болшевишки период) никога повече да не се повтори и аз и моите наследници да живеят щастливо, без някой да ни взима изработеното, за да може определени кръгове да се облагодетелстват. Днес е е един хубав слънчев ден, за раходка, веселие, но и ... равносметка и размисъл. За това къде беше България и къде е сега!

Mr. Mahony®

"Wilkommen in der EU!"

2007-01-10T13:25:00.000+02:00

Ако се съди по пищните тържества, фойерверките и парите, изхарчени по случай присъединяването на България и Румъния към Европейския Съюз, то определено влизаме повече от достойно. Дали обаче така смята и Клубът, не е много ясно, правейки лек прочит на медийните сергии из Европа. Присъединяването ни е съвсем скомно отразено (за разлика от предишното разширение) и където го има е не е толкова лъчезарно, както бе небето над София и Букурещ в съответната нощ. Остава загадка, защо това е така, имайки в предвид факта, че малка част от “старите” не бяха много ентусиазирани за нашето членство. Набляга се предимно на комунистическото ни минало, манталитета, бедността и беззаконието. Предимствата и потенциалът ни за съжаление не са отразени подобаващо. За съжаление присъединяването ни към ЕС съвпадна с едно друго нееднозначно прието събитие, извършената по недопустим начин екзекуция на Саддам Хюсеин, която зае челно място в пресата.

Според авторитетният Der Spiegel България и Румъния може да са вече пълноправни членки на ЕС, имащи запазени места на масата за преговори в Брюксел, но ежедневието щяло да покаже, че сме членове втора категория, като дори сме на изпитателен срок. Изброени са трудовата и авиационната бариера, ограниченията за износ, възможността за налагане на предпазни клаузи и дори замразяване на част от онези прословути фондове. В типичният си стил списанието обръща внимание и на някой лично битови “екстри” от живота ни, като например че “в България бие на очи колко много български домакини ходят на пазар с огромни джипове, които използват големи количества ресурси”. Направена е и кратка туристическа справка, с бисери от сорта на: “туристите трябва да са имунизирани”, “предварително да са обменили пари”, “често да си измиват ръцете, тъй като хигиеничните условия не са на ниво” и “чешмяната вода е годна предимно и само за миене на зъби”. Е .. поне завършва с облекчение, че на косъм сме се разминали с отлагане на членството за 2008.

Друго реномирано списание The Economist прави доста реален и обстоен паралел между двете новоприсъединили се страни, като за съжаление дава преднина на Румъния, не само в икономически план, но и в културен план. Дори огромната разликата в отношението към Русия е цитирана. Българите са благодарни на царска Русия, че ги е освободила от османците, (за второто “освобождение” вече не се говори) а мнозина си спомнят за комунистическото управление като за време на модернизация. Браво! Не са спестени и типичните постоянни критики за хаос, корупция и беззаконие, непрекъснат растеж на дефицита по текущата сметка (13,5% за Балгария и 10,3% за Румъния), катастрофално ниво на здравеопазване, висше образование и съдебна система.

На последно място ни утешават, че подобен хаос цари и в другите по-богати и по-стабилни източноевропейски страни, изходът от който е предстоящият път, осен с трудности. А въпросът е колко големи ще са тези трудности и дали са поносими.

Според лондонският Times мечтата на България да стане новата Испания няма да се осъществи лесно, тъй като е доста по-изостанала. Основание за това дава сравнението между двете страни, според който когато Испания е станала член през 1986 нейният БВП е бил 70% от средния в ЕС, докато този на България е едва 16%. Така че ... бачкайте здраво.

Daily Telegraph смята, че докато се очаква влизането на България в ЕС да породи масово напускане на работници в търсене на по-добро заплащане, компаниите за недвижими имоти залагат, че броят на британските туристи, които се отправят към планинските склонове на България ще продължава да расте. Тоест, не продавайте на баба си имота, тъй като е напълно възможно да се върнете обратно като богати рентиери.

Daily Express пък е загрижен за данъкоплатците от Острова и на правил перфектна сметка, изчислявайки до точност, че 105 паунда е сметката на всяко семейство в страната за събиране на милостинята за Румъния и България. Това бе и челното заглавие. Ето от къде са парите за втората ви слушалка.

Типични с дипломацията си, французите са по-умерени и за разлика от всички тези хули, по-щедри в милите думи, като в текст на приветствие, разпространено от кабинета на френския президент съвсем гордо се казва, че "София и Букурещ са отново европейски столици". Държавните лидери подчертават положителния принос, който двете страни членки на франкофонската общност, ще имат за Съюза, което ще задълбочи връзките и приятелството между всички.

Le Figaro и Le Mond приветстват радушно присъединяването ни, но наблягат и на думи като “съпътстващи мерки”, “контрол” и “наблюдение”. Срещат се и забавни заглавия от типа на “Станишев – Златното момче" (Le Mond) ….. No comment! Honi soit qui mal y pense! биха пък казали привържениците му.

Гръцките вестници се радват, че вече и по суша са свързани с ЕС, а македонските и хърватските, че Слънцето може и на тяхната улица да изгрее. Не е ясно обаче кога. Братята македонци дори малко злорадо съобщават, че няма да им се отрази много добре новата втора ЕС-граница.

Дали на майтап, или съвсем сериозно, но според кипърските профсъюзи работници от двете нови страни-членки на ЕС България и Румъния щели да “наводнят острова и ще поставят под заплаха работните места на кипърските граждани”. Припомняме на желаещите да губетчийстват там, Кипър е една от малкото страни в ЕС, които не наложиха ограничения върху достъпа на работници от двете страни.

Е ... общо взето, въпреки всички критики, може да заключим, че всички се радват на новите по-малки членове от това голямо семейство и ни приемат като за начало с приемлива доза доверие. За добро или не чак толкова добро е този проект, времето и историята ще отсъдят. Но обръщайки се назад, се убеждавам, че при всички случаи е по-добър и най-вече по-демократичен от досегашният 50-годишен проект, в който насила участвахме. Както и, че едно е неуспоримо: Европейският Съюз е шанс и възможност за реализация на всеки един от нас. Дали ще се възползваме от него и как, е въпрос на лична преценка.

Mr. Mahony®

Българско здравеопазване Vs. ЕС

2007-01-08T21:21:00.000+02:00

Наскоро дядо ми, 93-годишен, постъпи в I-ва Градска болница. Прескачам това, че с хиляди молби 3 дни преди това дойде бърза помощ у нас (отначало отказваха, понеже е ... на 93) и лекарката дори не му преслуша гърдите, което беше главната причина за влошаване на състоянието му. Само ще вметна, че дядо ми е бил началник на лаборатория във военна болница и се е пенсионирал, когато сегашните лекари са се раждали. Пенсионирал се е , защото комунистите му забраняват да работи, след като си е направил частен кабинет.

За това как паркирахме долу, борейки се с всякакви новопоявили се "софиянци", такива с пропуски и Бог знае още какви, също няма да споделям. Както и това, че за да го приемат трябваше да чакаме 45 мин., докато в регистратурата си догледат “Блясък”-а, с мотива “само да обядваме” (в 15.15!). Е ... свикнали сме. За късмет всичко това не бе фатално.

Та, след близо 2 часа дядо ми бе настанен с диагноза “възпаление на бронхите” в I-во вътрешно, 4 ет. и тъй като беше петък вечер (недай си Боже тогава човек да постъпи в болница) едва на следващия ден трябваше да му бъде премерена температурата. И то понеже имаше една млада мила лекарка, пред която настояхме да се измери температурата. Оказа се, че в цялото I-во Вътрешно на I-ва Градска НЯМА термометър.Точно така. В едно от най-главните поделения, на една от най-реномираните столични болници няма термометър. Типично по български съпругата на един от болните отиде и купи 2 броя, да има. Ей така, за резерва. Надали е първата, която купува. Къде ли потъват? Интересно.

В същото време, моята приятелка е медицински представител на световноизвестна фармацевтична фирма. Публична тайна е, че “Т. Л.” дава в плик директно на лекарите “окуражаващата награда” за повишените продажби на лекарствата им. Но моята приятелка разказва, как другите фирми водят лекари по “семинари”, коктейли, и др. подобни “образователни” курсове в луксозни SPA центрове, както и на вечери в скъпи хотели. Вероятно и компаньон(к)ите им плащат. Според нея това “не е корупция”. “Онова с плика е корупция!”. Както и според голяма част от българите, които с удоволствие участват в подобни процеси. Във всякакви сфери разбира се.

Аз също съм работил близо 5 г. във фармацевтична фирма, макар и още в зората на тези “техники”, 1992 г. и ми е познат този тип “маркетинг”. Произхождам от лекарска фамилия и не съм с манталитета на селяните “Ако оздравее – Господ го спаси. Ако умре – лекарят го уби!”, и се прекланям дълбоко пред здравните работници. Това не са “онези с титлата пред името”, за които за съжаление повечето в тази страна се сещат едва когато им се случи нещо и тогава стават много мили и благодарни.

Да, за една реформа са необходими много средства, но дали само това е нужно? Дали и ние самите не можем да направим нещо в повече, от това, което се изисква от нас? Въпреки, че цял живот сме правили така. Да, заплащането на лекарите спрямо, вложените усилия, отговорността и енергията, която тези хора дават е нищожно. Но, според мен Лекарят е преди всичко човек, а не бизнесмен. Човек - това значи много!

В противен случай не разбирам защо се възмущават българите на политиците, които пипат милиони и чувството за изкушение е много по-силно развито. Ами те не са паднали от небето, преди това и те са били от нашите редици.

А вече сме в Ес. Честито!

Mr. Mahony®

Честита нова 2007 & членство в ЕС

2007-01-05T13:30:00.000+02:00

Скъпи приятели,

Сурва, сурва година,
сурва, весела година,
златен клас на нива,
червена ябълка в градина,
пълна къща със коприна!
Да си жив и здрав догодина,
догодина, до амина!

„Помните ли 1997? Вярно, че беше отдавна, но ето с няколко думи: в първия работен ден на тази година за един долар трябваше да се платят 495.74 лева, на 4-тия календарен ден Евронюз отразяваше от центъра на София разбиването на парламента, бяха останали няколко банки да дофалират, глад, нещастни хора, драма…

Всъщност 1997 се оказа преломна. Сега вече можем да кажем, че беше първата от последвалите десет години на стабилизация и растеж - оттогава насам рекламата стана цветна, на двама от трима българи се пада по един мобилен телефон, а икономиката е с 60% по-голяма.”

Честита нова година и честито ни членство на България в Европейския съюз!

В писмото си до Дядо Коледа писах не толкова какво искам, а в какво вярвам (или поне се боря да вярвам) в 10 точки и изглеждаше ето така:

1. Вярвам, че лекарите, които са в затвора в Либия, макар и на висока цена ще бъдат освободени.

2. Вярвам, че България, макар и най-изостанала от всички в ЕС ще докаже, че и ние имаме право да участваме в този проект, ще спечелим от него, скъсвайки веднъж завинаги с мрачната ни 50-годишна червена история и ще се представим достойно, като другите страни членки няма да съжаляват за присъединяването ни.

3. Вярвам, че България няма да бъде представяна в чужбина повече по начина, описан в приложените две статии а ще бъде наблегнато на културно-историческите, природните и потенциалните възможности на страната.

4. Вярвам, че (поне част от) хората около мен ще спрат да мечтаят за плазма, втори луксозен мобилен телефон или огромен черен джип, а ще мислят малко за деца, зеленина и природа, щастие и приятелство, спорт.

5. Вярвам, че „софиянци” най-накрая ще разберат, че онези цветни бидони не са произведения на изкуството, а са за сортирането на част от сметта, че шофьорите когато видят зебра ще спрат, а не да се питат защо „онези тъпите” хабят боята, че няма да паркират така както го правят там от където идват и че ще разберат най-накрая, че за културата на една нация се съди по чистота.

6. Вярвам, че ще продължим да ставаме все по-добри, ще се научим да се възползваме от шансовете, които живота ни предоставя. Освен това се надявам, че през 2007г. ще бъдем по-солидарни, защото солидарността е едно от нещата, които липсва най-много в нашето общество.

7. Вярвам, че ще бъдем по-толерантни, по-добри, по-щедри, по-усмихнати и по-радостни и че другият път ще отидем повече колеги (но не с двама) в старческия дом.

8. Вярвам, че хората ще станат по-активни, ще мислят малко повече за бъдещето си и околните, и ще спрат да си избират политици без образование, пожарникари, мутри, фашисти и всякакви други подобни боклуци.

9. Вярвам, че чалгата, мутрите, фолк-тупалките и чалга-бухалките, тъмните стъкла и кордоните от кубчета ще изчезнат веднъж завинаги от тази страна и аз спокойно ще ходя в Александър Невски, без да се притеснявам, че най-великият кмет Бати БоБо отново е блокирал улицата, за да излезе от сградата.

На последно, но всъщност най-важно по-значение, написах:

10. Вярвам, че българинът когато чуе думата гражданско общество, няма да я търси в речника и ще осъзнае, че всичко зависи от него и затова от днес ще стане ПО-ДОБЪР! Защото …. Каквито са ти мислите, такива са ти делата. Каквито са ти делата, такава ти е съдбата!

Амин!

Mr. Mahony®

Capital; 05.I.2007